КЪМПИНГ ПРОПАГАНДА

четвъртък, 23 юли 2009 г.

Черноморски БГ къмпинг днес

Не е нужно човек да има въображение за да си представи мизерията в България. Казвам мизерия, не защото сравнявам със Сомалия например, а защото се връщам недалеч назад във времето, когато с известния историческо обусловен соц тормоз беше постигнато, макар и идеалистично, някакво равновесие в социалната българска среда.

Тук искам да поразсъждаваме върху причината да изчезнат от съвремието на българите спокойствието и в частност българските Черноморски къмпинги, пък и не само те.

Всъщност населяващите българското Черноморие хора предадоха самите себе си. Как!? Като продадоха земите подарени им само преди 70-80 години от държавата. Като цяло това не е феномен само за крайбрежието, а се отнася за територията на цялата страна. Частично по тази причина се дължи и цялостният упадък в ценностната система на хората живеещи в България. Анализирайки внимателно историята се забелязва честотата на смяна на собствеността на земите и имотите в България. В съчетание с честотата на промени в религиозните и обществено-политическите убеждения на населението картината добива потресаващи окраски. Като цяло на българите /хората живеещи в България/ липсва традиционно отношение за собственост върху земята. Подсилено с липсващата религиозност и диктуваните от това морални ценности, довежда до пълна катастрофа в цялата обществено икономическа система. Убеден съм, че тази ми теория ще се докаже и затвърди във времето, но това единствено ще отчая останалите все още оптимисти за бъдещето на България хора. Те за съжаление са малко и в скоро време може да изчезнат за винаги.

След това неприятно, но вярно отклонение от темата, ще се върна към анализа на българските къмпинги.

Добре известен факт на специалистите е, че близостта с природата, особено с водата/морето, решава и облекчава редица социални проблеми. Спокойно мога да кажа, че къмпингуването е своеобразен отдушник на социалното напрежение формирано в съвременната градска среда. Традиционното поддържане на световната къмпинг индустрия в основата си може да се приеме, като определен вид социално дело, но това в съвременния свят има множество допълнителни измерения.

Виновни за разпада на българската къмпинг среда са всички. На първо място стоят държавните институции и контролни органи с целия им човешки състав през последните 20 години. След това са местните хора, на частно и управленско ниво. И накрая застават потребителите – всички българи имащи потенциала да посещават къмпингите и да “живеят” по този начин, но които не го направиха.

На българското Черноморие има реално три запазени къмпинг конгломерата от целенасочено създадените преди 40 години къмпинги. Единият е на плажа Каваците под Созопол, вторият на ивицата между Созопол и Черноморец, а третият е около залива Арапя над Царево/Мичурин. Ако за Каваците може да се твърди, че все пак има нещо запазено от действащите къмпинги през 80-те, то за другите две места положението е крайно объркващо.


Особено отчайващо е положението на Арапя. Райският къмпинг създаден в началото на 70-те и достигнал епогея си през 1990-та сега представлява смесица от презастроени парцели, пустеещи парчета земя и осеяни без план и идея площи с подобия на бидон вили, чиито собственици имат претенции да представляват къмпинг. На фона на гръмките изявления на местната власт за устойчиво развитие с едноименна стратегия на района фрапиращо се вижда трагичното състояние на пътищата, канализацията, водоснабдяването и цялостното строителство в околността. И вместо проблемите да се решават в позитивна посока те се задълбочават, като се издават нови разрешения за строеж, чийто планове не само че са бездарни, но и откровено грозни. Това показва, колко неграмотни-необразовани са местните хора и колко корумпирана е цялата система. Бомбата с разрухата на къмпингите е заложена още при изготвянето на стратегиите за развитие на Черноморските региони и общите устройствени планове. Липсата на каквито и да е законови постановки и отделяне на територии за къмпингуване слагат точка на съществуващите къмпинг места. Резултатът е ликвидирането на най-големия и най-добре устроен къмпинг на българското море “Оазис”. Приватизиран под една шапка този къмпинг беше просто унищожен за целите на “търговията с ваканционни имоти”. Неговата съдба споделиха и добре познатите къмпинг Юг, къмпинг Слънчев бряг, Нестинарка, Европа, Веселие и Хоризонт, а в процес на ликвидация е площта на емблематичния несъществуващ къмпинг Корал.
Резултатът от всички тези безмислици е тоталното зачеркване на България от къмпинг гидовете на европейските туристи. И това е очевидно. Няма чужденец отседнал в остатък от български къмпинг, който да е повторил посещението си в България. Примерите са стотици.

Положението наистина е трагично и “без майтап” черно. На фона на глобалното редуциране/намаляване на туристическия поток надеждата за прогрес на съвременна българска къмпинг среда клони към нулата. Без адекватни инвестиции, контрол и централно стимулиране на къмпинг предприемачите не само туризма в България е обречен, но и обществото като цяло.

На къде ще се развият нещата за българските къмпинги, времето ще покаже. За съжаление животът отминава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар