КЪМПИНГ ПРОПАГАНДА

четвъртък, 23 юли 2009 г.

Защо не идват “западняците”?

В миналото, преди 20 години, без да преувеличавам, България беше къмпинг рай за целия “източен блок”. Българското море и планини бяха концентратор на годишната почивка на милиони соц граждани от Източна Европа. Сред най-многобройните къмпинг туристи бяха германците от бившето ГДР, поляците, чехо-словаците и унгарците. Не липсваха и пътешественици от ФРГ, Белгия, Холандия и Франция. Много по-малко посетители имаше от Скандинавия, Австрия, Швейцария и Италия. По лични наблюдения останалите националности почти не присъстваха в българските къмпинги, но това е без значение поради огромния наплив на самите българи. Известно е, че независимо от скромните, а на места почти спартански къмпинг условия, България привличаше къмпинг туристите със своя природен чар, непринуденост и човещина. Не е тайна, че българските курорти и в частност къмпинги бяха своеобразна “отворена зона” за срещи на разделени семейства и близки хора, останали от двете страни на “Желязната завеса” по време на Студената война. Така социализмът и капитализмът се смесваха в някаква форма на примитивна родовообщинност. Чужденците харесваха плажовете, скалите, горите и високите български върхове. Като добавим и дружелюбното отношение на българите, запазили някои патриархални ценности от военновременните години, вкусната българска кухня, древната история и красивите жени, излиза, че България беше истински магнит за всеки не толкова капризен към лукса чуждестранен турист. Доказателство за това са десетките хиляди семейства от цитираните вече страни, които всяка година до 1991-ва, идваха на къмпинг в България. След това всичко секна, като отрязано с нож.

Първата причина за неидването на чужденците от бившите соц страни, беше отворената възможност да пътуват из цяла Европа, което им позволи да открият огромните възможности на адриатическите и средиземноморските къмпинги. Войната в Югославия беше вторият голям фактор за прекъсване на потока към България, но това не беше най-страшното. Кошмарът дойде с “раздържавяването”. Практически безогледната “масова приватизация” ликвидира българските къмпинги. Като капак на проблема, без никаква стратегия бяха върнати, понякога по безумен начин, в реални граници, земите на собственици и техни наследници, които са били национализирани или по друг начин включени в соц икономиката през 50-те години на 20-век, в последствие преобразувани в къмпинги и накрая в наши дни препродадени за целите на безперспективната търговия с ваканционни имоти. Така липсата на каквато и да е формулировка за къмпинг туризъм в българските закони способства, през последните 15 години, от около 30-тината добре функциониращи къмпинга из цялата страна, да останат реално само 2-3 отговарящи на минималните изисквания за къмпинг. Всички останали места са в трагично състояние без каквито и да е урбанистични и хигиенни условия за къмпинг отсядане. Този плачевен резултат уби и малкото желание на чужденците да планират и осъществяват каквото и да е къмпингуване на българска територия. Малкото дръзнали да го сторят, ако не съжаляват, то никога не повтарят идването на къмпинг в България.

През изминалата година се наблюдава тенденцията дори и самите претръпнали българи да избягват традиционните места за къмпинг в страната и масово да пътуват на почивка в чужбина.

Всички тези факти лекомислено или напълно тенденциозно се подминават от българските власти и туристически предприемачи. Защо ли..

1 коментар:

  1. Просто бетона е по-важен от всичко останало:)

    ОтговорИзтриване