КЪМПИНГ ПРОПАГАНДА

понеделник, 30 май 2011 г.

Пази... сляпо да прогледа.. къмпинг

Сещате се за тази българска история.. ето я и в български къмпинг варианат..

Обръщам внимание на препечатаните интервюта от Фокус.. репортерката Галина Димова се опитва, странно защо, да повдигне завесата на къмпинг трагедията в България.. и какво се вижда... популизъм, мизерия и къмпинг невежество..

Кметът на Шабла Красимир Кръстев: Развиваме по-качествено ниво на туризъм, за да запазим природата
29 май 2011 | 09:01 | Агенция "Фокус"
Кметът на Шабла Красимир Кръстев в интервю за Агенция „Фокус” за развитието на къмпинговия туризъм в общината.

Фокус: Г-н Кръстев, миналата година дадохте заявка за развитието на къмпингов туризъм в община Шабла, тъй като има подходящи условия за това. Какво правите по въпроса? Колко къмпинга има в Шабленско?
Красимир Кръстев: В Шабла има много добри условия за къмпингуване. Интересът на желаещите да дойдат в нашата община расте. Има обаче два вида хора, които предпочитат да почиват по този начин. Едните искат да опънат палатки и да останат там, където самите те изберат, а именно по защитените територии, по дюните, около езерата, в крайбрежната част на общината.
Другите се съобразяват с условията и къмпингуват в определените за това места – на територията на трите къмпинга „Крапец”, „Шабла” и „Дуранкулак”, които са в нашата община.
Тази година за къмпинг „Дуранкулак” беше направено предложение, главният архитект на общината го одобри, за определяне на територия, която да бъде подготвена според изискванията за къмпингуване. Става дума за осигуряване на отделни боксове за палатки, за каравани, осигуряването на вода, ток, достъп до санитарни възли и т.н. Дори собственикът доразви идеята като дава възможност на всички които желаят, целогодишно да си оставят каравани и да наемат определена площ. За другите два къмпинга условията са същите, има определени райони. Но все още до този момент не са минали преписките им, за да видим какво точно ще предлагат.
Фокус: Услугите, които ще се предлагат, ще бъдат ли платени?
Красимир Кръстев: Да, платени ще са, но цените ще са символични. Важното е друго – че хората ще са в охраняемо място, че имат вода, ток и санитарни възли, че ще могат да ползват инфраструктура – достъп до самото място, тоест асфалтирани пътища, има кой да следи за тяхното имущество. Там има магазинчета, ресторанти. Освен това всичко това се намира в непосредствена близост до плаж.
Фокус: Защо общината се зае с този въпрос. Местната власт може ли да спечели от къмпингов туризъм?
Красимир Кръстев: Заехме се заради големия интерес, който има към Шабла като природа. Интересът на туристите нараства все повече от година на година. И ние вместо да сме в ролята на догонващи проблемите, искаме изпреварващо да ги регулираме. Това е нашето желание. Иначе по линия на печалбата, ние сме туристически оператор. Идеята за къмпингуването го развиват хората от туристическия бранш, който на нас ни плащат данъци. Нямаме пряк материален интерес, освен желанието ни да си съхраняваме природата такава, каквато е и да поддържаме туристическия продукт на цялата територия от гледна точка на опазване, охрана в един приличен вид да могат да гостите на общината да се възползват от това, което имаме и да станат един добри посланици за това какво притежава Шабла като природни дадености.
Фокус: Трите къмпинга, които споменахте, са частна собственост. Как точно функционират те?
Красимир Кръстев: Темата е много сложна. Собствениците са и частни лица, има и държавна територия, която е урбанизирана, но е странно, че е от Горския фонд и не може да се развива. Преди години, когато са изготвяли закона за приватизацията и редица други закони, са предвидили, че лагерите и сградния фонд, който е бил собственост и е в активните на редица предприятия, почивните бази и други, новите собственици мога да кандидатстват за прилежаща територия. На два от къмпингите „Крапец” и „Шабла” – земята е горски фонд. Как се е получило така – това е една странна недомислица. И сега тези, които притежават сградите, кандидатстват, подали са си молби пред държавата, с иск за определяне на прилежаща територия, но преписките им се бавят. Сроковете по 123-то постановление са изтекли отдавна, но иначе няма краен срок за придвижване на тези преписки и това ни затруднява. Хората притежават сгради, притежават активи, но не могат да ги развиват, да урбанизират територията, защото горската агенция не се занимава с развиване на територии. Затова този казус предстои да бъде решен. Той ни е заложен и в Общия устройствен план като проблем, който ще решаваме.
Фокус: Расте ли броят на туристите, които избират Шабла за лятна почивка?
Красимир Кръстев: При нас има малки хотелчета, къщи за настаняване и гости. Те са концентрирани в село Крапец, Тюленово и по къмпингите в различни почивки бази. Идват и в Шабла. Така че по протежение на цялата ивица от 40 километра имаме едно равномерно разпределение на легловата база. Плажовете ни обаче не са концесионирани, тъй като представляват 22 % от пясъка на България и наличието на едни дълги плажни ивици, които не са разделени на по-малки, не предизвиква интереса на концесионерите. На един концесионер се предлагат не 2-3 декара, а 300 декара. В същото време няма достатъчно леглова база, която да натовари определен плаж.
След последните промени в закона положението не се промени. Имахме желание от други концесионни такси, които постъпват в държавата, да се преразпределят на общините, защото на нас ни възлагат в средата на сезона да управляваме и стопанисваме плажовете, без да имаме възможност да черпим някакви средства, а това са държавни територии.
Фокус: Какъв е броят туристите, които може да посрещне община Шабла по принцип и колко туристически легла има на практика? Има ли Шабла капацитет да посрещне голям поток от туристи?
Красимир Кръстев: Община Шабла има около 2 млн. квадратни метра плажна ивица с дюни. Имаме по 7-10 километра плажни ивици и можем да разположим на тях стотици хиляди туристи. Но нашата цел не е такава. В устройствения план ние се опитваме да заложим норма част от плажовете като капацитет да можем да усвоим не повече от 10-12 %. Нямаме инфраструктура, която да поеме голям поток туристи. Културните и природните дадености си искат определена форма на управление.
В момента се получава следното отседнали туристи в хотелите в Каварна и Балчик, Златни пясъци идват специално да прекарат събота и неделя при нас на плаж. В хубави дни през лятото плажовете ни наистина са натоварени, но със свобода. Не може да се получи ситуация човек да е върху човек, чадър върху чадър. При нас има свободно пространство, но има и достатъчно натоварени дни. Най-силно се развива бизнеса в ресторантчетата и магазините. Ние искаме качествени туристи. Искаме да развиваме по-качествено ниво на туризъм, за да запазим природните дадености, с който Шабла разполага.
Галина ДИМОВА


Любомир Попйорданов: През лятото се наблюдава много диво къмпингуване не само по морето, но и във вътрешността на страната
28 май 2011 | 06:01 | Агенция „Фокус”
Председателят на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Г-н Попйорданов, има ли данни колко души годишно летуват на къмпинг на морето в България?
Любомир Попйорданов: Не съществуват достоверни цифри. Къмпингуването е най-често в рамките на регламентирани къмпинг зони по морето, но през лятото се наблюдава и много диво къмпингуване и то не само по морето, но и във вътрешността на страната – край язовирите, в планините и в защитените територии. Да, има забрани, но при отсъствието на капацитет за контрол всичко е възможно. Според мен дивото къмпингуване представлява близо 50 % от целия обем на къмпинг нощувките.
Фокус: Расте или намалява през годините броят на къмпингуващите?
Любомир Попйорданов: България присъстваше на картите на някои европейски асоциации на къмпингуващи дълги години с череп и кости, като място, което е неприятелско към къмпингуващите. Нещата много бавно се променят, но сме в пъти далеч от обемите нощувки в къмпинги реализирани в годините на социализма. И така ще бъде още дълги години, защото в България „къмпингът” като бизнес се ползва с презрение от инвеститорите в туризма, които предпочитат да забъркат бетона и да хванат мистрията, вместо да създават удобства за къмпингуващи с палатки или каравани.
Фокус: Какъв процент от общия брой туристи годишно се пада на къмпингуващите?
Любомир Попйорданов: Този процент е под 5 %.
Фокус: Каква част от тези туристи са чужденци, които идват на къмпинг у нас?
Любомир Попйорданов: Мисля че чужденците са под 20 %. Но цялата „огърлица” от къмпинги по морето, а и във вътрешността беше съсипана. Много прекрасни места по морския бряг, в планината, край пътя се превърнаха в хотели. Това е от лакомия, неграмотност и липса на въображение – все черти на българските инвеститори в туризма.
Фокус: Колко къмпинга общо има у нас и какво е състоянието им?
Любомир Попйорданов: Къмпингите се категоризират от местните власти. Все пак тук е мястото да кажа, че има и „бели” птички, като къмпинг Велико Търново, който през 2010 г. получи и сертификат „Зелена къща” именно заради своята визия, условия и отношение към природата.
Фокус: Кои страни могат да бъдат дадени за пример по отношение на развитието на къмпингите?
Любомир Попйорданов: Традиционно големи страни в къмпинга са Франция, Германия, Италия, по наблизо са Унгария, Хърватия. Това са страни с богати природни дадености, разнообразен туристически продукт, който се реализира чрез всички форми на туризъм включително къмпинга. Специално пътуванията с каравани, са един много сериозен бизнес, има фирми специалисти, но често това са и автомобилните клубове на Германия, Австрия. Добри възможности за българина има и в съседна Гърция, включително на Халкидики, и дори за диво къмпиране.
Фокус: Какви хора предпочитат да летуват на къмпинги принципно и какво ги привлича?
Любомир Попйорданов: Нека да уточним, че става дума за различни хора: едните пътуват с малки лекопреносими палатки, които лесно прибират в раниците, и това е техният начин – това е най-младата аудитория, която иска да открие света, една или повече дестинации в рамките на едно пътуване, или да отидат и да се паркират на едно място за седмици и да катерят в планината например.
Има я и аудиторията на тези, които разполагат тежки и понякога впечатляващи палатки, настаняват своя базов лагер на избрано място, понякога това може да е и караван с палатка и тента и там прекарват – на брега на морето или язовира няколко седмици или лятото. Това са фанатици на този вид пътуване и почивка, които не биха заменили палатката с хотел или къща за гости при никакви условия. Те обичат да си готвят сами, правят си огньове вечер, посрещат там деца, приятели, това са хора, които се занимават в живот често с интелектуален труд. За тези, които са рибари, притегателната сила е друга. Има и категорията на пътуващите с каравани, които тръгват за по 20-30 дни и преминават маршрути от Германия или Австрия до България, като целта им не е да се откъснат от дама, а да опознаят други страни, те са потребители на услуги.
Фокус: Може ли да се предположи, че заради кризата повече хора ще предпочетат да отидат на къмпинг, тъй като е по-евтино, вместо на хотел?
Любомир Попйорданов: Къмпингуването е въпрос на навик, най-често създаден през детството. То е и въпрос на възможности – нужна е каравана, палатка, легла, посуда, осветление, възможности за готвене. Една чисто нова кола-каравана струва колкото понякога колкото една къща. Освен това къмпингуването е въпрос на свободно време, на състояние на освободеност на съзнанието.
Бих казал, че кризата може да запълни по-скоро нишата на къщите за гости и семейните хотели с добра локация във вътрешността на страната. Един смачкан от ежедневието работник или служител надали ще се сети изобщо за къмпинга като възможност.
Фокус: Какви са правилата за ползване на къмпинг и спазват ли се те? Например за разполагане на караваните и палатките, както и по отношение на изхвърлянето на отпадъците и опазването на обществения ред?
Любомир Попйорданов: Това е нещо, което трябва да се случи, да има ред, да се организира разделност в изхвърляне на отпадъците, опазване на обществения ред. То зависи от управата на един къмпинг, от местната администрация и нейния капацитет. Нещата могат да са по-добре от тези в един туристически комплекс.
Галина ДИМОВА


Румен Драганов: Страната ни няма политика за развитието на къмпингите като алтернативен вид туризъм
22 май 2011 | 12:01 | Агенция "Фокус"

София. Страната ни няма политика за развитието на къмпингите като алтернативен вид туризъм, каза пред Агенция „Фокус” директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Поради тази причина може да се каже, че България е задраскана на картата на Европа като страна, която може да предлага къмпинг, по начина, по който тази услуга се разбира в Европейския съюз.
Иначе у нас има прекрасни условия за развитие на къмпинг туризъм. Той е спонтанен, поддържан от самите къмпингуващи, а не по инициатива на общините и държавата, който могат да създадат политика с цел получаване на допълнителни приходи, каза Румен Драганов.
Къмпингите в България са намалели значително през годините след демократичните промени. Били са приватизирани, като някои от териториите са били застроени. Появили са се редица и реституционни проблеми с къмпингите – не е било ясно кой ги е приватизирал и дали е върнал земята на жителите на съответното населено място, дали това е направил областният управител, който е продал съответния къмпинг, като държавна собственост. На няколко места по Южното Черноморие се е наложило дори къмпинги са бъдат преградени с бодлива тел.
По принцип къмпингуващите традиционно предпочитат да прекарат почивката си по този начин – в каравана и в палатка. Те се приемат за специфична група туристи, които са създали определени навици. „На къмпинг ходят хора с по-артистични наклонности и по принцип са доста по-културни от средната маса. Това са хора, които знаят как да се забавляват и знаят как да прекарват времето си. Като цяло ходенето на къмпинг е интелигентен вид туризъм”, обясни експертът.
Погрешно е са се мисли, че на къмпинг ходят само бедни хора. Ходенето на къмпинг в Европа не се счита за евтино прекарване на почивката тъй като караваните са доста скъпи. Скъпо е и тяхното техническо обслужване, подчерта Румен Драганов.
Галина ДИМОВА


Няма коментари:

Публикуване на коментар