КЪМПИНГ ПРОПАГАНДА

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

ТИМ надви Банев за къмпинг „Градина“

Постепенно вълците излизат на светло..

Сега е Градина, предстои Каваци, къмпинг Китен и т.н.


Предстои битка за наемите за лято-2013, защото част от тях са платени авансово на стария собственик

Холдинг „Нов век“ ще бъде вписан като новия собственик на къмпинг „Градина“, след като Окръжният съд в Бургас отхвърли жалбата на „Хелио-тур-с“ АД срещу публичната продажба на апетитния имот. Агенцията по приватизация обяви на търг три имота на дружеството, което притежава къмпингите „Градина“, „Каваците“, „Златна рибка“, „Веселие“, „Черноморец“, резиденция „Созопол“ и ресторанти, тъй като единият от акционерите в него – „Приват турист“ ООД вече 12 години дължи на държавата 630 000 долара без лихвите. През 2000-та година РМД-то „Приват турист“ купува 40% от „Хелио-тур-с“ АД за 700 000 долара, но внася само 10% от сумата и повече не плаща и цент.

За да си събере парите, Агенцията по приватизация извади на търг три имота - бившето бюро за комплексни туристически услуги в Созопол, винарска изба в Созопол и къмпинг "Градина", чиято първоначална цена бе 1 670 000. За първите два нямаше купувачи и те отпаднаха, но за къмпинг "Градина" се яви сериозен кандидат с пари – холдингът „Камп интернешънъл“, който се свързва с „ЦКБ груп“ и „Химимпорт“, все дружества на ТИМ.

Агенцията не трябва да продава активи на „Хелио-тур-с“ АД. Те не са собственост само на длъжника „Приват турист“ и така се ощетяват останалите акционери, които не й дължат нищо. Държавата просто трябва да обяви за нищожен приватизационния договор с „Приват турист“ и да стане собственик на неговите акции, каза тогава изпълнителният директор на „Хелио-тур-с“ АД Блага Брайнова.

На 28 март 2012 г "Приват турист" внесе нотариална покана в Агенцията по приватизация за разтрогване на приватизационния договор, тъй като е излъгано от държавата, която му продала активи, които не са нейни и през годините много реститути си върнали чрез съдебни дела земи в различните къмпинги. Дружеството поиска като обезпечителна мярка да се спре търга. На 12 май 2012 година обаче Софийският апелативен съд отмени обезпечителната мярка и купувачът веднага внесе 10% депозит – 167 000 лева по сметката на частния съдебен изпълнител Тотко Колев. Други кандидати не се явиха и холдингът на ТИМ спечели търга.

„Хелио-тур-с“ АД обяви процедурата за опорочена и обжалва, но Окръжният съд взе решение в полза на Агенцията по приватизация. Според председателя на състава – Росица Темелкова и членовете Даниела Михова и Таня Русева-Маркова, сделката е законна, тъй като няма нарушения при търга. Решението не подлежи на обжалване. Новият собственик може да влезе във владение на имота, а държавата да се прибере депозираните от него 1 670 000 лева.

Не е ясно какво ще стане с наемателите в къмпинг „Градина“, които авансово са платили нха „Хелио-тур-с“ АД за следващия сезон. Очакват се нови драми и съдебни битки.

14 Ноември 2012, Сряда
Автор: Бесове.Бг
Източник: 24 часа

четвъртък, 27 септември 2012 г.

Мътната и кървава съдба на Хелио-тур-с

Положението около бившите созополски къмпинги става все по черно и непрогледно. Очевидно е, че на старите къмпинг места нови къмпинги няма да има. Така иска управляващата клика и забърсва мазалото на комсомолския деятел с компенсаторките.. Къде от Бивол са прави, къде не, прочетете поредното им разследване по случая с Градина, Каваци и...

Николай Банев обявява „война до кръв” на държавата
Олигархът отказва да плати приватизирани преди 12 години крайморски имоти
от Биволъ Четвъртък, 20 Септември 2012 16:04

До две седмици се очаква Апелативният съд в Бургас да се произнесе по жалбата на Николай Банев срещу изпълнителното дело, с което държавата иска да получи поне част от дължимите пари по приватизационна сделка, извършена преди 12 години. В мътните години на бърза и дива приватизация олигархът от гр. Любимец успява да се сдобие със златните места на българското Южно Черноморие срещу дребни пари, по-голямата част от които трябва да изплати разсрочено и то в компесаторки. Той обаче не желае да заплати покупката си.

Вече повече от десетилетие държавата не успява да събере приходите си от тази приватизационна сделка. Банев използва всяка пролука в закона, делата между държавата и скандално известния милионер се множат и обикалят съдебните инстанции. Общественият интерес остава незащитен. Нещо повече. След като 12 години е експлоатирал имотите, сега бизнесменът иска да развали договора за приватизация, чиито клаузи така и не е спазил.

Николай Банев се сдобива с туристическите имоти край Созопол, преди това собственост на държавното „Хелио-тур-с” АД, през 2000 г. Договорът е сключен на 5 юли 2000 г. между контролираната от него фирма „Приват турист” ООД и Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол /АПСК/. По силата на този договор Банев закупува 61 512 акции, представляващи 40% от капитала на „Хелио – тур-с” при цена от 11.40 щ. д. за една акция. Той получава и правото на същата цена да изкупи и останали акции на дружеството след като изтекат сроковете по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОП/ за обезщетяване на реститути.

По време на продажбата държавната фирма „Хелио-тур-с” притежава следните активи:

Къмпинг „Градина” – с площ от 73 дка и оценка от Министерството на икономиката /МИ/ на приблизителна стойност 660 000 лв.
Комплекс „Каваци” – 217 дка, оценка на МИ – 3 100 000 лв.
Къмпинг „Каваци” – разширение – 17 дка, оценен за 100 000 лв.
Къмпинг „Златна рибка” – 58 дка, оценен за 520 000 лв.
Къмпинг „Веселие” – 30 дка, оценен за 240 000 лв.
Къмпинг „Черноморец” – 110 дка, оценен за 570 000 лв.
Резиденция Созопол и ресторантите „Винарска изба”„Механа” и „Хоризонт” – оценка 400 000 лв.
Притежава и много други по-малки обекти със значителна обща стойност.

За всичко това Банев е трябвало да заплати символичните 700 000 долара, като 10%, или 70 000 долара трябва да се заплатят веднага, а останалите 630 000 щ.д. – на две части. Договорът предвижда и още едно улеснение за купувача – 40% от цялата сума, или 252 000 щ.д. той трябва да заплати в пари, а другите 60% с компесаторни инструменти – т.е. бонове от масовата приватизация. На практика през 2000 г. той получава най-атрактивните поземлени и туристически имоти по Южното Черноморие само срещу 70 000 щ. д.

През следващите няколко години останалите 60% от капитала на „Хелио-тур-с” са били изкупени от фирми, приближени на Банев директно от Министерството на икономиката, но не с парични вноски, а с компесаторни бонове.

В момента фирмата му се представлява от Надзорен съвет в състав: Николай Банев, майка му Мария и дъщеря му – също Мария.

За изминалите 12 години от приватизацията на „Хелио-тур-с” милионерът не е заплатил нито лев на държавата. За да защити обществения интерес агенцията по приватизация завежда дело срещу „Приват турист” ОДД. Собственикът й предприема всякакви мерки, за да забави крайното решение и делото се точи 8 години. В крайна сметка АПСК успява да осъди „Приват турист” за неизпълнение на клаузите по приватизационния договор. Държавата предявява претенции за неизплатените 630 000 щ.д. С дължимите през години лихви, в момента сумата възлиза на 1 700 000 лв. За нейното събиране са образувани 2 изпълнителни дела.

След като собственикът на най-апетитните земи и туристически обекти на юг от Бургас отказва да се издължи на държавата, тя прибягва към продажба на имотите на длъжника. На търг отива къмпинг „Градина”

В платена публикация в национален ежедневник от 20 септември т.г. изпълнителният директор на „Хелио-тур-с” Блага Брайнова твърди, че този търг е опорочен. Тя обвинява институциите, включително и съда, в обслужване на интереси. Търгът е спечелен от „Камп интернешънъл” ООД. Според твърденията на Брайнова близо 2 млн. лв. от цената на сделката се плащат от холдинг „Нов век”, собственост на лица от обкръжението на ТИМ.

„В случая риторичен е въпросът кой атакува Банев и що за журналистика си имаме”, завършва изявлението си Блага Брайнова.

„Биволъ” обаче не се интересува от накърнените интереси на олигархичните групировки. За нас е важно да бъде защитен обществения интерес, а това може да стане само, когато в държавния бюджет най-после постъпят някакви приходи от продажба, извършена преди 12 години.

Според платената публикация, подписана от Блага Брайнова, к-г „Градина”, собственост на „Хелио-тур-с” АД, е най-апетитната хапка от имотите на Николай Банев. В друга публикация от 3 септември т.г. тя отрича всякаква връзка между „Хелио-тур-с” и Банев. Обяснява, че „Приват турист” е РМД, създадено от 11 съдружници, които са бивши работници в държавното туристическо дружество и, че сред тях не фигурира името на Николай Банев. Т.е. некоректно е той да бъде обявяван за длъжник на държавата, защото нито той, нито фирми, свързани с него са изкупували акции на дружеството.

В поредица от публикации в национални ежедневници, платени или като право на отговор, управителката на „Хелио-тур-с” усърдно защитава семейство Баневи. Твърди, че се прави всичко възможно те да бъдат несправедливо очернени. В нито една от тях обаче не става ясно, защо 12 години след приватизацията собственикът на „Хелио-тур-с”, с или без участието на Банев, не е платил нито лев за придобитите имоти. Но ги е ползвал и дори е строил върху тях. Незаконно.

Само в къмпинг „Каваците” са установени 7 незаконни постройки, които според специалисти, са издигнати през последните 3-4 години. Три от тях – масивна сграда с дървен навес, масивен санитарен възел и „Снек – бар Каваци” са с влезли сила заповеди да събаряне и са премахнати принудително през пролетта на 2012 г. За останалите 4 – ресторант „Емона”, „Кръгла дискотека” и две обслужващи сгради има решения за събаряне от Бургаския окръжен съд, но се оспорват и сега се чака решението на ВАС.

Битката между държавата и Николай Банев продължава. За да спре изпълнителните дела срещу своите фирми и да осуети правото на държавата да защити интересите си, Банев започва процедура по разваляне на приватизационния договор и изисква като обезпечение спиране на вече образуваните изпълнителни дела. От Агенция за приватизация намират процедурата за абсурдна и целяща единствено забавяне и дори спиране на възможностите за разпореждане с активи на „Хелио-тур-с” и компенсиране на накърнения интерес дори в минимална степен.

Всъщност, за да спре изпълнителните дела, „Приват турист” ООД еднолично обявява приватизационния договор, сключен преди 12 години, за невалиден. Договорът за приватизация се разваля с нотариална покана, отправена чрез нотариуса Иванка Пенова на 28.03. 2012 г. /рег.номер 620 при СРС/ до АПСК и МИЕТ . Мотивите са, че към част от приватизирания имот в к-г „Каваци” са предявени реституционни претенции. За тях, очевидно, г-н Банев научава едва през 2012 г., въпреки че още от 1999 г. цялата страна се тресе от протестите на собственици на крайморски имоти.

„Към момента на приватизационната сделка се е знаело за предявени и удовлетворени претенции към част от имотите на „Хелио-тур-с”. Този факт беше записан и в информационния меморандум, отразен е и в писмо от МИЕТ”, спомня си адвокат Силвия Иванова, представляваща група собственици на земи, срещу които Банев води съдебни дела.

Приватизаторът завежда съдебни искове срещу над 100 физически лица, наследили малки терени край морето, възстановени с решения на поземлените комисии. Някои от съдебните спорове все още не са приключили, а в обществото те станаха печално известни и с актовете на насилие над вещи лица.

През 2008 г. действително са възстановени няколко имота, но те са миниатюрна част от целия терен на к-г „Каваци”, възлизащ на 217 дка, коментират от агенцията по приватизация.

Според тях развалянето на договора за приватизация е невъзможно по няколко причини. Основната е, че няма как Банев да обезщети държавата за това, че е ползвал 12 години нейно имущество без да плати за него. Развалянето на договора не означава и автоматично връщане на всички недвижимите активи в собственост на държавата, а само на 40% от акциите на „Хелио тур-с”.Фирмата първо приватизатор „Приват турист” ООД, вече не притежава 40% , а едва 7.95% от акциите. Това, според специалисти от агенцията по приватизация, е още едно доказателство за абсурдността и недопустимостта на действията на Банев.

През изминалите 12 години големи части от придобитите активи и земи са били разпродадени от фирмите на Банев и вече са собственост на трети лица., добросъвестни купувачи. Т.е. докато държавата е водела дела срещу фирмите му, той се е облагодетелствал, разпореждайки се с придобитото държавно имущество. По какъв начин управлява останалите активи е видно за цялото общество по условията, които предлагат южните черноморски къмпинги.

Ръководството на АПСК е решено да събере неизплатените от купувача на „Хелио-тур-с” парични вноски. Той недвусмислено заявява нежеланието си да плати за покупката.”Позволи си да дойде персонално в АПСК и да заяви на служителите, че ще води „война до кръв” за придобитата собственост, с която се разпорежда”, казаха от агенцията.

Фирмите, свързани с Николай Банев са неизрядни по всички приватизационни сделки и дължат огромни суми, твърдят от АПСК. Срещу скандалния милионер и свързани с него фирми са образувани общо около 20 изпълнителни дела за събиране на задължения.

Името на Николай Банев фигурира и в дипломатически доклад на посланик Пардю за българската организирана престъпност от 2005 г., изтекъл в Wikileaks, където за него е отбелязано следното:

"M. (C) КОРПОРАЦИЯ АКБ. КОРПОРАЦИЯ АКБ ръководена от НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ БАНЕВ (български гражданин, роден на 16-ти август 1959 г.), участва главно в приватизацията на държавни производства. Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция."

четвъртък, 13 септември 2012 г.

"Правят и къмпинг в село Конска"

Значи можело, все пак..

Къмпинг и паркинг за каравани ще бъде изграден в брезнишкото село Конска.

Комплексът ще бъде разположен върху 6,5 декара площ собственост на столичанина Генко Митров.

Къмпингът ще се намира в местността “Райкова Страна” в близост до река Конска. Теренът ще бъде пригоден за отдиха на летуващи с каравани. До мястото ще бъде докарана вода от водопровода на селото, а канализацията ще е гравитачна и ще се ползва естествения наклон на местността.

Предстои земята, върху която ще бъде изграден къмпинга, да бъде подложена на процедура за промяна на прадназначението й. В момента тя се води земеделска.

Конска стана едно от най-атрактивните села в Брезнишко, въпреки че постоянните му жители са едва 136. То се намира само на 6 км. от града. Преди време в селото бившият шеф на минералната вода “Горна Баня” Павлин Иванов изгради спортен комплекс с най-дългата писта за картинги, пейнтбол, басейни и аквапарк.

mirogled.com/?p=56299
неделя, август 19th, 2012, 08:38ч.

вторник, 28 август 2012 г.

Убии бг къмпинга 3

Бавно и методично българското идилично къмпинг минало се заличава. Главните действащи лица са безскрупулни бивши комсомолски дейци и още по-безскрупулни настоящи "чиновници" прикриващи алчността на брутални политико-икономически кръгове..

"12 години след сделка Баневи развалят договор, за да спрат съдебен иск"

28.08.2012 10:55; 24 Часа


Името на известния бизнесмен Николай Банев излиза днес покрай съдебен спор на държавата с фирмата, стопанисвала множество култови къмпинги по Южното ни Черноморие.

През юли 2000 г. държавата се разделя с една от туристическите си фирми край морето - "Хелио-тур-с" АД, някога "Балкантурист" за Созопол. Първоначално са приватизирани 40%. Цената им по договор е 700 000 долара. За останалия дял от 40 на сто новият собственик получава право да го изкупи на същата цена - 11,40 долара на акция.

В активите на дружеството са къмпингите "Градина", "Каваци", "Златна рибка", "Веселие, "Черноморец", ресторанти, административни сгради и терени. Купувач е "Приват турист" ООД.

Днес приватизацията на едни от знаковите места по Южното Черноморие не е просто забравен полъх от времето на прехода. 12 г. след сделката държавата продължава да си търси парите от нея чрез битка в съда. През последните месеци проблемът ескалира дотам, че дългогодишният собственик се отказва от сделката, като обявява приватизационния договор за развален, научи "24 часа".

За апетитните имоти до момента държавата е получила 70 000 долара, обясниха от агенцията за приватизация. Според договора това са тези 10% от цената, които купувачът е трябвало да плати веднага след подписването му. Останалите 630 000 долара е трябвало да бъдат внесени на части чрез разсрочено плащане. От тях 60% е било предвидено да бъдат издължени с компенсаторки, а 252 000 долара в брой.

В течение на годините останалите 60% от капитала на дружеството са били изкупени от фирми, приближени на бизнесмена Николай Банев директно от министерството на икономиката, но не с парични вноски, а с компенсаторни бонове, показват още данните в приватизационното ведомство.

Преди 8 г. оттам завеждат дело заради неплатените 630 хил. долара. С натрупаните през годините лихви към момента държавата си търси около 1,7 млн. лв. Агенцията осъди "Приват турист" за неизпълнение на клаузите по договора, като спечели всички заведени дела, казаха от ведомството. Оттам обясниха, че събирането на неплатената сума може да стане само чрез продажба на имоти, останали като актив на купувача - длъжник "Приват турист" или на приватизираното дружество "Хелио-турс - с".

С промяна в закона за приватизация отпреди няколко години имуществата на раздържавените дружества също служат за обезпечение и удовлетворяване на претенциите на ведомството срещу неизправни купувачи.

За събиране на дълга на "Приват турист" към държавата са образувани две изпълнителни дела. Първоначално е нает държавен съдебен изпълнител, който обаче не предприел нищо. Преди няколко месеца със събиране на вземането се заема частен съдебен изпълнител, който обявява публична продан на част от къмпинг " Градина".

Според съобщението за това търгът е бил насрочен за май. Става въпрос за поземлен имот от 63,1 дка в местността Аклади чеири до Черноморец. Началната цена е 1,66 млн. лв. На търга се явява един купувач и го печели. От "Приват турист" обаче са оспорили продажбата в съда, а през юли той отхвърля жалбата. В момента тече срок за обжалване, обясниха от агенцията за приватизация.

Отделно в отговор на изпълнителните дела "Приват турист" обявява едностранно приватизационния договор за невалиден, а като обезпечение иска спирането им.

На 28 март тази година с нотариална покана, отправена до икономическото министерство и приватизационното ведомство, фирмата разваля договора. Тя претендира неизпълнение на ангажименти от страна на агенцията за приватизация.

Посочените причини за това са реституционните претенции срещу част от имота на "Хелио-тур-с" в комплекс "Каваци", както и определянето от районната дирекция на строителния контрол в Бургас на санитарния възел и снекбара там за незаконни и последвалото им събаряне.

Този мотив е несъстоятелен, тъй като купувачът е бил наясно с реституционните претенции от момента на сключване на договора, коментираха от агенцията за приватизация.

В комплекс "Каваци", който бил от 217 дка, на собственици били възстановени няколко имота. Това е станало през 2008 г., а 4 г. по-късно купувачът се сеща, че този факт може да му послужи като повод да попречи на държавата да си събере приватизационните вноски, казаха още от ведомството.

Оттам не приемат и твърденията за съборените постройки, тъй като те били ползвани повече от 12 години.

Развалянето на договора е невъзможно, като основната причина е, че няма как купувачът да обезщети държавата за това, че е ползвал 12 г. нейно имущество, без да плати, твърдят от агенцията. Освен това разтрогването на сделката не означавало автоматично връщане на недвижимите активи на държавата, а само на 40% от акциите на "Хелио-тур-с". В същото време в момента купувачът "Приват турист" държал едва 7,95% от акциите.

Според данните в Търговския регистър по 40 на сто в компанията имат "Русалка тур" ООД, "АКБ актив" АД, а 8,36 на сто са на "АКБ Корпорация". В публикуваните през юли отчети за 2009 г. и 2010 г. е посочено, че "Хелио-тур-с" притежава къмпингите "Градина", "Каваци", "Златна рибка", "Веселие", "Черноморец", ресторант "Смокините", складово стопанство в Созопол, терен от 3320 кв. м, във владение са 1500 от тях, административна сграда в Созопол, терен от 1850 дка, ресторант "Винарска изба" в Созопол. Дружеството разполага с 203 легла в базата си, 270 места за каравани и 250 за палатки. Капиталът му е 773 780 лв.

През 2007 г. "Хелио-тур-с" АД получи за 20 г. правата върху плажовете на къмпингите "Градина", "Каваците-юг", "Веселие" и "Черноморец". Концесията бе дадена без търг, защото компанията е ползвала прилежащите плажове към момента на откриване на процедурата за приватизация на дружеството, гласяха тогава мотивите на Министерския съвет.

Развръзката по спора се очаква през тази есен. Причината е подаден иск в Софийски градски съд, с който "Приват турист" иска разваляне на сделката с държавата и спиране на обезпечителните мерки върху активите. Т.нар. установителен иск е внесен и от "Хелио-тур-с", на 8 август съдът го отхвърля, тъй като приватизираната фирма няма правен интерес. За раглеждане е допуснат този на фирмата купувач "Приват турист". (24часа)

Собственици претендират за 100 дка от Каваците

Преди началото на сезона РДНСК-Бургас, събори три незаконни постройки в къмпинг "Каваците", собственост на фамилия Баневи.

Става въпрос за санитарен възел, открит бар и кръчма, които били вдигнати върху реституирани имоти. Мотивът на строителния контрол да пусне багерите бе, че те са вдигнати без сроителни разрешения върху земите на други собственици.

За терените в къмпинга 10 жители на Созопол водеха дела срещу "Приват инвест" и половината ги спечелиха на всички инстанции.

Местните оспорваха, че дружеството на Банев ги е наследило неправомерно при приватизацията на "Хелио-тур-с". Досега обаче собствениците все още не са влезли реално във владение на имотите си. Други пък пият по една студена вода, след като Върховният съд се произнася в полза на Банев.

Общо спорните терени са на площ от близо 100 дка, които местните жители бяха загубили при сделката за раздържавяване на "Хелио- тур- с". Тя бе подписана на 2 август 2000 г., когато Банев влезе във владение на къмпините "Каваците", "Смокини", "Тополите" и "Градина", които бяха в активите на държавното дружество.

12 години по-късно тогавашният управител на "Хелио-тур-с" Константин Палазов потвърди пред "24 часа", че наистина Банев тогава е платил само 10% от цената.

Сред собствениците, водили дела срещу бизнесмена за земите в "Каваците", е и бащата на Черната Златка от Бургас. Самата плеймейтка обвини чрез медиите олигарха за смъртта на родителя й, който се поболял от рак заради проточилите се дълги съдебни процедури.

Заради дългове на "Хелио-тур-с" тази пролет бяха продадени още две кръчми на Банев в Созопол, пак за покриване на борчове преди 2 години бизнесменът се раздели и с култовата механа в стар стил "Созопол". (24часа)
“Хелио-тур-с”: Какво е продала държавата? Ставащото е парадокс

Държавата, бързайки да продаде активи, не е догледала много от нещата. "Хелио-тур-с" се сблъсква с много парадокси, обясни директорът на компанията Блага Брайнова.

Ето какво каза тя по казуса:

"Хелио-тур-с" е акционерно дружество. "Приват турист" купува 40% от акциите. В него има и други акционери, включително физически лица. Ето защо "Хелио-тур-с" не може да отговаря за това, че "Приват турист" не е плащал вноските си.

През 2008 г. агенцията за приватизация запорира активи на "Хелио-тур-с". Би трябвало това да стане със запор на акции на "Приват турист". Обясниха ни, че законът е променен и могат да продават активи на приватизираното дружество. Това е неправомерно - активи на дружество да се запорират заради задължения на купувача.

"Приват турист" иска да разтрогне договора, защото се получава още един парадокс. При продажбата на 40% държавата гарантира, че дружеството ще може да развива дейността си. Впоследствие преди 2 г. се издават заповеди за cъбаряне на постройки в "Каваци". Сега се оказва, че били незаконни. Приватизацията е извършена кешово, купена е с актове за държавна собственост и изведнъж държавата се сеща да ни иска архитектурни проекти и книжа. Това лято бяха съборени 3-4 постройки. Това отново стана неправомерно. Държавата ни продава активи, прибира парите и после самата тя събаря това, което ни е продала. Това е парадокс - след време да ни каже, че продаденото е незаконно.

Освен това - в активите на дружеството има 679 декара земя, а в момента текат над 150 дела от реститути. Какво е продала държавата?, попита Брайнова.

Тя обясни още, че дружеството е продадено чрез масова приватизация - 50% акции на правоимащи, 40 на сто кешово.

Според нея, ако съдът отсъди договорът да бъде разтрогнат, няма нищо лошо държавата да стане акционер. Така тя ще отговаря за незаконните постройки и споровете с реститути. Според Брайнова има много въпросителни около обявения търг за къмпинг "Градина". Обезпечението върху продажбата паднало няколко часа преди самия търг. Още преди да е известно това пък, явилият се купувач бил внесъл 10% от цената. (24часа)

АКТИВИТЕ

488 декара са в активите на “Хелио-тур-с” АД към момента на приватизацията на дружеството. Най-много земя има комплекс "Каваци" - 217 дка. Оценката му е била 3,1 млн. лв.

Къмпинг "Черноморец" е бил 110 дка, оценени на 570 хил. лв. Следват къмпинг "Градина" с площ от 73 дка за 660 хил. лв., 58 декара са към къмпинг "Златна рибка", които са стрували 520 хил. лв.

В активите на дружеството са били включени и резиденция "Созопол", ресторантите "Винарска изба", "Механа" и "Хоризонт". Тяхната оценка е била 400 хил. лв.

"Хелио-тур-с" е имало и други по-малки обекти, показва още справка от агенцията за приватизация. През 2000 г., както и към момента, "Приват турист" е собственост на 11 физически лица, показват фирмените регистри. През 2010 г. дружеството е пререгистрирано служебно. Има капитал от 5010 лв. Към момента участието му в капитала на "Хелио-тур-с" АД е 7,95 процента.

Това е станало след увеличение на капитала с цел да се привлекат инвестиции, обясниха от "Хелио-тур-с".

"Леката кола – добрият приятел на екотуриста"

Къде вярно, къде не, статията на Диана, още веднъж лепи шамар на къмпинг порядките в България..

factor-bs.com
23.08.2012

В разгара на сезона, в средата на август лекия автомобил уютно се врязва в палатката на къмпингуващите по цялото протежение от Черноморец до Резово

„Изкарахме си чудесно в Созопол! Пет дни колата беше паркирана на сянка!”. Този цитат от стар роден виц донякъде показва важността на автомобила като основен инструмент за добро настроение и самочувствие на средностатистическия почиващ сънародник по морето.

Милата картинка на лека кола, обсадена от туристи продължава да доказва, че във всяка шега има доза истина, защото почитателите на еко туризъм така и не успяха да разберат, че леко и еко са различни неща и често нямат особена връзка по между си.

На не един къмпинг по Южното Черноморие, зад чиито граници обикновено изникват красиви, природни гледки, попадащи в защитени територии могат да бъдат видени паркирани в храсти и горски дебри леки автомобили. Колата дебне в засада от всяко старо дърво, което е обект на екотуриста.

Самата идея за екологична почивка сред природата някак естествено се завърта около моторното превозно средство, което освен че задължително трябва да бъде „на сянка” трябва да е и в непосредствена близост до опъната палатка, често на включен двигател и усилена музикална уредба за още по-силна връзка човек – природа.

В разгара на сезона, в средата на август лекия автомобил уютно се врязва в палатката на къмпингуващите по цялото протежение от Черноморец до Резово.

Близо петте къмпинга, от които три разполагат с богат фонд от защитени територии зад гърба си, паркирането в природните резервати е естествена гледка.

Обикновено, след като екологичният турист приключи живата си среща с природата в горите около летовниците остават единствено найлонови торбички, тарелки и бирени бутилки и не на последно място следи от автомобилни гуми.

„Това е нечувана свинщина! Хората в къмпинг зоните плащат по 1600 лева годишно наем за каравана и поддържат територията около нея, а големите еколози с палатките, паркират на метри от къмпинга колите си, хвърлят, където им падне хранителни отпадъци и си заминават”, разказа 30-годишната Елеонора от Стара Загора, която вече трета година поддържа каравана в къмпинг „Делфин”. По думите й така наречените еколози, ползвали спокойно плажа, а после отпрашвали към гората, където трудно могат да бъдат хванати и разпъвали палатка.

Според други обаче имало още по-смели летовници, които практикували същия туризъм с кемпер. „Почивам на къмпинг „Юг”, но по пътя си до там не веднъж съм виждал хора, които поставят кемперите си, където им падне...в 21 век”, сподели друг 50-годишен мъж от Созопол.

Най-ярки впечателиня от свободните еколози остават за туристите, които системно плащат за почивка в къмпинг зоните.

„Абе стоим си ние с приятелите в гората, почиваме си и изведнъж зад гърба ни паркира кола, буквално на метър разстояние от главите ни. От него излиза една мадама и обяснява, че ще опъва палатка. Питам я защо точно до къмпинга, че и в гората на всичко отгоре, а пък тя искала, моля ви се, колата й да не се напичала от слънцето...ми паркирай я в гараж, ма, къде си тръгнала в горите да караш”, емоционално сподели Антон Райчев. Младежът е от Бургас и също традиционно ползва каравана под наем в района между Варвара и Синеморец.

От прекрасната гледка на отворените врати на автомобила и тарелката с кебапчета продължават да се възползват и анонимни почиващи край залива Вромос. Рехавите, силно опушени борчета там отдавна приютяват не само палотките, но и МПС-тата на феновете на морето.

Летовниците не искат да строят в защитени територии, може би не палят и огън в гората, но все пак оставят брутална следа от екотуризма върху живата природа, която няма да забрави височайшето им присъствие векове след като са си заминали с колата и храната.

Автор: Дияна Бедросян

събота, 18 август 2012 г.

Селяните в Китен затриха къмпинг Атлиман

До днес не знаех каква е историята с ликвидирания къмпинг Атлиман до Китен. Явно съм пропуснал публикацията на Десант в края на миналата година, която разкрива поредното безумие с бившия уютен къмпинг. Ето как си е заминало още едно място за урбанизирано лагеруване до морето >


"Наши" докопаха плажа на „Атлиман“

desant.net/show-news/23588/
Новината е видяна 1532 пъти
Добавена на: 30.12.2011 14:04
Брой 137
Автор : Лалка Кипрова

Земите на „Атлиман“ са отдадени под наем на 200 пъти по-ниска цена от реалната им стойност

Малка и неизвестна фирмичка изненадващо се сдоби с терен от 13 декара на брега на морето в местността „Атлиман“ край Китен, за да си спретне там къмпинг. Апетитната сделка минала тихомълком часове, преди екскмета на Приморско Лиляна Димова (БСП) да сдаде поста на новоизбрания кмет Димитър Германов от ГЕРБ. Под документите стои нейният подпис, но тя не помни да е подписвала подобни книжа.

Не е поискала обаче и графологическа експертиза, щом се съмнява, че парафът е неин. Скандалът лъсва веднага след изборите, когато новата общинска администрация на Германов започва проверка на различни сделки с общинско имущество.

Хроника на един скандал
През април т.г. със заповед на екскмета на Приморско Лиляна Димова е открита тръжна процедура за отдаване под наем на къмпинг „Атлиман”. За терена е обявен търг с тайно наддаване, като началната цена е малко над 19 000 лева. Решението обаче не е обявено никъде, не е съгласувано и с Общинския съвет. За него не знаят и в Китен, където попадат въпросните територии.

В същото време кметицата е наясно, че е наложен и мораториум върху сделките с общинско имущество, а съгласно общия устройствен план на общината, на „Атлиман“ е предвиден строеж не на къмпинг, а на вилно селище. Всичко това се случва в същия момент, в който цяла България се тресе от скандала с бедните магистрати, а Димова реди гневни слова срещу предшественика си, дал им по втория начин терените.

На проведения все пак търг се явява само една единствена фирма – „Еверест“ ООД. Тя е собственост на 56-годишният Иван Иванов, 35-годишната му съпруга Русана Иванова и стоматоложката Иваничка Михалева. Регистрите сочат, че Иванов е съдружник и в „Ахелой Бг Ойл“, заедно с Гюльо Горанов, чиято жена Христина пък е съдружник с жената на Иванов Русана в „Аурора“ ООД.
Въпросният търг пропада, заради това, че се е явил само един кандидат, но след 15 дни е насрочено ново наддаване.

Разгневени от решението на кметицата близо двеста души се вдигат на бунт и заплашват да обявят гражданско неподчинение, ако тя не отмени заповедта си. Местното население е подкрепено и от общинските съветници, които дружно се противопоставят на сделката. Димова е принудена да отмени търга.

На 11 август т.г. обаче в кабинета й се случва нещо доста странно. Без знанието на обществеността и местния парламент, кметицата лично парафира заповед за отдаване на къмпинга под наем на „Еверест“ ООД за убийствено дългия срок от 10 години и смешната сума от 19 600 лева.

Никой няма представа какво е предизвикало 180-градусовият завой в позицията на Димова. Самата тя по-късно твърди, че изобщо не знае за съществуването на подобни книжа. На 24 август, малко преди изборите, докато кметицата е в отпуск, договорът е входиран в деловодството на Община Приморско, заедно с проекта за къмпинга и строително разрешение, подписано от временно изпълняващия длъжността главен архитект на Община Приморско Теодор Кьопчев, който от своя страна дава зелена светлина въз основата на одобрен проект от титулярния общински архитект Петко Гечев.

В същото време жители на Китен твърдят, че кандидатирайки се за втори мандат, Лиляна Димова е трупала дивиденти и е събирала гласоподаватели, именно заради решението си да отмени скандалния търг.

Далаверата щеше да остане незабелязана, ако превратностите на съдбата не бяха й сервирали неприятна загуба на местните избори. Точно 20 дни след встъпването си в длъжност новият кмет Димитър Германов прави ревизия на цялостната документация в общината и се натъква на скандалния договор при секретаря в деловодството.

В контракта, въпреки изричните разпоредби, не са вписани никакви основанията за отдаването на територията под наем. В цялото кметство не са намерени някакви тръжни книжа, каквито се изискват по закона за общинската собственост. Налице е само един хвърчащ договор, в който не е отразен нито начина за отдаване на имота, нито процедурата за това – чрез търг или конкурс.

Правистите са категорични, че документът не е юридически издържан, а екскметицата заявява, че изобщо не го е виждала. Когато той е изваден на бял свят, тя с изненада установява, че подписът е неин. И измисля оправданието, че най-вероятно договорът й е бил пробутан между многото други книжа, които е разписала, без да му е обърнала внимание.

Пред „Десант“ Лиляна Димова заяви, че сама е потърсила прокуратурата, щом научила за въпросния документ. „Ако е била заблудена, това е основание сделката да бъде отменена. Местният парламент има право да анулира договора и само на основание на това, че той нарушава решението на общинския съвет, с което е утвърден общия устройствен план на общината, предвиждащ изграждането на вилно селище, а не къмпинг в тази зона“ – коментира китенският кмет Атанас Петров.

Новият градоначалник на Приморско Димитър Германов вече е стопирал всички книжа по сделката и настоява договорът да бъде анулиран. Сега на ход е прокуратурата. Тя ще прецени дали сделката е сключена под масата, или в случая става въпрос за заговор срещу Лиляна Димова. „Измамена съм и опозорена. В общината имаше троянски кон", каза Димова.

сряда, 15 август 2012 г.

"БГ къмпингите – в зоната на здрача"

Ако някой не вярва на коментарите ми за морския къмпинг в България през 2012, ето и вчерашния материал на Фактор Бургас по въпроса >

Парцели приютяват палатките и караваните на туристите

Все по-модерното къмпингуване по плажовете ни е уж уредено в закона, ама не съвсем. Нищо не може да задължи собственик на парцел да категоризира мястото си като къмпинг, преди да го пусне за паркиране на каравани срещу не малка такса.

Затова и се откриха много нелегални палаткови лагери по Южното Черноморие. Информация за тях се пуска в интернет, а и летовниците се ориентират на място. Това са оградени парцели, които заместиха нерегламентираните паркинги по поляните от едно време. Само, че има една разлика – все пак в къмпингите живеят хора, които се нуждаят най-малкото от ток и питейна вода.

Може би само заклетите палаткаджии знаят къмпингите в България, както и какво е тяхното дередже. Оказва се, че в Държавната агенция по туризъм (ДАТ) нямат статистика за броя, състоянието и категоризацията им. Собствениците и наемателите пък си мълчат, защото и двете страни имат интерес. Първата – да не плаща данъци и такси, а втората да минава „по-тънко“.

Някои от собствениците пък се изхитряват да категоризират само заведение или търговски обакт на територията на къмпинга. Ако имат и някое друго бунгало и то получава звезда или две. Разпънатите палатки и паркираните каравани обаче са „в зоната на здрача“.

Изцяло категоризираните къмпинги пък са „наточили брадвите“ и посрещат мераклиите. Проверяващи там се свъртат рядко, защото има ваканционни комплекси и хотели, които са с фрапантни нарушения и привличат инспекторите от различни институции. „Нямаме жалби за нередности по къмпингите“, заяви вчера председателят на Комисията за защита на потребителите – Бургас Николай Стойков.

„Всяко лято летувам на „Смокиня“, а това лято и на „Каваци“. Бунгалата на „Смокиня“ са мизерни и стари, но са с баня. Цената е 25 лв. и това е добре, защото миналата година бяха по 38 лв.“, обясни Соня Г. От София.

Столичанката и семейството й са се разходили наоколо, за да проучат цените и условията.

След „Смокиня“ е база „Морген“, но там караваните под наем са наблъскани през метър-два. Зад база „Морген“ е „Парцела на Тони“, там има каравани под наем, 25лв. за двама. Могат да се опъват палатки и лични каравани, обясни Соня.

След това е „Парцела на Албина“. Там е най-уредено, има магазин и заведение. Бунгалата са без баня, за двама 28 лв. Там има палатки под наем за четирима, цена 26 лв., както и каравани на първа линия на пясъка.

Зад „Албина“ е „Юлия“. И там има бунгала без бани, цената е същата. Построени са и нови бунгала за трима, цената е 65 лв. След „Албина“ и „Юлия“ е оградата на къмпинг „Каваци“. Бунгалата без баня с 2 легла са 20 лв., с баня 35 лв. За трима са само без баня и са по 28 лв., а за четирима - 68 лв.

Модерно през сезон 2012 е „Якото място“. Малкият къмпинг е на терена на част от къмпинг „Юг“ плюс още един парцел. Влиза се след река Караагач след Китен и се продължава в локалното платно в посока Лозенец, подминава се хотел „Морско конче“ и след ляв завой сте в „Якото място“.

Любителите на нощувките под звездното небе обсаждат и къмпинг „Силистар“ това лято. Палатките и караваните там се инсталират в гората. Цените са 6 лв. на човек на вечер, 4 лв. за кола и за деца под 12 години - 3 лв. Има 2 тоалетни и 2 бани в занемарено състояние. Пускат топла вода за два часа - от 18 до 20. Има и ток, но не стига до всички палатки.

Най-модерните къмпинги не са тези, които предлагат лукс, а тези на които почиват БГ звездите. Както вече „Черноморски фар“ писа в „Градина“ дерат кожи за караваните.

За да паркираш на първа линия, цената е 2 850 лева. Продава се целият сезон – от 20 май до 25 септември и местата са заети отдавна. Това все пак е далич по-евтино от лято 201, когато струваше 5 500 лева.

За втора линия се плаща 792 лева за месец и това е минималният срок за резервация. За всеки допълнителен ден се плаща 30 лева. На трета линия е 24 лева на ден.

Къмпинг „Градина“ пък от години през лятото става свърталище на родните ни звезди. Там цяло лято е журналистката Лора Крумова, рокаджийката Милена, водещата Галя Щърбева, артистите Калин Врачански, Луиза Григорова, Яна Кузова, Има Янкулова.

С леко по-ниски цени е близката морска база "Adventure Beach Camp", която се намира на плажната ивица между къмпингите „Bash beach” и "Златна рибка".

Там паркирането на каравана на първа линия е 2 000 лева, а на втора 1 800 лв. Периодът е юни-септември.

Според нормативите на специализирана наредба къмпингът не е просто парче земя, върху което се нареждат каравани и палатки. Парцелът трябва има сериозна подземна инфраструктура за снабдяване с ток, вода, има канализация, санитарни възли.

Това няма нищо общо с първобитно къмпиране, където остават купища бъклуци, огнища, отрязани клони и дървета. Така например в момента е в Иракли, след като еколозите спряха строежа-мастодонт, сега се вихрят диви къмпинги.

А интерес към палатков лагери има. 10% от туристите в община Бургас например отсядат в къмпингите. А почиващите на територията на община Созопол, които са избрали палатка или каравана са 30%.

Мнения на туристите

„От 7 години ходя на Градина и нещата се влошават всяка година. Причината е, че къмпингите не се държат от хора, на които им пука, а от мастити "бизнесмени" чиято единствена цел е на територията на къмпинга да построят максимално много хотели. Ситуацията на Градина е трагична - ремонти на практика няма, пътят от Черноморец до Градина е безумен, огромни хотели се построиха без яснота дали са законни или не. И никой не прави нищо

Аз разбира се ще продължа да ходя на Градина, защото дори ужасните условия могат да бъдат компенсирани от чудесния плаж, страхотните купони и приятелите... и все пак...“

„На къмпинг "Градина" летувахме 25 сезона без прекъсване, но най-на края казах баста. Аз и семейството ми не сме мазохисти. Защо трябва, да пълня джобовете на семейство Баневи за мизерията, която ни предлагат. За това ли, че от 20 години няма забит един нов пирон, за мръсните и полу разрушени тоалетни и бани. За това ли, че камарите боклуци не се извозват с дни и че фекалката която изпомпва тоалетните прави едн завой и се излива в горичката в горния край на къмпинга и да плащам луди пари, за да дишам уханията на фъшкии, когато вятърът духне от към сушата.“

Правила за къмпингите

Според Наредбата за категоризиране на средствата за подслон къмпингите трябва да отговарят на многобройни изисквания.

Първо теренът трябва да е ограден, да има вход за пешеходци и за автомобили с бариера.

Необходимо е да е организиран външен и вътрешен паркинг, да има пътна и алейна мрежа.

Трябва да са маркирани „къмпингова единица“ за палатка и за каравана, съоръжени с излази за вода и електричество.

Обезпечаването с топла и студена вода трябва да е - питейна вода - минимум 80 л на човек на ден и битова вода - минимум 50 л на човек на ден.

Да има - резервоари за вода, включително за противопожарни нужди, санитарно-хигиенни сгради, помещение с умивалници и корита за пране на максимално разстояние от къмпингова единица 100 м, душови клетки с топла и студена вода (за категория "две звезди" и съблекални), тоалетни кабини (за 30 души 1 клетка, като 25 на сто от мъжките са с писоари), туристически кухни с необходимото обзавеждане и оборудване, търговска мрежа, заведение за хранене и развлечения, спортни площадки, автомивка и сервиз, медицински и реанимационен пункт за морските, речните и езерните обекти.

Включват се и необходимите инсталации - водопроводна, канализационна, ел. инсталация, гръмоотводна, телефонна, телевизионна, пожарогасително депо.

Автор: Ирина Генова
14.08.2012
factor-bs.com

събота, 4 август 2012 г.

Къмпинг по португалски

Дълго време очаквах подобен материал на български. Радвам се, че посредством изкуството хората могат да се докоснат до чистотата на живота сред природата - къмпинга..

"Съвършено достатъчна драма"
Режисьорката Саломе Ламаш за някои крайбрежни привички на португалците и за предимствата на некомфортните ситуации

Нева Мичева
3 авг 2012, 15:37
capital.bg
В Португалия има над 100 къмпинга – някои без електричество, други с "четиризвездни" удобства; някои с материали на клиента, други – с палатки и каравани под наем; местенца за изкарване на летните седмици, но и крайбрежни трейлър паркове, чиито обитатели не просто закръглят престоя си на година или две, а и остават завинаги.

Именно от последните е къмпинг клуб "Старият бряг" (CCL Costa Velha) в Коща да Капарика, разположена срещу далеч по-известния Белен, но от другата страна на река Тежу. Както Коща да Капарика, така и Белен са градчета, погълнати от Лисабон и възприемани като част от португалската столица, но за разлика от Белен с неговата концентрация от забележителности (изумителният манастир на йеронимитите; най-посещаваният музей за съвременно изкуство в Португалия; легендарната сладкарница за паштейш де ната) Коща да Капарика си има само плажове. "Старият бряг" е един от първите къмпинги там и филмът за него на Саломе Ламаш, озаглавен "Общността", с право получи наградата в документалния конкурс на 20-ия фестивал на късометражното кино във Вила ду Конде (7–15 юли 2012).

Доброто хрумване и богатото му изпълнение, изпипаните детайли (звукът допълва картината не като фон, а като пасваща част от пъзел, който информира за много повече от показаното) и безупречното им техническо качество правят от двайсетте минути на филма радостно, стимулиращо преживяване. Опечен до хрупкаво лъчезарен мъж с шорти и пухкава бяла брада разправя как преди десетилетия се отдал на "диво къмпингарство" само с едно одеяло за багаж и след миг мълчание заявява: "Сега обичам да играя Дядо Коледа!" Пухкави девойчета негодуват, че конкурсът за "Мис Къмпинг" е бил нагласен.

Двойка на 88 и 96 години с пейчици и саксии пред караваната, в която са отгледали децата си, въплъщават разбирателството помежду си в безкрайно комична, нежна и непостижима за инсцениране хореография на едновременни проговаряния и замълчавания, движения и застивания. Ветеран от къмпинга разяснява някогашното съперничество с курортните инициативи на казионната Национална фондация за радост в работата. Африканка се жалва: ще напускаме с детето, иначе какво, все едно и също – по цял ден плаж, готвене, опашка за душовете...

Саломе Ламаш е завършила режисура през 2008 г. в Лисабон, за кратко е учила в Амстердам и Прага, в момента прави докторат в Коимбра. Освен с "Общността" тя ни очарова и със схващането си за творчеството ("Да кажем, че се поражда от неспособността ни да приемем мисълта, че най-ценното на този свят може да бъде оставено на случайността..."), така че й пратихме на няколко въпроса за нейната работа, в отговор на които получихме няколко въпроса за паметта и копнежа.

Какво ви мотивира да разкажете за къмпинг клуб "Старият бряг"?
През 60-те малки групи от хора започват да лагеруват сред дивата природа с минимум съоръжения тип "направи си сам". И въпреки че са там само за да се наслаждават на чистия въздух и на гледките, веднага се превръщат в обект на засилен интерес от страна на властта, защото по време на португалската диктатура (1933–1974 - бел. ред.) всяка форма на организирано събиране, ако ще да става въпрос за двойка приятели на излет, е разглеждана от правителството като потенциален заговор.

Дали като реакция на това, или по друга причина, португалската къмпинг култура се разраства много повече от всяка друга подобна в Европа между 60-те и 80-те години: създават се не просто инфраструктури, но и сдружения, клубове с нарастващ брой членове... симптом и за укрепването на средната класа. И моето детство мина по къмпинги, нищо че нито моите близки, нито аз сме заклети привърженици на този начин на живот и с течение на времето изгубихме влечение към него.

Намирам тукашното къмпингуване за любопитен анахронизъм: надувни басейни, ярка пластмаса, джънк фууд. А най-любопитни са ми крайградските му варианти. Къмпингът, за който се разказва в моя филм, е само един от огромния низ покрай най-близкото до столицата и най-гъсто населено океанско крайбрежие. Там природа няма, като изключим броените дървета, гъмжащата от хора тясна пясъчна ивица и обточеното с постройки море.

"Старият бряг" е първият организиран къмпинг в Португалия и устройството му се е запазило непроменено от самото начало, а и повечето от членовете му са същите, които са го основали и са помогнали да се оборудва (или техни роднини). В "Старият бряг" човек къмпингува само ако е член на клуба и влиза само ако е поканен. Това е довело до създаването на затворена малка общност. Беше ми интересно да узная причините, накарали хората да заживеят в подобна клаустрофобична и демодирана близост. "Общността" е донякъде антропологичен портрет...

Колко време ви отне събирането и сортирането на материала?
Заснех "Общността" за пет дни. Наумих си го в края на юли 2011 и реших да снимам през последната седмица на август, когато жителите на къмпинга се завръщат към редовната си работа и летният сезон приключва. Аз се заех с камерата, а един приятел звукорежисьор – със звука.

Имах ясна идея за по-формалните кадри (плажът, "натюрмортът" с караваните, нощните картини), а героите си ги набавихме с няколко разходки наоколо: оглеждахме се за различни типажи, както за хора, които по някакъв начин впечатляват с отношението си към другите. Спряхме се на следната схема: всички разговори да са интериорни, а останалият материал – екстериорен. Така успяхме да разиграем усещането за близо и за далеч, да подчертаем усещането за затвореност на групата.

Някои режисьори документалисти са склонни да трупат по много материал, но аз съм от онези, които снимат само при необходимост, затова при постпродукцията обикновено нямам много избор...

Да си утвърден холивудски режисьор на пълнометражни филми с модни актьори е сякаш най-краткото описание за печеливша позиция в правенето на кино... Като португалска режисьорка на документални късометражки чувствате ли се понякога в периферията?
Вярвам, че ежедневието съдържа драма и тя е съвършено достатъчна. Когато говорим за документално разказване, за мен въпросът е всъщност на време: колко е нужно да изкараш в определена реалност, докато тя стане "извънредна" или се случи нещо ненадейно.

Затова обикновено търся реалности, в които не се чувствам комфортно или за които не знам много... Деветдесетте години бяха преломни за "нехудожествените" филми, защото тогава от по-малките или направо "сакатите" братчета на фикшъна и анимацията те се превърнаха в жанр със своя публика, търговски перспективи и фестивална мрежа... И за дисертацията съм си избрала изследване в областта точно на документалното кино!

Що се отнася до късометражките – някои режисьори имат предразсъдъци към тях или ги виждат само като неизбежна стъпка към първите си пълнометражни филми. Струва ми се обаче, че и това отношение се променя. За мен лично нещата стоят така: филмът сам диктува дължината си.
Накрая, като европейка и част от младото поколение в киното, холивудската система ми е далечна – аз например никога не съм имала проблеми, свързани с пола ми, а сред хората, които ми влияят, има и мъже, и жени.

Мен друго ме занимава... основните импулси, които движат хората в киното. Ще си послужа със заемка от Валтер Бенямин: убедена съм, че език, превод, критика и история са ключови понятия в този процес. Бих искала да проумея техните взаимодействия с инструментариума на киното при разкриването на реалността и формулирането на правдиви предложения, да разнищя етичните и естетическите условия за трансформацията на действителността.

Освен за португалски къмпинг имате късометражки за холандски рибари, анголски дизайнер, азорски пейзаж... Каква е основната трудност, когато пристъпвате в непозната територия с намерението да я разкажете?
Истината е, че търся трудности: некомфортните ситуации, които не умея да разчета, са ми особено важни. Ще ви дам няколко примера: 1. Малкият ми жест на почит пред холандския артист Бас Ян Адер, изчезнал в морето преди години – издокарах се, качих се на колелото си и изчезнах в река Тежу; 2. Бях поканена да участвам в изложба и за да подготвя материала си, избрах да работя една седмица с холандски рибари в Северно море (страдам от ужасна морска болест и си знаех, че снимките ще са в мъчни условия); 3. Навлизането ми в азорския пейзаж свърши с малка катастрофа – търкулих се в нощната мъгла по един планински скат...

Май точно това ме пали най-много: началното любопитство, пълното неведение какво предстои. Макар че не съм самоубийствено настроена, поемам само премерени рискове. Поставям се посред събитието, в условия, които да ме принудят да реагирам като творец... Един документален филм разкрива колкото разказвания, толкова и разказвача. Принципът ми е: започвам с няколко идеи за композицията на кадрите и оставям реалността да направи магията си.

Ако имате всички необходими ресурси, за да изберете тема или личност по ваш вкус, за какво или кого бихте направите филм?
Вече го правя. Работя по документален филм, продуциран от O Som e a Fúria (името на компанията е заимствано от "Врява и безумство" на Фокнър: от основаването му през 1998 г. тя е в основата на малък бум на авторското кино в Португалия – бел. ред.), и той е пълнометражен, защото, както вече споменах, темата и героят сами диктуват продължителността.

Филмът е за един човек от богато семейство, който като наборник по време на португалските колониални войни е пратен в Африка. По-късно става наемник на ЦРУ, а накрая – изпълнител на тайни мокри поръчки на испанското правителство през 80-те. Лежал е в затвора 15 години, а днес е клошар. Това е горе-долу житейският му преход, който ме поставя пред някои стратегически проблеми. Личният живот, който напира да се слее с историческия...

Как да се изяви травмата, която е едновременно безпаметна и незабравима? Как да се разпознае и нейната непредставимост да бъде представена? И не е ли историята присъщото място на травмата? Работата с паметта и произтичащата от нея трансформацията на времето и пространството, на политическото и частното, на нацията и семейството – не е ли тя особен вид копнеж?

понеделник, 30 юли 2012 г.

Къмпинг на море 2012

Няма съмнение, че най-предпочитаното място за къмпинг в България е на морето. Няма съмнение, че и диструкцията на българската къмпинг среда е факт. През 2012-та положението, за поредна година, е по-зле от преди. Изчезнали са още няколко култивирани места за лагеруване и са се напоявили дестки нови дивашки сборища на хора желаещи да са на море без да плащат.

Първото ми впечатление в средата на юли е пълен потрес от видяното на Каваци. Плажат е запълнен от безкрайно поле концесионни чадъри, дюните са осрани както никога до сега. Тополите на бившия къмпинг Смокиня са почти напълно изсечени, надробените части от бившите къмпинги Каваци-Смокиня са препълнени с разнебитени каравани, палатки няма и във въздуха се носи натрапчива смрад на пикня..

Златна Рибка е ликвидирана като къмпинг. Плажът на Градина е обиколен с шпалир снобски каравани първа линия. Окупират се дори и дюните на бункерите между Градина и Башбара. Крайбрежният път между Черноморец и Созопол е в безобразно състояние, дупките и прахта биха отказали дори и претръпнал състезател в ралито Париж-Дакар..

Плажът на Вромос и плаца на бившия къмпинг Черноморец, съответно над и под презастроеното селище Черноморец, са превърнати в незаконни къмпинг лагери с липса на каквито и да е санитарно-хигиенни условия за преживяване..

Дивашкото къмпингуване около Златна Перла до Приморско продължава. Същото е положението на Корал, южния нос на Арапя, околностите на Варвара и плажа Липите до Синеморец. Дивотията в горичките около плажната ивица на Градина е частично отрязана с оградите поставени през зимата и обявената такса за лагеруване по 10 лв на палатка. Последното за мен е справедливо и помага да се ограничи паплачта цапаща околностите.

Както вече писах, къмпинг на Атлиман до Китен няма, всичко в горичката е заличено.

Къмпинг Китен е съхранен, но с вида и условията от преди 30 години, което ме навежда на мисълта, че вероятно ще го споходи съдбата на къмпинг Каваци. Единствено на този къмпинг срещнах чужденци с палатки, кампери и каравани! Това е показателно какво търсят нормалните хора предпочитащи къмпинг туризма.

Достигането до къмпинг Юг, плажа на Корал и останките от Оазис е истински кошмар. Път няма! За какъв туризъм по морето може да говорим, когато липсва елементарен достъп до плажовете!? Иначе, относително нормално работи само къмпинг Юг.

Арапя е превърната от цветущ до преди 12 години къмпинг в купчина гета за идиоти мислещи си, че са отишли на почивка на море с изглед към гадни псевдо бунгала, бетонни блокове, вмирисани бракувани каравани и прашни огради. Поне морето е по-чисто от предишните години..

Още по-на юг положението е загрубяло с жълто чадърена анексия на плажа на Велека - еманация на концесионната алчност..

Северно от Бургас положението не по-различно.

Къмпинг Ахелой, единственият останал къмпинг между Бургас и нос Емине, е направо обезобразен.

От Бяла нагоре преобладава дивотията. Карадере, частично Иракли, ивицата на Шкорпиловци-Камчия и брега на Камен бряг-Крапец привличат все повече къмпинг диваци и на места ми изглежда, че положението е излязло от поносимите граници.

Като "порядъчни" къмпинги на север мога да спомена само плаца в гората на Камчия, къмпинг Свети Георги преди Калиакра и къмпинг Космос най- на север. Съществени удобства няма, но поне има къде да отседнете и вземете един душ..

Още веднъж ще споделя, че това което видях на морето е трагично.. не само за къмпинг останките, но и за туризма и живота на хората по принцип.


неделя, 24 юни 2012 г.

"Едуард Стърнс: Няма по-прост народ от българския"

Макар и измислен, като изфабрикуваното интревю с холандския премиер, текстът който препечатвам е верен.. Каква е връзката с къмпинга, оставам сами да прецените.

20 Юни, 2012 | автор: frognews.bg

“Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие „Невероятно инфо“ пусна материал, който, макар и фантастичен, решихме да публикуваме заради убийствената ирония в него. Той е неопределен жанр – очерк, есе или автоинтервю. Текстът на Едуард Стърнс, касаещ България, придоби огромна популярност сред англичаните.
Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава.

Текстът публикуваме от eurochicago.com




”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!

Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости.

Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.

Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата.

Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.

Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ?

Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския?

Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.

Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.

Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.

Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.

Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.

Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият.

Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.

Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.

Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.

Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе.

И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:

“-Ми аз, какво мога да направя?”

Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.

Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.

Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.

Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш.

Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.

Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “


П.П. Това е само мнението на един англичанин. Пребройте до десет преди да го наплюете и оборвате. Звучи неприятно, но пък трябва да признаем, че много верни неща е казал. По-важно е да помислим как да се променим и да покажем добрите черти от националния характер. Такива има със сигурност.

четвъртък, 21 юни 2012 г.

"Алчността заробва човеците" DW Bulgarien

Препечатвам един от поредицата анализи за реалността в България на уважавания от мен Георги Папакочев, син на приятеля на дядо ми фотографа Петър Папакочев.

Има едно нещо, което обединява оспорвания Закон за горите, опитите за окончателно бетониране на Черноморския бряг и взривовете край "Петолъчката". Това нещо си има име - казва се АЛЧНОСТ.

Анализ на Георги Папакочев:

В проповеди пред млади хора папа Бенедикт ХVI често говори за алчността, която „корумпира сърцата, заробва човеците и лишава бъдещите поколения от ресурсите, необходими за изграждането на едно по-солидарно и справедливо общество”. Християните приемат прекомерния и ненаситен стремеж към богатство и власт за порок и поставят скъперничеството сред седемте смъртни гряха. Подобна позиция заеха и протестиралите в София тези дни млади българи, които застанаха категорично срещу алчността на едрия бизнес и неговото парламентарно лоби.

Гората закрилница

Странно защо мнозина се изненадаха от рекордния брой протестирали на столичния Орлов мост, след като още през март стотици излязоха по улиците на София, Пловдив и Варна, за да изразят възмущението си от алчните попълзновения към българската природа. Тогава, по повод подготвяните поправки в Закона за горите, те скандираха "Искаме гори, не бетон", "Монополите убиват горите", "Стига подаръци от държавата", "Ски за децата, не за милионерите” и се опитваха да убедят депутатите, че с приемането на въпросните поправки ще вдигнат бариерата пред бързото и евтино изсичане на държавни и частни гори за бъдещи ски писти и просеки за лифтове, при това в услуга на конкретен бизнесмен, който, въпреки че вече е собственик на три четвърти от ски зоните в Банско, Витоша и Боровец, иска още. Протестните послания бяха чути едва когато няколко хиляди души все пак блокираха движението на Орлов мост въпреки масираното полицейско присъствие.

От балкона - в морето

Много българи и гости на страната и до днес се питат какво в крайна сметка може да причини на туризма преяждането с "кюфтета", замесени от алчност, беззаконие и простотия. Отговорът се крие в бетонните безумия, покрили почти цялото българско Черноморие като ярка илюстрация на последствията от алчното и хаотично печалбарство. При опита си да прокара известни промени в Закона за Черноморското крайбрежие тази пролет правителството на ГЕРБ се сблъска челно с кметовете на Созопол, Поморие, Приморско, Царево и Несебър, които яростно се обявиха срещу забраната да се строи в 100-метровата зона от морето, защитавайки ненаситния апетит на местния бизнес да вдига хотели и заведения върху самите плажове и крайбрежни скали.

Канонади на печалбарството

На какво друго, освен на неизкоренимата човешка алчност се дължат и взривовете в Челопечене през 2008-ма, в Севлиево през миналата и при „Петолъчката” през тази година? Онези 57 милиона евро, заделени преди 3 години от държавата за утилизиране на остарели армейски боеприпаси, буквално подлудиха местните частни фирми, които, за да печелят, наемаха неквалифицирани безработни мъже от селата около складовете, повечето без образователен ценз и дори без елементарен опит в опасната дейност. Сега става ясно, че вместо да унищожават с взривяване остарелите муниции, алчните „утилизатори” механично извличали от тях взривното вещество и метала, които продавали на допълнителна чиста печалба. Резултатите? За разлика от първите две, най-новите „фойерверки” не само причиниха огромни щети и уплаха сред населението, но отнеха и човешки живот. От лакомия за пари естествено, при това - за огромни пари.

Надпис със спрей върху стара селска тухлена ограда гласи: „Не съм алчен - искам само тази земя, която граничи с моята”. Кратка, точна и показателна формулировка на алчността. Която винаги е звучала страховито. Особено в България.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: Д. Попова-Витцел
Дата 20.06.2012
Дойче Веле българска редакция

сряда, 20 юни 2012 г.

Къмпинг гмеж по Хърватски 1

Къмпинг "Чикат" - остров Мали Лосини

Като изгеледате филмчето, ще разберете какво губим със затриването на българските морски къмпинги. На Чикат не ходя, не ми понася гмежта през юли и август, но обърнете внимание, как на парцел предимно отсядат не по-малко от 100 хиляди евро в каравана, кола и къмпинг оборудване.. Сравнението с бетонните гета по нашето море и паплачта от сополиви руснаци и малоумни англичани наподобява сравнение между посещение на тоалетна в хотел Four Seasons Будапеща с изпикаване в нужника на Лукойла срещу Църна маца..


понеделник, 28 май 2012 г.

"Оазис" в хватката на мафията

Аз бих повторил фразата "В България мафията си има държава".

Мафията-държава освен, че затри почти всички урбанизирани места за къмпинг в България, но и удави народа си в мизерия и тотална безизходица. Черноморието за последните 15 години тотално се обезлюди. Тук не става дума за Варна, Бургас и месец август, когато всичко живо що има малко спестени пари се изсипва по брега на морето за разплод, а за останалите десетки бивши населени места от Дуранкулак до Резово през останалите 11 месеца от годината. Пустош, същата пустош каквато е в северозападна България, Странджа, Родопите и стотици други села из Балкана и полето. Ужас!

Популизмът през иминалите дни удари тавана с ареста на не безизвестен мафиот стоящ зад презстрояването на бившия къмпинг Оазис. Мафиот за който се знае от години, че върши това за което е издирван от Интерпол/Европол и всякакъв друг, но не и български пол, и под техен натиск спешно арестуван. Тъй като Мафията-държава не може сама да си отреже главата, то трябваше италиански, американски и швейцарски служби да провокират залавянето на този престъпник.

На всички в Бургаско и София отдавна им е ясно, че Оазис, къмпинг Юг и къмпинг Китен са прикоткани от един и същи постсоц мафиотски кръг, но както и за всичко останало мълчанието и бездействието е "злато". За информация на незапознатите само ще припомня, че споменатите къмпинги бяха приватизирани от фонд Фаворит - продукт на младите тогава фирмаджии от Еуратек и ко, които са все още вносители на Шкода за България. Хората седящи зад Еуратек и фонд Фаворит са деца и наследници на редица номенклатурни кадри по време на соца с дебели връзки сред соц номенклатурата в централна Европа. Арестуваният Брендо е един от тях. Известно е, че точно във вече застроения Оазис до скоро, са се вихрили партита и срещи на всички от този кръг. Какви още престъпления са извършили момчетата и как точно са омесени нещата надали някога ще разберем с точност, но едно е ясно, територията на най-големия и отлично урбанизиран български къмпинг - Оазис беше погълната от алчността на шепа хора в стремежа им да преперат милиони от трафик на кокаин!

Какво по долно от това да замениш Природа срещу Кокаин!


note 1kg of Cocaine = €25,000-€65,000 (depending on Dealer)

събота, 19 май 2012 г.

Защо екзекутират къмпинг Каваци!?

Отговорът стои зад въпроса, защо се унищожава къмпинга в България по принцип!?

В тази връзка, не устоявайки на турболенциите около собственото си оцеляване, управляващата България клика се опитва да балансира между интересите на спонсорите си и фалита на държавата. Последното е факт и то не от сега, друг е въпросът, защо не се признава официално.

Къмпинг начина на живот и урбанизираните места за това, както постоянно обсъждаме в този блог, са жертва на всички тези безобразни събития. Къмпинг Каваци южно от Созопол не прави изключение. Останал до преди няколко дни единствения запазен и поддържан по европейски къмпинг на българското Черноморие, той най-накрая беше ликвидиран.

Какво всъщност се случи, предишната седмица 7-11 май 2012г. с наличието на необходимите документи за уж "незаконни постройки", тежки строителни машини унищожиха 2 ресторанта и санитарните помещения в северната страна на къмпинга Каваци между рецепцията и плажа. Бруталното в случая е поведението на властите и масовите медии, които тиражират "незаконноста" на няколкото постройки съзададени в края на 60-те /!!!/ години на миналия век. Никои от тях не си направи труда да проследи историята на тези постройки и фактическата необходимост те да се отстранят. Смешното е, че двата ресторанта, единият от тях паянтов и открит, мивките и тоалетните в къмпинга са част от уникалния комплекс на къмпинг полиса Каваци-Смокиня проектиран и построен по всички световни стандарти през споменатите вече 60-те години на 20-ти век. За това документи има и дори се знае къде са, но на "тъмната страна" не и е изгодно да ги извади на светло.

Важно е да кажем тук, че зад разрушителната акция в Каваци стои поредният мафиотски кръг, изкупил обявената миналата година земя първа линия в къмпинга за продан от съдия изпълнител обезпечаващ задължения на Хелио Тур С и собственика му Николай Банев. Ако се проследи конфликта на реститутските претенции в района с приватизатора на къмпинга Хелио Тур С ще се види, че никой от реститутите не е изравнил със земята върнатата вече застроена собственост, да не е луд, просто я използва както може, макар и мизерно. Сега обаче се появява "анонимен голям играч", който действа твърдо, връзва си гащите с решение на корумпирания съд и строителен контрол и реже. Действията му са подкрепени със съответната медиина кампания и точно там издиша уж "законноста" на модела му. Оказа се, че новата група згнездваща се на Каваците запазва кръглата Дискотека, култовата остъклена ротонда - първа линия на плажа. Тя беше притегателно място за чужденци и българи през всичките си години на съществуване. В репортажите на Бургас нюз и БНТ по случава с "незаконните" постройки много явно и прецизно Дискотеката не се показва, защото ще предизвика логичния въпрос, как ресторантите, баните, тоалетните и мивките на къмпинга са незаконни, а дискотеката не. Отговорът е прост, новият собственик на земята, който вероятно вече е изкупил и дяловете на реститутите в тази част на Каваци, иска да разчисти около ротондата, за да я използва това лято с пълна сила, но не като част от къмпинга, а като атрактивен бар с паркинг. След разрушителната акция миналата седмица, през тази седмица булдозер е изравнил малките дюни пред Дискотеката отваряйки път за тълпата жадни плажуващи, които ще пълнят касичката му. Възможно е посред нощите да е закопана и поредната тръба изсипваща нечистотии в залива от новосформирания имот. Орането на пясъка, документирано от фотограф на бургаския Besove, е също толкова незаконно действие, колкото и разрушаването на сградите в къмпинга. Едно е ясно, властите няма да направят нищо позитивно, защото са част от схемата за унищожаване на къмпинг Каваци. Какво ще се случи с пространството зад ротондата и кой точно е разрушителят ще разберем рано или късно.

Цялата история е много тъжна и същевременно ужасяваща.

Дълбоко в себе си винаги съм си мислел, че няма да има сила, която да унищожи къмпинг Каваци. Но съм се лъгал. Кръгът на Николай Банев, който също не е цвете за мирисане, е неудобен на вилнеещата в момента полицейска клика и положението е "на живот и смърт". Къмпинг Каваци престава да съществува, поне във вида си през последните 50 години! От цялата работа страда туризмът в България и обикновенните хора, които освен, че губят още едно уникално място за урбанизирана почивка сред природата, но и страната си, която не може да се развива по европейски, камо ли устойчиво!

сряда, 16 май 2012 г.

Убийството на морския къмпинг 2012 - Къмпинг Каваци е унищожен !!!

Средата на месец май дойде и няма какво да се помайваме, отсега повечето запалени по къмпинг идеята са започнали да търсят информация, а тези които могат вече са разположили инвентара на зплютите места по морето, но местата вече са поне 2 по-малко.

Каваците са ликвидирани!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Тежка техника през изминалата седмица е унищожила бара до мотела, открития ресторант и санитарните помещения с мивките зад рецепцията. Не знам много подробности, но от тази година къмпинг Каваци няма да работи, вероятно завинаги!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Псевдо реститутското безумие и българската държавно-административна простотия се вихри с пълна сила!

Репортаж на БНТ по темата >
http://bnt.bg/bg/news/view/75897/sybarjat_nezakonni_postrojki_na_banevi

Статия и снимки на БургасНюз >
http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/57907-srinaha-kamping-kavatzi-i-zlatna-perla

Със сигурност къмпинг Атлиман също не съществува, а функционирането на къмпинг Градина и Делфин е под въпрос.

Смокиня е тотално посечена и надробена, плажът е окупиран от Гийн шитс велможите и баровете се строят наново по цялата ивица.

Дали ще може да се къмпингува по дивашки на Корал, Камчия, Шкорпиловци, Карадере и около Крапец, не е ясно поради явните закани на властта да наказва всеки дръзнал да сложи палатка или крак върху дюните, пясъка или всяко равно нещо на около 100-200 метра от водата.

Беглото ми проучване преди началото на сезона сочи, че освен позакърпените мощности на къмпинг Космос на север, няма други нови продобивки по останките на морските ни къмпинги. Къмпинг Китен и къмпинг Юг вегетират. Арапя е по обезобразена от всякога. Цените се завишават, което е логично, но напълно по български безумно.

На фона на задаващото се Европейско по футбол и Олимпийските игри в Лондон, простолюдието хич и няма да се поинтересува от неудобствата по морските "курорти". Всичко ще бъде по старо му, на места с нови джапанки и още по-воняща вода..

събота, 14 април 2012 г.

Искат за палатка колкото в тризвезден хотел

Промивката започна.. логично е антикъмпинг обработката на населението да започне от рано и това е факт. Масовите медии само това и чакат, от кого точно се финансират подобни публикации може само да гадаем. Факт е, че и тази година няма да има нищо позитивно в къмпинг пространството на скапаната българска земя.

Публикувана: Петък, 13-ти Април 2012, автор(и): 24 Часа, Виктор Иванов; прочитания: 1430; коментари: 2

Над 20 лв. излиза опъването на палатка на плажа

Цени, сравними с тези на луксозни хотели, са обявили къмпингите по морето за това лято, показа проучване на в. "24 часа".

Само за опъването на палатка ще ви искат 7 лв. на ден, допълнително още толкова се плаща за всеки човек, който нощува в нея. Така ден почивка на пясъка за двама вече става 21 лв. Тази цена е за къмпинг по Северното Черноморие, който дори не предлага топла вода в общите бани. По-луксозните предложения на юг започват от 35 лв., ако палатката е опъната на първа линия.

Отново има доплащане за всеки човек, който ще спи в палатката. Обещанието е, че всеки душ в банята на къмпинга си има собствен бойлер, а тоалетните са ремонтирани след миналогодишния летен сезон.

Реално цените за къмпингите са сравними с предложенията на тризвездни хотели, които предлагат и храна на закуска и вечеря. Такива предложения има дори за курорти като Златни пясъци и Свети Константин и Елена. В малко курортно градче като Китен обаче има предложения за хотелска стая със закуска и за по 15 лв. на човек. Около това градче са доста от къмпингите по Южното Черноморие, които всъщност предлагат доста по-високи цени от хотелските.

Всъщност къмпингуването отдавна не е евтин начин за изкарване на почивката, обясняват експерти от туристическия бизнес. Това било пазарна ниша и хората, които искат да изкарат лятото си на палатка или каравана, дори били по-склонни да плащат по-високи суми, отколкото туристите, които предпочитат ол инклузив и лукс.

Допълнително цените се помпат и заради политиката на морските общини да забраняват свободното къмпингиране. Глобите за кемпер, който е паркиран на непозволено място, могат да стигнат и 5000 лв. За палатките санкциите започват от 200 лв. Заради големите санкции почти през цялото лято общинските инспектори бдят за нелегални къмпингари.

Реално почивка с каравана или кемпер дори и на най-евтините къмпинги в България излиза колкото двуседмична ваканция в едни от най-скъпите и висококатегорийни хотели по нашето Черноморие.

Възможно най-евтината цена за запазване на парцел за каравана или кемпер на първа линия е 1750 лв. Срещу тези пари обаче мястото е ваше за целия сезон - от 1 юни до 10 септември, независимо колко пъти ще ходите. При ниските цени обаче се плаща допълнително за връзка с електрическата мрежа на къмпинга, а понякога и за вода. Още 200-300 лв. ще ви искат и за оставяне на караваната в къмпинга през зимата.
1100 лв. пък ще ви излезе, ако решите да запазите за целия сезон място за палатката на първа линия.

Повечето от къмпингите не обявяват цени за целия сезон, а предлагат договаряне. Тарифите за каравана започат от около 50 лв. на ден. Малко по-скъпо излизат таксите за кемперите. Отново се доплащат 5-7 лв. на човек за дните, в които палатката или караваната е обитаема.

Има тарифа дори за деца като отново по подобие на хотелите тя е наполовина по-ниска от тази за възрастни. Липсват обаче различни тарифи за нощувка в висок или нисък сезон.

По-евтин вариант е практиката, която от миналото лято се появи по българското море - да наемеш каравана или палатка, която е собственост на къмпинга. Тогава нощувката на човек в каравана излиза около 15 лв., което е доста по-евтино от запазването на място за собствената. Обикновено караваните събират по четирима души.

Ваканция в дървено бунгало е най-евтиният начин за почивка, но без никакви удобства освен две легла. Техните тарифи трудно надхвърлят 10 лв. на нощ. Като правило повечето от тези къщички са отпреди 1990 г. и само са били освежавани с боя. Там, където има нови бунгала, цените трудно падат под 20 лв., отново без никакви екстри.

Част от собствениците на къмпинги от няколко години инвестират и в изграждането на по-луксозни бунгала и вили, но там вече цените започват от 30-35 лв. за нощувката на турист. Те обаче излизат доста по-скъпо от квартирите, които се предлагат в курортните градчета. За това лято най-високите цени, които са обявили хазяите до момента, са 25 лв. на нощ. Предимство на луксозните бунгала е собствената баня, докато при квартирите това се води лукс.

От 1000 лв. до 2500 лв. стигат предложенията на луксозните хотели по Черноморието. Офертите са за поне десетдневна почивка, като тук офертите са за ол инклузив. Средните цени на нощ в четиризвездните хотели с изхранване са около 100-150 лв. Все още при тях обаче могат да се ползват отстъпки за ранни резервации, които достигат и до 30%. Евтин начин за морска ваканция в хотел е ползването на промоциите за допълнителни нощувки.

Обикновено на всеки шест или седем дни ваканция хотелиерите предлагат по една безплатна. Така реално се удължава ваканцията и се сваля цената на единичната нощувка. По-евтино излизат и пакетите, при които се пазарува не за всеки от семейството поотделно, а накуп. Тогава хотелиерите също правят отстъпки или пък предлагат по-луксозно настаняване на цената на двойна стая.

Хубава страна на хотелите е и това, че предлагат различни цени в зависимост от сезона. Така хората с по-скромни финансови възможности могат да почиват на море, без да плащат по-високите августовски цени.

Инвестиция от поне 2500 лв. трябва да си приготви човек, който е решил да си купува каравана и да става къмпингар. За толкова пари обаче се намират доста стари и недобре оборудвани каравани. Нормалните модели държат цена от 3500 лв. нагоре, като има предложения за втора ръка и по 15 000 лв. Важното при покупка на каравана или кемпер е да знаете за какво ви трябва - море, планина, язовир. От това зависи и дължината и теглото, които можете да си позволите.

Допълнително се уточнява и броят на легла, както и оборудването.
На пазара има както каравани с две легла, така и такива, които имат всички удобства, включително и тоалетна и душ, добре оборудвана кухня и собствени акумулатори за ток.

По принцип покупката на каравана е по-лесна от тази на кемпер. Ако изглежда чиста, свежа и не мирише кофти, е много по-малка вероятността да има основния проблем - течове. Ако сте се ориентирали към по-старичка каравана, е вероятно да попаднете на изненада, но това не е правило. Има 20-годишни в по-добро техническо състояние от други, например 10-годишни.

Много зависи как тя е ползвана и стопанисвана, но това си личи, като се огледа. Иначе за скрити дефекти подсказват наличието на лош дъх (застояло, влажно, мухъл), петна, подутини, следи от удар, кривини в стените, отворили се фуги.

Иначе трябва да се провери на практика дали всички уреди и инсталацията работят.
Важен детайл, преди да закачите караваната за колата, е да вземете нужната шофьорска категория. С любителска книжна могат да се дърпат само ремаркета до 750 кг, а повечето каравани надвишават това тегло. Заради това е нужно да изкарате категория Е. Такава трябва и за шофирането на кемпер. (24 часа)

понеделник, 9 април 2012 г.

"Свършиха нудистките плажове"

Препубликувам една пропусната от мен статия за натуризъм от миналия август на 24chasa.bg

Всичко в България потъва, нали!?

Публикувана: Петък, 26-ти Август 2011, автор(и): Искра Сотирова; прочитания: 8042
24chasa.bg

Бумът на бетонните хотели и предразсъдъците да няма оргии и сеир, за да не се излагаме пред чужденците, прогониха нудистите от черноморските ни плажове.

Първо бяха залети дивите пясъци под Балчик, за да се направи укрепителна дамба. Сега там голи се припичат само гущерите. После мегакомплекс завладя пясъците до клубния плаж на натуристкото дружество на спирка “Журналист” край Варна. Свлачище засипа хубавите места на нос Галата.

Рядко се виждат хора без бански по Паша дере и дори на Иракли. Даже единственият у нас нудистки бар на спирка “Панорама” до Златни пясъци вече не е за голи хора. От това лято на него има чадъри, шатра за масаж и ограда от камъш.

Как се основава нудистки плаж? Намираш някое хубаво тихо място до морето и се събличаш гол.

Този канон от фолклора на нудистите вече не важи. Бетонът и предразсъдъците, че нудизмът е сеир и оргии, напъдиха натуристите по ъглите. Дори по закътани места далече от цивилизацията хората се пекат с бански.

Бетоновият бум по морето също прогони тези хора. Първо бяха залети дивите пясъци под Балчик, за да се направи укрепителна дамба. Сега там голи се припичат само гущерите. После мегакомплекс завладя пясъците до клубния плаж на натуристкото дружество на спирка “Журналист” край Варна. Тихите плажчета под “Трифон Зарезан” сега са в отломки от съборени тераси и постройки. На бившето нудистко място е оставена огромна камара от строителен боклук, стърчат железа.

Проектът “Алея първа” във Варна погълна малкото закътано плажче на “Почивка”, където също можеше да се попечеш без бански. Свлачище пък засипа хубавите места на нос Галата. Рядко се виждат хора без бански по Паша дере и дори Иракли.

Даже единственият у нас нудистки бар на спирка “Панорама” до Златни пясъци вече не е за голи хора. Той беше основан преди 3 г. от Галин Герчев-Геро, запален натурист и председател на Българското натуристко дружество.

От това лято обаче на нудисткия плаж има чадъри, шатра за масаж и ограда от камъш. Табели указват, че това е плаж за хора без бански, а барът за нудисти е в територията на облечените плажуващи. За радост на нудистите сервитьорка прескача с табла от време на време и им носи цаца и бири на пясъка.

“Така се споразумяхме - да разделим със символична ограда двата плажа”, казва Димитър Тумбалов, концесионер на плажа.

Натуристите са признателни на ръководството на “Златни пясъци” ЕАД, че толкова години ги оставя на легендарния плаж и не ги гони.

“Стана като градски плаж - с чадъри, с ограда. Няма я широтата на погледа.

Да, вярно, че махнаха треволяците и заравниха, но не е същото”, казва Станимир. 35-годишният бивш военен е от клубните членове, които ходят на “Панорама” след изгонването от “Журналист”.

“Разпиля се компанията. За да отидеш на нудистки плаж, трябва да пътуваш с километри - или между Албена и Кранево, или тук, на “Панорама”. Аз карам 40 км от Галата, за да бъда на плаж с хората, с които ми е приятно”, казва нудистът Микеле. Той и приятелите му виждат, че проблемите притискат хората и те все по-рядко се отдават на плаж.

Нудистите са възмутени от нови публикации във вестници, че на плажа ставали оргии.

“Една журналистка писала, че я било срам да си доведе детето. Тя изобщо стъпвала ли е? Тук не е място за секс. Навремето на клубния плаж сме гонили натрапници и зяпачи от храстите”, казва Станимир. Според него, вместо хората да се обръщат към природата, те заклеймяват голотата на плажа.

“Натуризмът е общуване с природата. Той дори е семейно занимание. Когато всички смеголи на плажа, децата естествено изучават мъжкото и женското тяло, свикват с другия пол”, казва Геро.

Хората извън камъшената ограда обаче не мислят така. “На “Панорама” ли? Там се пекат само болни хора. Някои имат болежки, но повечето са сбъркани в главата”, казва 52-годишният Гошо, който кара влакчето от хотел “Гларус” до центъра на Златни пясъци.

Шоузвезди, тв журналисти и други артхора обичат да се пекат без бански. Сред тях са Искрен Пецов, Марта Вачкова, Милен Цветков.

Тв водещият Николай Георгиев дори спечели титлата “Мистър Нуди” на клубния празник преди 5-6 г. Редовен посетител на плажа на “Журналист”, той дори се снима като победител бездрехи. Месец по-късно обаче продуцентите му забраниха да се снима гол на плажа и дори помолиха собственици на електронни медии да изтрият снимките му оттам.

Славата прогони от нудисткия плаж и Красимир Симов . Бизнесменът беше от най-запалените и спонсорираше щедро годишния празник на натуристите. Когато стана съветник и председател на общинския съвет, повече не се появи.

Почитател на плажа на “Панорама” беше аптечният бос Веселин Марешки. Той прекарваше там следобедите до морето със съпругата си. Откак влезе в политиката, Марешки не стъпва на Златните.
Радослав Димитров-Ричи: Това е религия за свободни хора

- Защо изчезват нудистките плажове, Ричи?

- Бетонът и чалгизацията настъпват - затова няма нудистки плажове. Няма да се учудя, ако на някой див плаж, където преди сме ходили с китарите и раници, изникне някаква закусвалня.

Масовият вкус, който се налага в обществото, измества натуризма. Нудисткият плаж не е да гледаш сеир. Той е религия, както е рок музиката. Това е занимание за свободни хора.

Навремето най-големите дисиденти на България преди падането на Берлинската стена - артисти, певци, музиканти, ходеха на нудистки плажове.

- Младите хора не търсят ли тази свобода?

- Тревожи ме, че 35-40-годишните са последната вълна на нудизма у нас. Рядко ще видиш млад човек на плаж без бански. Най-често това е дете на наши съмишленици от плажа. Те наистина са прегърнали идеята за свободното общуване с природата.

Другите младежи ходят на плаж вече не с бански, а с гащи до коленете. Това е поамериканчване. От медицинска гледна точка не е правилно една трета от тялото ти да е покрита. Играеш цял ден волейбол или баскетбол под палещото слънце, а до коленете си бял - не е нормално.

Обичам да казвам, че ако човек трябваше да е черно-бяло-черен, щяхме да се родим зебри. Нудизмът е част от европейските ценности, които се загърбват. Той възпитава отношенията между половете, естествено запознаване с женското и мъжкото тяло.

Заради липсата на натуристка култура младите се убиват от любов и ревност, защото не знаят как се общува нормално между половете. Развява се само някаква дума секс, но тя не е подплатена с разбиране за отношенията.

- Защо според теб няма нудистки комплекси за отдих у нас?

- За толкова години нито един истински бизнесмен не намери начин да направи бизнес от идеята. В Хърватия цените в нудистките комплекси са 3-4 пъти по-високи от обичайните, но има спокойствие и сигурност за натуристите. Човек може да си почине. У нас така и не разбраха, че двете неща - комерсът и нудизмът, могат да съществуват заедно.

Какво направи Цонко Цонев от Каварна? Едно различно място, защото успя да превърне идеята за рока в бизнес.

- Ходил ли си на клубния плаж на “Журналист” скоро?

- Не, защото там има много съкровени спомени за мен. Ходил съм там 25 г. и сега, като се появя на кой да е нудистки плаж, срещам хора, с които се познаваме от “Журналист”.

За 25 г. изчезнаха едни слънчеви очила, и то взети по погрешка. Всички знаеха кой къде си държи парите, ключовете за колите, по-късно - телефоните къде са. Никой не е пипал. Цареше спокойствие, хората бяха приятели.

Ще извадиш плодове, ще почерпиш. Вадили сме миди, празнували сме рождени дни заедно.

Не съм бил в онзи ден, когато господин Дънката е изгонил натуристите. Изля огромния бетон, направи си място за скутерите и плажа частен.

Като разгониш хората по различни места и като залееш бетон на дивите плажове, и идеята за нудизма потъва.



Германците са най- запалени

Германците практикуват масово нудизма, който в страната има сериозна традиция още от края на XIX в. Дотогава хората в Европа се къпят голи в реките и езерата, макар и разделени по пол. През XVIII в. църквата забранява дори това. Но в рядко населената Скандинавия забраната на голотата така и не хваща корен. Шотландският лорд Монбодо възпява къпането гол и зове за практикуването му, за да се възкреси древногръцката култура. Германците вземат думите му присърце. Първият нудистки плаж е основан в град Есен през 1898 г. Следват го дузина голи къпални в Берлин. През 1900 г. и фанцузите започват да откриват нудистки плажове.

Нудистите изповядват своя идеология, че голотата не бива да е повод за срам. Движението им е протест срещу тесногръдието на буржоазията.

Повечето нудистки клубове са протестантски и изповядват аскетизма. Успоредно с разхождането без дрехи последователите правят специални упражнения и се хранят със сурови зеленчуци. Нацистите забраняват голите клубове през 30-те г. на ХХ в. След войната голото движение се възражда и във ФРГ, и в ГДР. Голотата днес придобива и политически измерения, като все повече се използва в протести. Най-запалени са украинките.



В Кап Даг има пълна забрана да се носят дрехи

Голи на плажа, голи в супера, голи във фризьорския салон... Голотата е абсолютно задължителна в най-известния френски нудистки курорт Кап Даг.

1,5 млн. туристи годишно прекарват отпуските си в това средиземноморско градче. Историята му започва през 1956 г., когато на плажа е открит нудистки къмпинг. Заради красивите плажове славата му бързо се разпространява. Превръща се в първия автономен нудистки град, в който има забрана да се носят дрехи.

“Това е кулминацията на социалдемокрацията. Всички са равни. Всички са братя. Всички са голи”, възкликва писателят Мишел Уелбек, който прекарва всяко лято в курорта.

Плажът на свинчетата е място за истински оргии под открито небе. Той е отдалечен на 2 км от селцето и не се посещава от семейства с деца. Там ходят само т.нар. неонудисти - хора, които практикуват голотата не като знак за равенство между хората, каквато е първоначалната идея на движението, а като прелюдия към сексуалната разкрепостеност. Оргиите, разбира се, са забранени и полицаи на водни ски наблюдават с бинокли отдалеч дали някой не нарушава закона. Проблемът е, че дори да видят оргия, докато излязат на брега, хората вече са се скрили зад дюните, където продължават заниманията си.