За Боклуците

Направо съм отчаян за бъдещето на България. Според мен тази страна не я чака нищо добро, не защото политиците и икономиката не са в ред, а поради ни/з/ката (от низък – виж тълковния речник!) цивилизованост на самите хора населяващи българските земи. Излиза, че българите в болшинството си им харесва да живеят в мърсотия, боклуци и тотална разруха. Ако излезете сега навън и се огледате, няма как веднага да не видите някоя гадост.

Особено умопомрачително е положението с изхвърлянето на личните битови отпадъци – така известният боклук. “Разделното събиране” на отпадъците в България ми изглежда като утопия. Направо е жалко, когато някой “заблудил се” гражданин изнесе плик с разделени пластмасови опаковки и ги пусне в жълтата кофа. А ако погледнете вътре в същата кофа ще видите всичката смет на квартала, хвърлена там без оглед на вид и миризма. Другата подробност е изхвърлянето без усилие от угрижения българин на всичкия му боклук, безразделно направо в контейнера за битов отпадък, докато само на метър от него спретнато стоят празни цветните кофи за разделно сметосъбиране. Чак гадно ми става, като виждам ежедневно безотговорността на почти всички български човечета, когато си изхвърлят боклуците.

Тук е моментът да намеся в темата и българските къмпинги. Положението е трагично - “Къмпингарите” цапат като невидели. Ежегодно лично събирам по десетина чувала всевъзможен боклук от дюните на плажа Каваци в района на к-г Смокиня /независимо от акциите на известния блогър и любител на морето Боби Димитров/. И какво от това!? Боклукът не свършва. Той е навсякъде и не само на Каваците. Всъщност проблемът не се корени в почистването на отпадъците, той е в самите хора. Те цапат, хвърлят безразборно останките от консумираните продукти и явно се кефят.

Не искам да сравнявам с никоя друга страна, но няма как да не спомена впечатлението ми от холандските къмпинги, където нидерладците са изпаднали в зашеметяващи подробности по отношение на разделното събиране на отпадъците. В повечето къмпинги там има по десетина контейнера за различни видове боклуци, сред които кофата за коркови тапи от изпитите бутилки вино и кошчето за изтощени батерии. И всичко е чисто и спретнато, защото хората пазят. У нас нещата са драматично по-различни. Както се оказа, кофи за разделен боклук в къмпингите има, но в тях се изхвърля всичко, от обелките на картофи до гащите на бебето и празните пластмасови туби за вода. Друг път ще ви разкажа за мини скандала с един от собствениците на “Смокиня” по повод употребата на контейнера за хартия “турен” в къмпинга.

Така че положението с боклука е зле, но няма да се оправи докато не се променят самите хора. Защото каквито и глоби да се постановят, когато никой не мисли как да пази чисто, мърсотията ще е навсякъде. Боклуци ще срещате и на Черни връх, и на Силистар, и навсякъде из бившата “Швейцария на Балканите”.