КЪМПИНГ ПРОПАГАНДА

неделя, 11 юли 2010 г.

"Къмпингите ни най-зле в Европа"

"13-те останали къмпинга в България са сред най-зле посетените в цяла Европа. Това стана ясно, след като Евростат обяви данни за нощувките в палатки и каравани в ЕС.

По-малко къмпинги от България има само Кипър, едва 4 на брой. На острова обаче има възможност за настаняване на 3000 къмпингари, докато у нас има място за 2000 души.

България е и с най-слабата посещаемост на къмпингите в целия ЕС. За цялата 2008 г., откогато са данните на Евростат, нощувките на къмпинг в страната са едва 68 000. Това означава, че едва 0,4% от нощувките на туристи по българските курорти са осъществени в къмпинги. В доста по-студената Дания 43% от туристическото преспиване е на палатка или каравана.

За територията на всички държави в ЕС нощувките са над 353 млн., а първенец на Европа е Франция, където на палатка или в каравана са прекарани почти 99 млн. нощувки.

В съседна Гърция, която бе обявена от българските туристически босове за най-големия ни конкурент, има 321 къмпинга с 1,5 млн. нощувки. В Румъния пък са реализирани 283 хил. преспивания на открито.

Едва 9888 чужденци са пробвали почивка на български къмпинг, става ясно още от данните на Евростат. Под почивка се разбира престой от поне 4 последователни нощувки. В Гърция броят на почивалите на палатки чужденци е 21 690, а в Румъния - 6520.

България и северните ни съседи заемат последните две места в класацията на привлекателност на къмпингите за чужди туристи. В тази категория шампион на Европа е Германия, където на къмпинг са почивали 3 530 311 чужди граждани.

Общо в българските къмпинги са реализирани едва 57 554 почивки с дължина повече от 4 нощувки. За Гърция тази цифра е над 120 хил. почивки, а за Румъния - над 130 хил.

Виктор Иванов
29-ти Юни 2010, 24 Часа"



По къмпингите им ще ги познаете


Малко препечатани размисли от Юри Лазаров, "човекът, който изповядва философията на заклетите къмпингари, коментира защо тя вече не може да се практикува в България."

"Hе са прави в Евростат, че българските къмпинги били най-зле в Европа. Защото в България къмпинги няма.

Това, което някои собственици добродушно, но упорито наричат къмпинг, е всъщност заградено място с бариера, където от години се възражда кретенският почин "направи си сам". Тръгнат ли от Европа да ни оценяват по състоянието на къмпингите, а не по бройките на посещенията - спукана ни е работата.

Ако се надникне зад цифрите, публикувани тези дни, ще се стигне до единствения възможен извод: почивката на палатка или каравана става все по-популярна в Европа. В България е обратното.

Защото от години къмпингите и хората, които предпочитат да летуват там, са подложени на тежък геноцид. Едно по едно изчезват добрите места по морето и там вместо тенти и барбекюта се пльоскат думбазките неоархитектурни варианти на Обеля и Хаджи Димитър. Ако някъде по крайбрежието все още мърдат с уши някакви подобия на къмпинг, това е твърде временно. До две-три години няма да остане нищо. Нека да сравним къмпингите на Халкидики например с мутациите им на юг от Бургас.

Ако в Гърция решиш да си оставиш караваната край морето, за това удоволствие плащаш 1500 евро на година. (Ако предплатиш за десет години, ти дават още две безплатно.) За щастието да се паркираш на първа линия на "Градина" -5000 лева за три месеца

В Гърция спазват и изискванията за площ: 100 квадратни метра са твои - облагородявай ги, обзавеждай ги, дори си посади цветя и чесън, щом искаш; не можеш само да строиш. В България на същата площ палатките и караваните са повече от вувузелите на стадион "Сокър сити". В гръцките тоалетни можеш да направиш детско парти, в българските - да снимаш "Дзифт".

Когато пристигнеш на гръцки къмпинг и си паркираш караваната, веднага се включваш на ток и вода. У нас се започва едно кошмарно опъване на кабели и маркучи, крановете са като излезли от инсталация на Давид Черни, а върху електрическите табла трябва спешно да се нарисува череп с кокали.

Съвсем логичен тук е въпросът защо тогава не се пренесем в Гърция и да се свърши с тази мъка. Ами защото някои хора само това чакат. Те веднага ще струпат на малкото останали места десетина вилни селища и ще въздъхнат с облекчение.

Нека да поясня: ние, които от много години ходим на къмпинг, обичаме нашето си море; свикнали сме от чашата с мента до прибоя разстоянието да е има-няма осем метра, а когато сутрин се събудим, пред нас да са само пясъкът и морето - без чадъри, без шезлонги и без плажуващи орки; трябва да ни видите отнякъде как кротко си играем скрабъл, как разпалваме барбекюто, как отпиваме от еликсира на Исидорос Арванитис и да ни чуете как весело шумим.

Хубаво, но всичко това взеха да ни го издърпват под крачетата. Почнаха да ни мачкат жълтите пясъчни цветя и да слагат на дюните ни метални халки в носа.

Първата част от пъкления план бе формулирана горе-долу така: те явно са луди - дай да ги цакаме с цените. И точно така направиха. А ние - понеже наистина сме едни красиво луди - си плащахме. Втората стъпка е следствие от първата: бе те така и така си плащат, що тогава да им ремонтираме тоалетните и баните, да хвърляме грешни пари и да им махаме лястовичите гнезда в бунгалата. Има къмпинги, в които последният пирон и последната баданарка са на по трийсет години.

После, когато видяха, че няма отказване, взеха да строят наоколо така, както в Димитровград не са строили; стана ни "тесно в раменете".

В България още от години на къмпингите се гледаше с високомерие: некви си там, които гледат да им излезе по-евтино и да чергаруват върху пясъка. Не е така. Къмпингът е религия, начин на живот и начин на мислене. И ако у нас навремето имаше умни хора с бизнес нюх, те щяха да яхнат маниашката вълна на къмпингарската болест и да натрупат пари; щяха да ни извадят душите с памук. Щяха да внасят палатки и каравани, котлони и тенти, всякакви други страшно важни джунджурии като въженца, обтегачи, колчета и пр. А не да си ги купуваме на старо от чехите или да си ги дялкаме, шием и посукваме сами. Щяха да направят от къмпингите това, което направиха в целия Европейски съюз. Защото там са се светнали навреме: има хора, които обичат да се тъпчат в Слънчев бряг, но има и едни други, които предпочитат вятърът да им свири в косите.

Тук при нас вече е късно. Защото злото е сторено и няма връщане назад. Колкото и да не ми се иска, българските къмпинги по морето за мен са стих от една песен на "Контрол": “това е вече само спомен...”. Готин спомен наистина, но какво от това.

Събота, 3-ти Юли 2010, 24 Часа



Няма коментари:

Публикуване на коментар