КЪМПИНГ ПРОПАГАНДА

четвъртък, 6 август 2009 г.

Въведение в КЪМПИНГ КУЛТУРАТА

Настоящите редове са предназначени за всички. Оказва се, че българите нямат никаква култура за живот сред природата.

Не само замърсяването на планините, равнините и черноморското крайбрежие доказват тезата, но и цялостната разруха на къмпинг туризма е жесток показател на еко отрицанието в България.

КРАТЪК АНАЛИЗ НА БГ КЪМПИНГ СЪВРЕМИЕТО
Признаците за липсата на цивилизовано отношение на българите към заобикалящата ги среда са навсякъде. Самата урбанизация издава отсъствието на каквато и да е съвременно цивилизовано мислене. Градската среда в България почти навсякъде е мръсна, пошла, зле поддържана, а новостите са бездарно некадърни. Природата и естественият начин на живот са лоши думи в речника на повечето жители на страната. Това се отнася и за отношението им към най-близката цивилизована форма на живот сред природата – къмпингуването. Повечето български граждани изразяват явна ненавист към “палаткаджиите” и открито заявяват, че никога не биха стъпили на къмпинг. В допълнение самите български “къмпингари” допринасят за лошия образ на къмпинга. На принципа “каквато страната, такъв и къмпинга” хората отсядащи на палатка или с каравани масово замърсяват и унищожават околната среда.

Първият най-фрапиращ факт за липсата на къмпинг култура в България е, че самото обществено-законодателно устройство отхвърля понятието къмпинг в правните нормативни актове. Това е причината за унищожаването на старите къмпинг места и липсата на новосъзададени такива. Логично е, че след като в закона понятието къмпинг не съществува, като устройствена единица, това да е наложено от самите граждани на България. Т.е. след като българите не живеят по този начин, то това не им е необходимо. Впечатлението се налага след като се анализират действията на всички институции, организации и собственици на земи с изградени в миналото къмпинги. Разрухата продължава.

Учудващото е, че къмпинг екипировка в България се продава и то относително добре. Но повечето оборудване се използва по най-нецивилизован и дивашки начин около някои язовири, по планините и в кошмарно “поддържаните” останки от старите къмпинги или в чужбина.

В предходна статия изказах мнение защо се получава тази пропаст между къмпинг съвремието на България и в Европа. Тук ще добавя, като причина липсата на образование и възпитание. Има обаче и един много съществен мотив който съсипва живота на открито в страната. Българите в болшинството си страдат от неизлечим исторически комплекс на бедност и за да го прикрият, на всяка цена застрояват всичко каквото могат, всячески пренебрегвайки природосъобразността на живота. Именно по тази причина къмпинг туризма в България е в упадък, пък и не само той.


КЪМПИНГ КУЛТУРА
Това понятие съществува и е изпълнено с много хуманен, социално-психологически и екологичен смисъл. Къмпинг културата обединява в едно хармоничните отношения между хората, между хората и природата и съхраняването на самата природа от човешкото общество. В много източници е описано, как човек за да пази природата трябва да я опознае отблизо без да и вреди. Къмпингът – лагеруването на открито е вид урбанизирано опазване на земята.

По принцип, в отношенията между хората отсядащи на къмпинг преобладава взаимното съобразяване и уважение. Зачитането правото на първия отседнал при разполагането на лагера е в основата на хармонията между къмпингуващите. Следват правилата за спазване на разстояние, тишина и чистота. Като много важен елемент от къмпинг културата е ненарушаването на спокойствието на околните къмпингуващи с неприемливи за тях дейности. Например игра на волейбол или друг вид спорт в близост, готвене на скара или други храни излъчващи силни миризми, силно осветление вечер и т.н. Къмпинг културата забранява рисковите действия, застрашаващи имуществото и живота на къмпингуващите. Паленето на огън и фойерверки, сеченето на дървета и клони, неспазването на лична хигиена в къмпинга са само част от подобни действия.

Къмпинг културата се основава на взаимно помощта. Всеки къмпингуващ трябва да помага на околните когато са в беда и затруднения. Безвъзмездно и пълноценно!

Взаимното уважение в къмпинга, а и по принцип в обществото, се основават на открития поздрав. “Добро утро”, “Добър ден”, “Лека нощ” и “Довиждане” са задължителни фрази дори при среща на абсолютно непознати хора в къмпинга. По този начин освен близост се постига и доверие.

Опазването на екипировката на околните къмпингуващи е основна част от взаимоотношенията в къмпинга. Хиляди са примерите на напълно непознати хора, които безкористно са охранявали, спасявали и пазили оборудването на свои къмпинг съседи при буря или злоумишлени чужди действия, докато собствениците му са отсъствали в лагера.

Сприятеляването на къмпингуващите хора е много често и в повечето случаи остава за цял живот. Това се случва независимо от материалното състояние, възрастта, пола, расата и религията. Къмпинг начина на живот има толкова силен емоционален заряд, че тушира всички социално-психологически различия и налага особена форма на съвременно родовообщинно утопично общество.

За къмпинг културата ще допълвам още детайли, които се надявам да окажат поне малко възпитателно въздействие на “по-невежите” в това отношение :) ..

Няма коментари:

Публикуване на коментар