КЪМПИНГ ПРОПАГАНДА

неделя, 18 октомври 2009 г.

Къмпингът – социален туризъм, начин на живот или недостъпен лукс..

Пренасям коментара на Миро от поста ми за ПАЛАТКИТЕ, където с него разисквахме темата за семейните палатки и живота на полиестерните платове за тенти, в който той постави социално-икономическия въпрос за къмпинг начина на живот на средностатистическия и социално недоимащ българин. Миро е прав в едно, когато човек дори не може да се изхрани с изкарваните пари, за какъв къмпинг да мисли..

Miro каза...
“Благодаря ви за предложените модели. Khyam Quebec 8 ми допада най-много. Струва ми се най-добро съотношение цена-качества. И ако трябва да продължим дискусията за палатките, мисля че в България къмпинг културата има сериозен проблем. Безпаричие. Познавам хора, които от началото на прехода не са ходили на почивка. Ако работиш за 350 лв., имаш деца...дали ще отделиш 150 лв. за раница? Няма как къмпинга да е популярен в България. Семейна палатка, раници, обувки, елементарна екипировка...минимум 2000 лв. Да не говорим, че се спекулира с цените на вносната екипировка. Платка в UK 300 паунда, в България 1000+ лв. Старая се да пазарувам от родни марки, вярвам че така се помага на нашата си икономика. Но качество, освен Ташев, друг БГ производител няма. Природата ни е прекрасна. Има неограничени възможности за почивка. До добре де, ама ако не можеш од платиш парното, едва ли те интересува Vango ли прави по-добри палатки или Salewa. Всеобщата бедност и спекулата с цени задушават Българския турист.

Събота, 2009, Октомври 17 23:54”


Безспорно хората в България имат икономически проблеми, които рефлектират върху начина им на живот, но.. както винаги има и едно НО, статистиката за състоятелността на населението през последните 8 години сочи друго.. Благодарение на всеобщия схемен устрем, къде за усвояване на кредитното елдорадо от банките, къде за разпродажба на наследствените или придобитите с някоя и друга измама земи и имоти, много семейства към днешна дата имат достатъчен ресурс за харчене. И това си личи не само по новите коли висящи с часове по кръстовищата в задръстванията, новите къщи, марковите маратонки и дрешки на децата, младежите и възрастните, пълните торби влачени от моловете, телефоните подмятани по масите в кафенетата, пълните ресторанти и какво ли още не.. Създаде се нова класа на ново средно забогатели българи, които купуват, като невидели… Аз бях свидетел, как за три дни след обявяването на къмпинг намалението в Практикер, секторът за къмпинг беше почти напълно изкупен. И много от хората не купуваха по едно от вид, а по няколко. В Метро и другите хипермаркети е същото.

Според мен, не е задължително бюджетът за къмпинг екипировка да е максималистичен. Още повече дори и евтините модели семейни палатки в Практикер и Жиск, без намалението, не надхвърлят 150лв. Познавам семейство бивши учители, сега пенсионери, които не пропускат лято на къмпинг /напоследък на планина/ с палатка за 4 човека, която струва 100лв и независимо, че им се скъса още първата седмица, и до момента сигурно е лепена 10-тина пъти, те ходят сред природата с техните деца и внуци по този начин. Ако направя стойностен анализ на тяхната екипировка, то за 3-4 години не са похарчили повече от 400лв за хардуер - 100лв палатка, 20лв дюшек, 100лв спални чували, 100лв столове, 50лв маса и останалото за други дреболии !!! С този вариант на екипировка и отсядане до някоя хижа или в някоя от българските къмпинг останки, макар и примитивно, е възможно доста икономично и позитивно да се преживее годишната почивка или да се направи туристическа обиколка, в и извън България.

Другата страна на медала е действителната спекула с качествата и цените на спортната екипировка, в частност на къмпинг екипировката у нас. За това ще коментираме по-нататък!

Така че, всичко зависи от желанието и разбиранията на хората. Но въпреки това, българите не искат да ходята на къмпинг. За повечето това е комплекс от миналото, форма на отрицание свързано с тогавашния недоимък. В добавка е държавно-административното невежество, глупост и корупция, което способства за унищожаването на съществуващите места за къмпинг в страната. С последното за повечето хора къмпингът просто е зачеркнат като начин на живот в България.

2 коментара:

  1. Да, прав сте, но за точно конкретни ситуации. Вариант - "който иска, ще намери начин". Но неможе есенно-зимно време да ползваш палатка за 100 лв. Това просто си е опасно. За новобогаташите, които пишете, повечето от тях едва ли се интересуват от туризъм. Такъв тип хора, ходят само на места до където стига колата. И тук вариантите се разделят. Евтиния туризъм, става във вариант - паля колата, отивам някъде, на 10 метра от колата и на 1 км. от най-близкото населено място опъвам палатката. Тук претенции към екипировката няма... Обаче, 6 часа преход към връх Ботев, някъде из пущинака си правиш бивак... Тук вече няма как да ползваш "китайско". Трябват ти най-малко много здрави обувки (300 лв.) и здрава раница (150 лв.). Вярно, че в този блог се обсъжда, така да се каже "по-мързеливия" туризъм, без елемент на остро откъсване от цивилизацията, но туризма има много лица. Да купуваш скъпа екипировка, не е глезотия. Това е необходимост, грижа за самия себе си. Не мисля, че къмпинга трябва да се възприема само като разпъване на палатка на определени и оборудвани за това места. Нека не пренебрегваме и тръпката от дивото. Но дивото, може и да е опасно. Затова трябва да сме подготвени.

    ОтговорИзтриване
  2. Сигурно в отделна публикация ще трябва, в края на краищата, да постановим основната разлика между двата вида лагеруване /къмпингуване/ на открито. В древния смисъл на думата лагерът е някъде сред природата без никакви удобства и прочее цивилизовани елементи, докато в съвременния вид, особено европейския, къмпингът е строго регламентиран и много урбанизиран процес на лагеруване, в много от случаите нямащо нищо общо с дивата природа. Затова има и разлика в екипировката. Естествено е, когато се предприемат сериозни преходи, особено пеша, дори с цел туризъм, подготовката и изискванията към екипировката да са много високи. Аз лично и без да съм на експедиция пак използвам най-качествените модели оборудване, но това е защото разбиранията и възможностите ми са такива.. В настоящия блог искам да обърна внимание преди всичко на достъпната, за някои, стандартната форма на къмпингуване, не толкова сред дивата природа, колкото в урбанизираните места за къмпинг, които, както вече не веднъж повтарям, в България са на изчезване.

    Важното е, наистина, хората които предприемат излети и отсядане на открито, да нямат илюзии за “романтичните” вечери до огъня и самомнението, че “все ще се оправим някак..”. Екипировката за къмпинг изисква внимателен подбор и планиране. Когато тя не може да изпълни всички критерии за комфорт и безопасност при критична ситуация /прогноза за буря, силно застудяване, снеговалеж и др./, то по-добре е в такъв случай въобще да не излизате навън..

    ОтговорИзтриване