Независимо от катастрофалното състояние на всички места за къмпинг в България ще изброя няколко къмпинга, които работят макар и с много забележки, класирайки ги по качество.
На първо място беше къмпинг “Каваци” до Созопол, но тази година го ликвидираха.
Сега мога да поставя проекта на англичанина в с.Драгижево до Велико Търново !!!
След него е къмпинг “Горска фея” в кк”Албена”.
От тук нататък следват места които са обявени за къмпинг или са били такива, но към настоящия момент не отговарят на минималните стандарти за съвременен къмпинг.
ЧЕРНОМОРИЕ
От СЕВЕР на ЮГ
обновено 29.08.2012
К-г “Космос” – до Дуранкулаг
К-г “Добруджа” – Тополите до Шабла – частично работи
К-г “Свети Георги” - между Балчик и Каварна
К-г "Горска фея" - кк Албена
??? К-г “Домино” – Кранево
К-г "Лагуна" - Златни пясъци – работи - http://www.lagunavillageresort.com/
??? К-г “Варна” - квартал Почивка на Варна
??? К-г “Романтика” - местността Фичоза на Варна
К-г “Райски кът” - на Галата местността Фичоза на Варна
К-г “Рай” – до устието на река Камчия
К-г "Сирена" - Камчия
К-г "Пирин" - Камчия
К-г "Романтика" - Камчия
К-г “Зора” – в Обзор
бивш К-г “Луна” – между Обзор и Бяла
К-г “Болярски стан” - не работи като къмпинг, има бунгала - Равда
К-г "Ахелойска битка" – южно от Ахелой
К-г “Ахелой” – южно от Ахелой
К-г "Диана" - част от бившия к-г Европа, има бунгала и места за каравани - Поморие
К-г “Крайморие” – до Бургас – работят само бунгалата
К-г “Градина” – между Ченоморец и Созопол
К-г “Баш Бара” – между Градина и Златна рибка
бивш К-г “Златна рибка” – до Созопол – вече не работи /обновено 2011/, има раздробяване
К-г “Каваци” – до Созопол
К-г “Смокиня” – до Созопол – работи, но е разделен на няколко части
бивш К-г “Атлиман” - къмпингът е ликвидиран – между ММЦ и Китен /обновено 01.11.2011/
К-г “Китен” – в края на южния плаж на Китен
К-г “Юг” – по стария път между Китен и Лозенец, работи, но само в най-южната си част
бивш К-г “Корал” – по стария път между Китен и Лозенец – не съществува, но на плажа се опъват палатки с разрешението на концесионера
К-г “Оазис” – между Лозенец и Царево – осакатен работи, но само в най-южната си част
К-г “Арапя” – между Лозенец и Царево – частично работи, но е напълно раздробен на няколко части
К-г “Делфин” – северно до Ахтопол
К-г “Силистар” – в защитената местност преди плажа между Синеморец и Резово
Из СТРАНАТА
К-г “Стринава” – Дряново
К-г “Панорама” - до Пампорово в Родопите
К-г “Здравец” - до хижа Здравец в Родопите
К-г “Бор” - до Говедарци - преустроен, работят бунгалата
К-г “Бор” - до Рилски манастир - http://www.campingbor.hit.bg/
К-г “Бор” - с.Ракитово - http://www.bor2007.com/
??? К-г “Сандански”
??? К-г "Чинарите" - Сандански
К-г “Бачковски манастир” - до Асеновград
К-г “Мадарски конник” – гр.Мадара до Шумен.
К-г “Враня” - до Горубляне в София
К-с "Тракия - 4 километър” в Пловдив
К-с “Тракия - 9 километър” в Пловдив
К-г в местността Предела между Симитли и Разлог
К-г СБА Русе
К-г СБА Клисура
К-г СБА Мотела - Нареченски бани - http://www.sbamotela.com/
К-г “Кранско ханче”- Казанлък - http://www.kranskohanche.com/
К-г “Cliff Surtees” – Велико Търново
К-г “Сушина” – язовир “Тича”, с.Сушина до Шумен
К-г “Люляка” – Търговище
К-г "Чумерна" - до едноименната хижа в Стара планина
К-г “Сакар хилс” – с.Бисер, между Харманли и Любимец - http://www.sakar-hills.com/
К-г “Виола” – Провадия
К-г “Каменово” - до Кубрат - http://www.kamenovocamping.com/
К-г “Чернила” – Монтана
К-г "Верила" - Сапарева баня
К-г "Велико Търново" - с.Драгижево до Търново - http://www.campingvelikotarnovo.com/
К-г "Сребърна" - до резервата на р.Дунава
К-г "Рибарска колиба" - Русе
К-г "Батак" - язовир "Батак" - http://www.campingbatak.com/
К-г "Шипка" - северно под връх Шипка - http://shipka.free.bg
Други
kamping "Diavolski rai" 0887561994 i 0888240167 не е проверен
Списъкът с български къмпинги и места за къмпингуване ще бъде допълнен, а в отделни статии ще разгледам подробно състоянието на някои от тях..
събота, 25 юли 2009 г.
четвъртък, 23 юли 2009 г.
Черноморски БГ къмпинг днес
Не е нужно човек да има въображение за да си представи мизерията в България. Казвам мизерия, не защото сравнявам със Сомалия например, а защото се връщам недалеч назад във времето, когато с известния историческо обусловен соц тормоз беше постигнато, макар и идеалистично, някакво равновесие в социалната българска среда.
Тук искам да поразсъждаваме върху причината да изчезнат от съвремието на българите спокойствието и в частност българските Черноморски къмпинги, пък и не само те.
Всъщност населяващите българското Черноморие хора предадоха самите себе си. Как!? Като продадоха земите подарени им само преди 70-80 години от държавата. Като цяло това не е феномен само за крайбрежието, а се отнася за територията на цялата страна. Частично по тази причина се дължи и цялостният упадък в ценностната система на хората живеещи в България. Анализирайки внимателно историята се забелязва честотата на смяна на собствеността на земите и имотите в България. В съчетание с честотата на промени в религиозните и обществено-политическите убеждения на населението картината добива потресаващи окраски. Като цяло на българите /хората живеещи в България/ липсва традиционно отношение за собственост върху земята. Подсилено с липсващата религиозност и диктуваните от това морални ценности, довежда до пълна катастрофа в цялата обществено икономическа система. Убеден съм, че тази ми теория ще се докаже и затвърди във времето, но това единствено ще отчая останалите все още оптимисти за бъдещето на България хора. Те за съжаление са малко и в скоро време може да изчезнат за винаги.
След това неприятно, но вярно отклонение от темата, ще се върна към анализа на българските къмпинги.
Добре известен факт на специалистите е, че близостта с природата, особено с водата/морето, решава и облекчава редица социални проблеми. Спокойно мога да кажа, че къмпингуването е своеобразен отдушник на социалното напрежение формирано в съвременната градска среда. Традиционното поддържане на световната къмпинг индустрия в основата си може да се приеме, като определен вид социално дело, но това в съвременния свят има множество допълнителни измерения.
Виновни за разпада на българската къмпинг среда са всички. На първо място стоят държавните институции и контролни органи с целия им човешки състав през последните 20 години. След това са местните хора, на частно и управленско ниво. И накрая застават потребителите – всички българи имащи потенциала да посещават къмпингите и да “живеят” по този начин, но които не го направиха.
На българското Черноморие има реално три запазени къмпинг конгломерата от целенасочено създадените преди 40 години къмпинги. Единият е на плажа Каваците под Созопол, вторият на ивицата между Созопол и Черноморец, а третият е около залива Арапя над Царево/Мичурин. Ако за Каваците може да се твърди, че все пак има нещо запазено от действащите къмпинги през 80-те, то за другите две места положението е крайно объркващо.
Особено отчайващо е положението на Арапя. Райският къмпинг създаден в началото на 70-те и достигнал епогея си през 1990-та сега представлява смесица от презастроени парцели, пустеещи парчета земя и осеяни без план и идея площи с подобия на бидон вили, чиито собственици имат претенции да представляват къмпинг. На фона на гръмките изявления на местната власт за устойчиво развитие с едноименна стратегия на района фрапиращо се вижда трагичното състояние на пътищата, канализацията, водоснабдяването и цялостното строителство в околността. И вместо проблемите да се решават в позитивна посока те се задълбочават, като се издават нови разрешения за строеж, чийто планове не само че са бездарни, но и откровено грозни. Това показва, колко неграмотни-необразовани са местните хора и колко корумпирана е цялата система. Бомбата с разрухата на къмпингите е заложена още при изготвянето на стратегиите за развитие на Черноморските региони и общите устройствени планове. Липсата на каквито и да е законови постановки и отделяне на територии за къмпингуване слагат точка на съществуващите къмпинг места. Резултатът е ликвидирането на най-големия и най-добре устроен къмпинг на българското море “Оазис”. Приватизиран под една шапка този къмпинг беше просто унищожен за целите на “търговията с ваканционни имоти”. Неговата съдба споделиха и добре познатите къмпинг Юг, къмпинг Слънчев бряг, Нестинарка, Европа, Веселие и Хоризонт, а в процес на ликвидация е площта на емблематичния несъществуващ къмпинг Корал.
Резултатът от всички тези безмислици е тоталното зачеркване на България от къмпинг гидовете на европейските туристи. И това е очевидно. Няма чужденец отседнал в остатък от български къмпинг, който да е повторил посещението си в България. Примерите са стотици.
Положението наистина е трагично и “без майтап” черно. На фона на глобалното редуциране/намаляване на туристическия поток надеждата за прогрес на съвременна българска къмпинг среда клони към нулата. Без адекватни инвестиции, контрол и централно стимулиране на къмпинг предприемачите не само туризма в България е обречен, но и обществото като цяло.
На къде ще се развият нещата за българските къмпинги, времето ще покаже. За съжаление животът отминава.
Тук искам да поразсъждаваме върху причината да изчезнат от съвремието на българите спокойствието и в частност българските Черноморски къмпинги, пък и не само те.
Всъщност населяващите българското Черноморие хора предадоха самите себе си. Как!? Като продадоха земите подарени им само преди 70-80 години от държавата. Като цяло това не е феномен само за крайбрежието, а се отнася за територията на цялата страна. Частично по тази причина се дължи и цялостният упадък в ценностната система на хората живеещи в България. Анализирайки внимателно историята се забелязва честотата на смяна на собствеността на земите и имотите в България. В съчетание с честотата на промени в религиозните и обществено-политическите убеждения на населението картината добива потресаващи окраски. Като цяло на българите /хората живеещи в България/ липсва традиционно отношение за собственост върху земята. Подсилено с липсващата религиозност и диктуваните от това морални ценности, довежда до пълна катастрофа в цялата обществено икономическа система. Убеден съм, че тази ми теория ще се докаже и затвърди във времето, но това единствено ще отчая останалите все още оптимисти за бъдещето на България хора. Те за съжаление са малко и в скоро време може да изчезнат за винаги.
След това неприятно, но вярно отклонение от темата, ще се върна към анализа на българските къмпинги.
Добре известен факт на специалистите е, че близостта с природата, особено с водата/морето, решава и облекчава редица социални проблеми. Спокойно мога да кажа, че къмпингуването е своеобразен отдушник на социалното напрежение формирано в съвременната градска среда. Традиционното поддържане на световната къмпинг индустрия в основата си може да се приеме, като определен вид социално дело, но това в съвременния свят има множество допълнителни измерения.
Виновни за разпада на българската къмпинг среда са всички. На първо място стоят държавните институции и контролни органи с целия им човешки състав през последните 20 години. След това са местните хора, на частно и управленско ниво. И накрая застават потребителите – всички българи имащи потенциала да посещават къмпингите и да “живеят” по този начин, но които не го направиха.
На българското Черноморие има реално три запазени къмпинг конгломерата от целенасочено създадените преди 40 години къмпинги. Единият е на плажа Каваците под Созопол, вторият на ивицата между Созопол и Черноморец, а третият е около залива Арапя над Царево/Мичурин. Ако за Каваците може да се твърди, че все пак има нещо запазено от действащите къмпинги през 80-те, то за другите две места положението е крайно объркващо.
Особено отчайващо е положението на Арапя. Райският къмпинг създаден в началото на 70-те и достигнал епогея си през 1990-та сега представлява смесица от презастроени парцели, пустеещи парчета земя и осеяни без план и идея площи с подобия на бидон вили, чиито собственици имат претенции да представляват къмпинг. На фона на гръмките изявления на местната власт за устойчиво развитие с едноименна стратегия на района фрапиращо се вижда трагичното състояние на пътищата, канализацията, водоснабдяването и цялостното строителство в околността. И вместо проблемите да се решават в позитивна посока те се задълбочават, като се издават нови разрешения за строеж, чийто планове не само че са бездарни, но и откровено грозни. Това показва, колко неграмотни-необразовани са местните хора и колко корумпирана е цялата система. Бомбата с разрухата на къмпингите е заложена още при изготвянето на стратегиите за развитие на Черноморските региони и общите устройствени планове. Липсата на каквито и да е законови постановки и отделяне на територии за къмпингуване слагат точка на съществуващите къмпинг места. Резултатът е ликвидирането на най-големия и най-добре устроен къмпинг на българското море “Оазис”. Приватизиран под една шапка този къмпинг беше просто унищожен за целите на “търговията с ваканционни имоти”. Неговата съдба споделиха и добре познатите къмпинг Юг, къмпинг Слънчев бряг, Нестинарка, Европа, Веселие и Хоризонт, а в процес на ликвидация е площта на емблематичния несъществуващ къмпинг Корал.
Резултатът от всички тези безмислици е тоталното зачеркване на България от къмпинг гидовете на европейските туристи. И това е очевидно. Няма чужденец отседнал в остатък от български къмпинг, който да е повторил посещението си в България. Примерите са стотици.
Положението наистина е трагично и “без майтап” черно. На фона на глобалното редуциране/намаляване на туристическия поток надеждата за прогрес на съвременна българска къмпинг среда клони към нулата. Без адекватни инвестиции, контрол и централно стимулиране на къмпинг предприемачите не само туризма в България е обречен, но и обществото като цяло.
На къде ще се развият нещата за българските къмпинги, времето ще покаже. За съжаление животът отминава.
Защо не идват “западняците”?
В миналото, преди 20 години, без да преувеличавам, България беше къмпинг рай за целия “източен блок”. Българското море и планини бяха концентратор на годишната почивка на милиони соц граждани от Източна Европа. Сред най-многобройните къмпинг туристи бяха германците от бившето ГДР, поляците, чехо-словаците и унгарците. Не липсваха и пътешественици от ФРГ, Белгия, Холандия и Франция. Много по-малко посетители имаше от Скандинавия, Австрия, Швейцария и Италия. По лични наблюдения останалите националности почти не присъстваха в българските къмпинги, но това е без значение поради огромния наплив на самите българи. Известно е, че независимо от скромните, а на места почти спартански къмпинг условия, България привличаше къмпинг туристите със своя природен чар, непринуденост и човещина. Не е тайна, че българските курорти и в частност къмпинги бяха своеобразна “отворена зона” за срещи на разделени семейства и близки хора, останали от двете страни на “Желязната завеса” по време на Студената война. Така социализмът и капитализмът се смесваха в някаква форма на примитивна родовообщинност. Чужденците харесваха плажовете, скалите, горите и високите български върхове. Като добавим и дружелюбното отношение на българите, запазили някои патриархални ценности от военновременните години, вкусната българска кухня, древната история и красивите жени, излиза, че България беше истински магнит за всеки не толкова капризен към лукса чуждестранен турист. Доказателство за това са десетките хиляди семейства от цитираните вече страни, които всяка година до 1991-ва, идваха на къмпинг в България. След това всичко секна, като отрязано с нож.
Първата причина за неидването на чужденците от бившите соц страни, беше отворената възможност да пътуват из цяла Европа, което им позволи да открият огромните възможности на адриатическите и средиземноморските къмпинги. Войната в Югославия беше вторият голям фактор за прекъсване на потока към България, но това не беше най-страшното. Кошмарът дойде с “раздържавяването”. Практически безогледната “масова приватизация” ликвидира българските къмпинги. Като капак на проблема, без никаква стратегия бяха върнати, понякога по безумен начин, в реални граници, земите на собственици и техни наследници, които са били национализирани или по друг начин включени в соц икономиката през 50-те години на 20-век, в последствие преобразувани в къмпинги и накрая в наши дни препродадени за целите на безперспективната търговия с ваканционни имоти. Така липсата на каквато и да е формулировка за къмпинг туризъм в българските закони способства, през последните 15 години, от около 30-тината добре функциониращи къмпинга из цялата страна, да останат реално само 2-3 отговарящи на минималните изисквания за къмпинг. Всички останали места са в трагично състояние без каквито и да е урбанистични и хигиенни условия за къмпинг отсядане. Този плачевен резултат уби и малкото желание на чужденците да планират и осъществяват каквото и да е къмпингуване на българска територия. Малкото дръзнали да го сторят, ако не съжаляват, то никога не повтарят идването на къмпинг в България.
През изминалата година се наблюдава тенденцията дори и самите претръпнали българи да избягват традиционните места за къмпинг в страната и масово да пътуват на почивка в чужбина.
Всички тези факти лекомислено или напълно тенденциозно се подминават от българските власти и туристически предприемачи. Защо ли..
Първата причина за неидването на чужденците от бившите соц страни, беше отворената възможност да пътуват из цяла Европа, което им позволи да открият огромните възможности на адриатическите и средиземноморските къмпинги. Войната в Югославия беше вторият голям фактор за прекъсване на потока към България, но това не беше най-страшното. Кошмарът дойде с “раздържавяването”. Практически безогледната “масова приватизация” ликвидира българските къмпинги. Като капак на проблема, без никаква стратегия бяха върнати, понякога по безумен начин, в реални граници, земите на собственици и техни наследници, които са били национализирани или по друг начин включени в соц икономиката през 50-те години на 20-век, в последствие преобразувани в къмпинги и накрая в наши дни препродадени за целите на безперспективната търговия с ваканционни имоти. Така липсата на каквато и да е формулировка за къмпинг туризъм в българските закони способства, през последните 15 години, от около 30-тината добре функциониращи къмпинга из цялата страна, да останат реално само 2-3 отговарящи на минималните изисквания за къмпинг. Всички останали места са в трагично състояние без каквито и да е урбанистични и хигиенни условия за къмпинг отсядане. Този плачевен резултат уби и малкото желание на чужденците да планират и осъществяват каквото и да е къмпингуване на българска територия. Малкото дръзнали да го сторят, ако не съжаляват, то никога не повтарят идването на къмпинг в България.
През изминалата година се наблюдава тенденцията дори и самите претръпнали българи да избягват традиционните места за къмпинг в страната и масово да пътуват на почивка в чужбина.
Всички тези факти лекомислено или напълно тенденциозно се подминават от българските власти и туристически предприемачи. Защо ли..
За КЪМПИНГа
С тази страница искам да покажа къмпинг действителността в България и по света. Популяризирането на къмпинг начина на живот и европейската къмпинг култура сред българското общество е от първостепенно значение поради застрашителното десоциализиране и деформации в отношенията между хората в страната. Като вторичен фактор за разясненията “що е то къмпинг и как беше изличен той от лицето на България!?”, е спешната необходимост от създаване на къмпинг организации и туристически предприятия които да привлекат отново къмпингуващи туристи от северно и централно европейските страни.. , защото къмпинг индустрията е една от най-динамично развиващите се по света.. и в България тя просто липсва..
Абонамент за:
Публикации (Atom)