КЪМПИНГ ПРОПАГАНДА

вторник, 22 април 2014 г.

Море и суша

Може би някои са забелязали преобладаващите ми публикации за останките от българските морски къмпинги. Те не са случайни. Не е случайна и концентрацията на места за къмпинг на относително късата българска морска ивица. Процентно в миналото, преди да бъдат унищожени, най-много къмпинги на линеен километър имаше именно на българското крайбрежие. На сушата къмпингите са значително по-малко, независимо, че места за такива има в изобилие и интерес също не липсва. Писал съм, защо се получава така, сега само ще повторя, че българският морски бряг е един от най-емоционално завладяващите и сближаващи човека с природата в света. Сигурен съм, че трагедията с презастрояването на крайбрежието се корени, за нещастие и в този факт.

Аз продължавам да мисля, че въпреки алчното заграбване на морето от знайни и незнайни крадливи бандити, място за нови къмпинги на морето има. Основно погледа ми е насочен към брега на Странджа, където, ако закона устиска, ивицата ще се запази без масивно застрояване първа линия. Смятам, че скоро ще се създадат нови къмпинги на ивицата Камчия-Шкорпиловци, както и на север от нос Калиакра.

Ако общественото мнение се отрезви, според мен е възможно да се възстановят къмпинг Дюни-Алепу и къмпинг Аркутино на юг от Созопол. А защо не, да се възроди, като един луксозен къмпинг-глемпинг и къмпинг Корал!?

Както се чу, около Приморско е предприета офанзива за опитомяване на дивашкото лагеруване, като урбанизиране на гората до резиденция Перла. Мисля, че е възможно освен възстановяване на къмпинг Атлиман, да се направи и един изцяло нов къмпинг втора линия някъде около ММЦ. Следвайки тази посока, според мен е възможно да се направи и изцяло нов къмпинг на Вромос между Атия и Черноморец.

При създалият се конфликт в местноста Кара дере, в стил Иракли, става повече от наложително къмпинг урбанизирането на това място, защо не и с глемпинг. Чудното е, че нито един местен оземлен "собственик" не е направил и опит да прокара подобен план и да се възползва от него, а предпочита да дойде някакъв чужд "инвеститор", който да осере пейзажа за винаги с бетон, така както е оттатък нос Емине..

Проблясъци на някои друг къмпинг във вътрешността на страната има, но са толкова незначителни, че с нищо не могат да привлекат вниманието на всичко виделия международен къмпинг турист.

Като цяло, урбанизирани къмпинг места липсват навсякъде в България. За жалост нито един областен център няма представителен къмпинг. Природните паркове практически не поддържат собствени къмпинги, така както е по света. Планинските курорти нямат къмпинг плацове с урбанизирани удобства, камо ли за зимно лагеруване. А възможностите са неограничени.

Факт е, че българската икономика, като предприемачи, общество и административни структури по никакъв начин не са възползва от огромните маси на свободните къмпинг-бекпек туристи от централна и западна Европа, които към днешна дата са силно ограничени в екзотичните си пътуванията до северна Африка, Близкия Изток и територията на бившия Съветски съюз, като Украйна, Кавказ, Грузия и каспийските републики. Целият този поток от туристи би заливал българското море и планини, ако имаше поне няколко нови и модерни къмпинги между Калотино и Резово..

Опошляването на туристическия продукт, като последната сламка за икономическия екзистенц минимум на България ни отрежда място на циганското гето на Европа, където всичко се свежда до определението за вертеп.

За това с нови къмпинги на морето и сушата бъдещето би изглеждало малко по-светло..

Няма коментари:

Публикуване на коментар