КЪМПИНГ ПРОПАГАНДА

неделя, 11 септември 2011 г.

Къмпинг хленчене

Има категория хора, включително и аз, които непрекъснато хленчат за унищожението на българските къмпинги. Но какво от това.. всъщност последствието е само лично угнетение и още по-голяма скръб по отминалите безгрижни времена.

Оглеждайки положението в България окончателно стигам до извода, че сме изгубили всякакакъв шанс да заживеем щастливо и по европейски. Поправката и направата на няколко пътища хич няма да помогне животът на редовите българи да стане по-добър. Дори напротив, новобогаташите така съвсем ще спрат да виждат немотията и да правят нещо по-различно от надзиждане на оградите в именията си.

Сбърканото българско общество тотално е загубило способността си да живее пълноценно сред природата. Хората наврени в бетонните си градски гета постепенно са достигнали най-ниската степен на предприемчивост и желание за социална и лична активност. Подкрепа на твърденията ми са всички населени места на юг от Бургас /всъщност из цялата страна/. Селищата опустяват веднага след кратката отпуска и ваканцията на децата. Така туристическият сезон през тази година се е свил до нищожните 20 /!!!/ дни. Според няколко новоизпечени собственици на хотели и ресторанти, с които разговарях по време на кратката ми обиколка на юг, през 2011-та посетители по южното Черноморие са започнали да идват след 25-ти юли /!!!/ и масово са си тръгнали след 15-ти август! Това важи и за хората чиито родни места са селища, като Созопол, Черноморец, Приморско, Китен, Лозенец, Царево, Варвара, Ахтопол, Синеморец, Резово, а да не говорим за малко по-отдалечените от брега Равадиново, Росен, Изгрев, Ясна поляна, Фазаново, Писменово, Велика, Веселие и други.. Освен старците и тук-таме някой по-млад кретащ със собствен бизнес или на държавна заплата, останалите са си били шута към панелките в Бургас и София, където реват, че нямат работа и им е скъпо. Но продължават да стоят в гетата преживявайки със зимнината пратена им от застаряващите селски роднини. Никой от тези хора не се и опитва да захване разработка на собствено всесезонно туристическо "предприятие" в родните си имоти, не дай си боже за къмпинг..

Хората в България очевидно се нагаждат към ситуацията. Те се движат като водата - по най-ниското дере, където няма препятствия. Те не се борят за по-добър прогресивен живот. Краткият туристически сезон не ги плаши и намалелите доходи не ги стряскат. Доволни са от това което изкарват и се примиряват. А предприемчивостта им в почти всички случаи е свързана с някакъв вид престъпност или незаконно действие. Защо е така, това е друг въпрос. В случая с къмпинга според мен българското отрицание е въпрос на мързел.. Защо хората да си правят труд сами да си опъват палатката, да влачат като роби екипировка, да ходят в обща тоалетна и баня, и за това да си плащат.. , като в същия момент почти за същите пари може да скочат директно в мизерни бунгала или безвкусно направен хотел надвиснал директно над вълните..

До кога ще продължи хленченето за изгубените къмпинг възможности, вероятно докато не бъдат претопени и последните хленчещи хора по темата, а те не са много.

Няма коментари:

Публикуване на коментар