КЪМПИНГ ПРОПАГАНДА

четвъртък, 6 август 2009 г.

Въведение в КЪМПИНГ КУЛТУРАТА

Настоящите редове са предназначени за всички. Оказва се, че българите нямат никаква култура за живот сред природата.

Не само замърсяването на планините, равнините и черноморското крайбрежие доказват тезата, но и цялостната разруха на къмпинг туризма е жесток показател на еко отрицанието в България.

КРАТЪК АНАЛИЗ НА БГ КЪМПИНГ СЪВРЕМИЕТО
Признаците за липсата на цивилизовано отношение на българите към заобикалящата ги среда са навсякъде. Самата урбанизация издава отсъствието на каквато и да е съвременно цивилизовано мислене. Градската среда в България почти навсякъде е мръсна, пошла, зле поддържана, а новостите са бездарно некадърни. Природата и естественият начин на живот са лоши думи в речника на повечето жители на страната. Това се отнася и за отношението им към най-близката цивилизована форма на живот сред природата – къмпингуването. Повечето български граждани изразяват явна ненавист към “палаткаджиите” и открито заявяват, че никога не биха стъпили на къмпинг. В допълнение самите български “къмпингари” допринасят за лошия образ на къмпинга. На принципа “каквато страната, такъв и къмпинга” хората отсядащи на палатка или с каравани масово замърсяват и унищожават околната среда.

Първият най-фрапиращ факт за липсата на къмпинг култура в България е, че самото обществено-законодателно устройство отхвърля понятието къмпинг в правните нормативни актове. Това е причината за унищожаването на старите къмпинг места и липсата на новосъзададени такива. Логично е, че след като в закона понятието къмпинг не съществува, като устройствена единица, това да е наложено от самите граждани на България. Т.е. след като българите не живеят по този начин, то това не им е необходимо. Впечатлението се налага след като се анализират действията на всички институции, организации и собственици на земи с изградени в миналото къмпинги. Разрухата продължава.

Учудващото е, че къмпинг екипировка в България се продава и то относително добре. Но повечето оборудване се използва по най-нецивилизован и дивашки начин около някои язовири, по планините и в кошмарно “поддържаните” останки от старите къмпинги или в чужбина.

В предходна статия изказах мнение защо се получава тази пропаст между къмпинг съвремието на България и в Европа. Тук ще добавя, като причина липсата на образование и възпитание. Има обаче и един много съществен мотив който съсипва живота на открито в страната. Българите в болшинството си страдат от неизлечим исторически комплекс на бедност и за да го прикрият, на всяка цена застрояват всичко каквото могат, всячески пренебрегвайки природосъобразността на живота. Именно по тази причина къмпинг туризма в България е в упадък, пък и не само той.


КЪМПИНГ КУЛТУРА
Това понятие съществува и е изпълнено с много хуманен, социално-психологически и екологичен смисъл. Къмпинг културата обединява в едно хармоничните отношения между хората, между хората и природата и съхраняването на самата природа от човешкото общество. В много източници е описано, как човек за да пази природата трябва да я опознае отблизо без да и вреди. Къмпингът – лагеруването на открито е вид урбанизирано опазване на земята.

По принцип, в отношенията между хората отсядащи на къмпинг преобладава взаимното съобразяване и уважение. Зачитането правото на първия отседнал при разполагането на лагера е в основата на хармонията между къмпингуващите. Следват правилата за спазване на разстояние, тишина и чистота. Като много важен елемент от къмпинг културата е ненарушаването на спокойствието на околните къмпингуващи с неприемливи за тях дейности. Например игра на волейбол или друг вид спорт в близост, готвене на скара или други храни излъчващи силни миризми, силно осветление вечер и т.н. Къмпинг културата забранява рисковите действия, застрашаващи имуществото и живота на къмпингуващите. Паленето на огън и фойерверки, сеченето на дървета и клони, неспазването на лична хигиена в къмпинга са само част от подобни действия.

Къмпинг културата се основава на взаимно помощта. Всеки къмпингуващ трябва да помага на околните когато са в беда и затруднения. Безвъзмездно и пълноценно!

Взаимното уважение в къмпинга, а и по принцип в обществото, се основават на открития поздрав. “Добро утро”, “Добър ден”, “Лека нощ” и “Довиждане” са задължителни фрази дори при среща на абсолютно непознати хора в къмпинга. По този начин освен близост се постига и доверие.

Опазването на екипировката на околните къмпингуващи е основна част от взаимоотношенията в къмпинга. Хиляди са примерите на напълно непознати хора, които безкористно са охранявали, спасявали и пазили оборудването на свои къмпинг съседи при буря или злоумишлени чужди действия, докато собствениците му са отсъствали в лагера.

Сприятеляването на къмпингуващите хора е много често и в повечето случаи остава за цял живот. Това се случва независимо от материалното състояние, възрастта, пола, расата и религията. Къмпинг начина на живот има толкова силен емоционален заряд, че тушира всички социално-психологически различия и налага особена форма на съвременно родовообщинно утопично общество.

За къмпинг културата ще допълвам още детайли, които се надявам да окажат поне малко възпитателно въздействие на “по-невежите” в това отношение :) ..

вторник, 4 август 2009 г.

ПАЛАТКИТЕ

Истината е, че палатките се промениха много през последните 10-15 години. Това важи и за формата им и за материалите от които са изработени. Използването на полиестерни, полиамидни и полиетиленни платове за платнищата и фибро стъклото за рейките доведе до олекотяване и намаляване на обема на палатковата конструкция. Без значение каква вместимост и размери имат, палатките се делят основно на три вида. Първият е класическият тип шатра, вторият е геодезически купол - тип иглу и третият е тунелният вид. Всеки от видовете конструкции може да има втори вътрешен-подпокривен обем – за спалното или спалните, ако са две и повече помещения. До без край може да разтягаме темата за конструкциите и какви са предимствата и недостатъците на всяка една от тях, но тук ще се концентрирам върху най-важните неща.

Палатките тип шатра все още се произвеждат, но предимно, като специални конструкции /походни лаборатории, при масови прояви, военни цели, евакуационни лагери../ и в много редки случаи за къмпинг екипировка. Проблемът при шатрите е, че не са достатъчно стабилни при силен вятър, а за да бъдат устойчиви, рейките им обикновено са изработени от стоманени или по-дебели алуминиево сплавни тръби, които имат по-голям обем и тегло в сравнение с фибро-стъклените и олекотените алуминиеви носещи конструкции. Предимствата им са големите вътрешни обеми и възможността за пълноценното им оползотворяване. Тези палаткови конструкции много успешно се прилагат в пристройките на съвременните каравани и кампери-мотокаравани. Към шатрите спадаха и палатките тип “Хималайка”, но с навлизането на куполните конструкции този вид е на изчезване, независимо, че символизира понятието за палатка и къмпинг по целия свят.

Куполните конструкции практически заемат най-голямата част от произвежданите в наши дни палатки. Те навлязоха масово в употреба в началото на 90-те години на 20 век във всички области на палатковото приложение – от специализираните конструкции за военни, медицински и научни цели, през експедиционата екипировка при екстремални условия – лагери на полюсите, свръхвисочинни лагери и изграждане на бази в пустинята или джунглата, до класическото палатково използване за къмпинг почивка на море, планина или просто така на открито сред природата. Предимствата на геодезическите куполни конструкции са значителни. Те имат по-малък конструкционен обем, от там и по-малко тегло. Времето за разпъване и сгъване на “иглуто” е в пъти по-малко от всеки друг тип палатка. “Геодезическата” конструкция всъщност наподобява кристална решетка или понякога скелет на живо същество, като по този начин придава на целия обем, след покриването на рейките с платнището, изключително голяма стабилност при силен вятър. За тези които не са запознати, ще кажа, че вятърът и дъждът са най-големите врагове на палатките, но за дъжда след малко. Недостатъците на куполните конструкции са незначителни и по-скоро са недостатъци на конкретни модели. Единствено несъвършенство на “иглутата” е ограниченото пълноценно оползотворяване на вътрешния обем при този вид конструкции, предопределено от дъгите на купола. Като цяло този вид палатки е най-универсален и практичен за използване в български условия.

Тунелите са отлични конструкции за по-големи и обемни палатки. Много успешно този вид тенти замени използването на шатрите в сектора на семейния къмпинг, палатките със специално предназначение и тентите за голям брой хора. На пръв поглед класическият тунел прилича малко на модерен парник, но уверявам ви, дизайна на тази конструкция е изключително постижение на къмпинг индустрията. Тунелните палатки имат и хибридни модели. В комбинация с “геодезически” конструкционни елементи са създадени тунелни тенти с разклонения под формата на звезди. Така е постигната завидна стабилност и функционалност на палатките.

Детайлите в дизайна на платнището, пода, спалното помещение, вентилационните отвори, прозорците и входа са най-разнообразни, но най-важното нещо в качествата на палатката е устойчивостта на плата, шевовете и циповете й на намокряне или по-точно колко дълго палатката ще издържи да не протече вътре при валеж на дъжд. Както и при облеклото, водоустойчивостта на материала се определя с водния стълб в милиметри, който плата ще издържи преди да прокапе. Т.е. ако е обявена водоустойчивост на палатката от 3000мм на покрива, тя би трябвало да издържи непрекъснато изваляването на 3 кубични метра вода на квадратен метър за определено време, без да пропусне и капка. На шевовете е отделено също специално внимание, като в почти всички конструкции се използва двойното подлепяне и допълнителното външно импрегниране на тентата.

Трябва да отбележа, че освен полиестер и полиамид за платнищата на палатките се прилагат и платове от полипамук /polycotton/, т.е. хибридна тъкан от памучни и полиестерни влакна, която комбинира качествата на двата материала. Смята се, че полипамукът е много по-здрава материя и по-устойчива на слънчевите лъчи. Единственият недостатък на полипамука е, че палатките които го използват са доста по-тежки от чисто полиестерните /с около 30%/. Някои по-възрастни къмпингари вероятно още имат чисто памучни соц или Made in West Germany палатки :), направени от брезент, те все още могат да се видят по морето и около някои язовири. Брезентът старее много по-бавно и механически е значително по-здрав от синтетичните тъкани.

Тук ще направя отклонение за устойчивостта на материала на слънчевите лъчи и топлината. Ако враг номер 1 на тентите е вятърът и след него водата, то скритият палаткоубиец е слънцето. Практически полиестерните палатки имат от 3 до 10 години живот максимум! Дори и да са грижливо почиствани и пазени след употреба палатките стареят. Ултравиолетовите лъчи и прегряването бавно, но сигурно изпичат тъканта на платнището и то просто “изгаря” след определено време. След третата година платът на тентата, колкото и да е качествен, става “крехък” и много лесно може да се скъса или пробие при концентриран натиск. В допълнение, от топлината водоустойчивостта също намалява поради разграждането на ипрегнацията. Малко известно и приложимо от българските къмпингари е вторичното импрегниране на тентите. В днешни времена се продават сперейове за импрегнация, които много успешно удължават живота на палатките с няколко години и 100% спират течовете.

Неразделен елемет от палатката е нейният под или дъно, както предпочитате. В повечето случаи пода на палатката е дъното на спалното помещение, към което е зашит. В миналото дъното се изработваше от вулканизиран каучук, който наистина не пропускаше вода, но тежестта на палатката беше пропорционално по-голяма. Сега масово дъната се правят от полиетилен или полиестер, но от опит трябва да ви кажа, че дори при обявен висок воден стълб на дъното, то може да пропусне вода.

Важен детайл от конструкцията на палатката е нейната вентилация. Тя е тясно свързана с конструкцията на покривната тента и на спалното помещение. Системите от отвори, прозорци и врати са най-разнообразни. Съществуват модели които са направени специално за по-топъл климат и такива за студено време, дори и за зимно къмпингуване. Основното изискване за българските климатични условия е вентилацията да не застрашава водоустойчивостта на палатката. Т.е. препоръчвам ви за по-големите палатки - прозорци със среден размер, два входа и “поли” против дъжд. Еднослойните тенти са крайно непрактични за българските географски ширини. Дори и при евтините палатки винаги предпочитайте тези с вътрешно спално помещение.

Приложението на всички палатки трябва да се разглежда многопластово и в зависимост от това да се направи изборът на необходимия ви вид оборудване. На първо място стои бюджетът. Следва вместимостта, която е необходима, третият фактор които определя избора е сезона за използването на палатката, следван от предполагаемите места на приложение и евентуалните климатични особености характерни за тях. Например, не е едно и също, ако използвате палатката само на море или само на планина. Също, ако пътувате с раница на автостоп или сте със собствен автомобил, дали е горещо и сухо лято или дъждовна есен. За всяко условие има палатково решение. Затова препоръчвам преди да купите, добре да проучите - първо вашите желания за къмпингуване и след това възможните модели палатки. Четете внимателно каталожната информация и преценявайте точно графичните схеми на конкретните модели. Препоръчвам ви, ако сте несигурни да се посъветвате с по-опитни къмпингари и дори заедно с тях да изберете нужния ви модел палатка.

ЕВТИНИ ПАЛАТКИ
Напоследък на българския пазар, а и по-света, се наблюдава свръх предлагане на евтини палатки, предимно от вида на иглутата и хибриди между иглу и тунелна конструкция. Става дума за полиестерни конструкции с или без вътрешно спално помещение и различна вместимост. Цените на подобни тенти варират от 20 лева за 1-2 местно еднослойно иглу до 120-150 лв за 4 местна семейна палатка с вътрешни спални. Основно този вид нискобюджетни палатки в България се продават във високо оборотните вериги магазини Метро, Практикер, Карфур и от скоро Жиск /ЮСК/. Моделите са визуално с добър дизайн и изработка, но не се заблуждавайте, цената има значение, тези палатки дори и да са качествено ушити не могат да издържат и 50% от натоварванията които могат да понесат по-скъпите им маркови събратя. В почти всички случаи евтините тенти “изгарят” на слънцето за около 20 дни, а при екстремални валежи и силен вятър могат да се саморазрушат почти вендага след разпъването им. Така че внимавайте, къде и кога ще използвате евтините палатки.

ПАЛАТКИ
От така наречените маркови палатки налични в България искрено ви препоръчвам Easy Camp, Salewa, Lafuma и Coleman, а с известни забележки Hannah и Vango. Благодарение на интернет може да си доставите практически всяко къмпинг оборудване, затова, ако имате бюджет ви съветвам да обърнете внимание на датските палатки Outwell, британските Khyam и Gelert, и немските Wechsel. Естествено това не са всички качествени производители. Може спокойно да разгледате какви палатки предлагат повечето марки тук!

За къмпинг екипировката

Поради факта, че на български език няма публикуван никъде специализиран наръчник или някаква книга за къмпингуване, си поставих за цел да понапиша някои неща, които мисля, че ще бъдат от полза на начинаещите в къмпинг начина на живот. Понапредналите, ако смятат, че може да добавят по нещо, ще се радвам да го изпратят като коментар към настоящия пост.