КЪМПИНГ ПРОПАГАНДА

вторник, 20 декември 2011 г.

Организираната къмпинг неорганизираност

Постоянно се питам, защо всичко свързано с урбанизираната къмпинг среда в България се забива в дъното, от ден на ден, все повече и повече!? Нима всичко е толкова безизходно, че понятието КЪМПИНГ в българския език ще стане синоним на МИЗЕРИЯ!? Умувах и писах, кой е виновен за тежката ситуация с българските къмпинги, но до сега не съм споменавал кои са общесвените организации които по презумция или целенасочено биха могли да се погрижат за къмпинг пространството в България >

Ето ги и тях с кратък мой коментар, ако някои иска да опровергае мнението ми, моля да заповяда в коментари, цензура няма да има.


Българска асоциация за къмпинг и караванинг - БАКК
http://www.bacc-camping.bg/
http://forum.bacc-camping.bg/index.php
http://www.facebook.com/pages/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%90%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%9A%D1%8A%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%B8-%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B3/136572906432543

БАКК, по мои наблюдения, е най-младата обществена организация наемаща се да пропагандира темата къмпинг. Ентусиастите от Варна обаче, в цялата си програма и изяви никак не говорят за българското къмпинг пространство. По-скоро залитат по "сбирките" и веселбата от пътуването с кампери. Лошо няма. В случая с БАКК се доказа още едно мое твърдение - българите не могат да се сдружават и да работят в една посока за постигане на по-добър живот. Казвам го, защото проследих конфликта създаден от членовете на новосформираната БАКК с частния "Kemper-club" на фамилията Рибарски. В края на краищата, останките от българската къмпинг общественост още повече се разделиха, колкото и членовете на БАКК да твърдят, че не е така. Дали БАКК ще направи някакви политически изяви, които да лобират за запазване на българското къмпинг пространство ще видим, до лятото има време, макар че от досега показаното силно се съмнявам..


Kemper Club
http://www.kemper-club.com/
http://wzemi.com/kemper-club/forum/index.php

Kemper Club е създаден като частен интернет форум от Георги Рибарски и Даниела Рибарска. Форумът е в основата на вече станалите традиционни сбирки на членове на клуба всяка година от 2008-ма насам из различни места в България. Дейността на фамилия Рибарски и клубните членове обаче, е по-скоро забавление и търговия в областта на мото караваните, отколкото обществена работа в името на къмпинга. Самото заглавие на клуба е силно неграмотно /Kemper - няма такава дума, за непросветените се пише CAMPER - в превод - лагерник, лагеруващ/, а интернет страницата е ултра "дървена", което не пречи да има над 400 уникални посещения дневно.. Това показва отново мизерното социо на българите, които независимо от социалния си статус се "завират" в най-сбутаните места за общуване.. Определено мисля, че този клуб с нищо няма да помогне за подобряването на българското къмпинг пространство.


Къмпинг клуб България - ККБ
http://camping.bg/
http://camping.bg/forum/

Некачественият интернет "къмпинг" проект на Веселин Вълев и ко силно ме разочарова. Опитът на няколкото активни хора във форума на сайта, да сформират някаква обществена организация на къмпинг тема, за мене предварително беше обречен на провал. Учреденият на тази основа през изминалото лято "Къмпинг клуб България" се оказва един "dead man", който дори не можа да вдигне и минимална "пушилка" около къмпинг темата в България. Младежът "поддържащ" сайта явно няма нужния капацитет да "води" една толкова необходима за българския туризъм организация, а поради заетостта на "членовете" си формацията очевидно не извършва публична дейност. Дано времето ме опровергае..


Съюз на българските автомобилисти - СБА
http://www.uab.org/

Казионната организация СБА предаде надеждите на своите членове и симпатизанти, че може да има адекватна мощна обществена структура, която да защитава къмпинг туризма в България. СБА имаше отлична къмпинг база, създадена по западен образец, която след 1990-та скоропостижно беше "приватизирана" и по този начин заличена. Истината е, че ако поиска ръководството на СБА може да възстанови къмпинг позициите си, което ще бъде едно добро дело. Последното зависи силно от държавната администрация и по-точно от новия закон за туризма..

Като цяло в България днес няма адекватна легитимна организация, която да защитава и пропагандира къмпинг начина на живот в страната. Ако случайно се появи някоя подобна структура, то бъдете сигурни, веднага ще ви информирам.

четвъртък, 1 декември 2011 г.

Няма нищо по-хубаво от лошото време..

Започвам тези редове със заглавието на Богомил Райнов, не защото търся метафори, а защото буквално споделям това твърдение..

Факт е, че българите са много страхливи хора. Плашат се от всяка природна аномалия и климатична промяна. Когато е горещо, сакън да не прегорят и да не слънчасат, а когато завали или задуха, като че ли е дошъл краят на света.. покриват се яко дим. Пряко отражение върху къмпинга оказва именно това поведение на хората. Защо е така.. защото са изгубили естествените си способности да се борят с трудностите, в следствие от съветския соц експеримент, за „по-добър” живот..

Но в случая не искам да тъпча отново вижданията си за къмпинг живота, по-скоро искам да разгледам осакатяването на възможностите за спорт и туризъм в България през всички сезони и метеорологични условия. Очевидно е, че условия за целогодишно практикуване на спорт на открито в най-различни форми у нас има. В миналото тази идея се подкрепяше дори и на държавно ниво. Сега може само да цъкаме с език, когато виждаме как в други страни, като Германия например, да не споменаваме Австрия, Италия или даже една Унгария, хората масово карат сърф през зимата, спускат се с ролкови ски през лятото и си карат колелетата в снежни преспи и дъждовно време..

Българите, с изключение на няколко заклеймени за „луди” индивиди, вече не излизат на разходка или да спортуват, когато завали, а напоследък и когато задуха. Фрапантно е опразването на улиците и парковете, когато температурата спадне под 10 градуса, да не говорим за под 0-та.

Основна вина за разглезването и анти природното поведение на българина имат медиите. Възможността да се замени излизането под открито небе със стоенето в бетонна кутийка пред плосък екран с виртуланото обикаляне на света за 1 минута убива желанието да се надигнат задните части за малко мръзнене и движение на сред дъжд и пек по баири и камънаци.. , а да се отиде на море след септември е направо химера. Другата медиина вреда е тенденциозното или крайно некадърно отразяване на климатичните промени от почти всички български средства за масово осведомяване. Тази тенденциозност на българските медии – телевизии, радио станции, вестници и интернет издания или по-точно на техните тесногръди, пъзливи редактори и редакторки насажда у хората страх и неприязън към лошото време. Като много други неща от ежедневието, времето се представя с желанието за сензационност, а в съчетание с отразяването на последиците от студа, жегата или вятъра, обикновено добива апокалиптичен вид. Така хората заживяват в едно постоянно напрежение, изключвайки всякаква възможност за излизане извън затворените помещения с цел най-обикновена разходка в парка, спорт или туризъм на открито.

Пиша тези редове слушайки рева на вятъра и бученето на прибоя на стотина метра от мен по време на обявения „код жълто” в източна България.. Днес обиколих околностите на Созопол и други туристи освен мен и семейството ми на открито не видях.. А времето въобще не беше страшно. За влизане във водата ме спряха не огромните вълни, а острата кашлица която залепих от софийския „чист” въздух преди седмица..

Какво може да се прави на морето през зимата дори и при лошо време!? Ами всичко, което може да се прави и през останалите топли и хубави дни..

19.10.2011 13:07

събота, 19 ноември 2011 г.

Съдбата на къмпинга в България..


понеделник, 7 ноември 2011 г.

Южни Черноморски къмпинги 2011

В края на лятото задължително трябва да направя преглед на българското къмпинг пространство, макар и негативно..

Следвайки резултатите от скромната анкета на CAMPINGa "Ходи те ли на къмпинг в България?", вниманието ми е насочено към морето. За да не си фантазирам обиколих познатите къмпинг места на юг от Бургас. Не всичките и не до край, но от видяното няма как да съм очарован, още по-малко доволен.

Диструкцията на останките от старите къмпинги е абсолютна.

Ужасът идва още с констатацията, че къмпинг "Атлиман" е напълно унищожен. Още пролетта се появи едно обявление, че администрацията в Китен търси наемател на къмпинга, но след това настъпи пълно затишие.. Сега на мястото на рецепцията, обслужващите бунгала и бариерата няма нищо, всичко липсва.. Няма и никакво официално становище какво ще стане с мястото на бившия уютен къмпинг..

Същото нещо грози и къмпинг "Градина", вече препубликувах материала на "Бесове" от където налъхва неизбежна къмпинг гибел..

"Златна рибка" не работи като къмпинг, но все още не е застроена.

Къмпинг Китен функционира почти във вида си от края на 80-те години на 20 век, това поне е приемливо.

Панорамният път или още известен, като стария път от Китен до Царево, обаче, е превърнат в окоп, асфалт почти не е останал, а дупките са като малки кратери от бомби. Затова не мога да кажа, че къмпинг Юг работи нормално, още повече в малкото полузаливче на Юг доминира грозния хотел на приватизаторите от Фаворит. Макар и с новонаправени тоалетни, за мен мястото е опорочено с наврените по баира палатки и "караваните първа линия".

Любопитно е, че тази година плажът на бившия къмпинг Корал е бил свръх пренаселен с палатки в пика през Юли-Август, представям си само как са наторени дюните и останките от горичката отзад. Това се дължи освен на интереса към дивашкия къмпинг, но и поради липса на къмпинги, като Веселие, дюните на Смокиня и Градина..

Къмпинг Оазис е обезобразен, до положение, че там къмпинг видимо няма, независимо, че табелите си стоят. Това което се случва е, че строителството на Оейсис резидес и спа - тра ла ла.. продължава по пясъка и на юг от бетонираната рекичка .. аз място за къмпинг там повече не виждам. Освен това руските мафиоти с бели джипове мерцедеси, които са налазили нагъстения комплекс, както и на Каваци, няма да допуснат някакви палаткаджии да им развалят кефа.. местните гъзолизци само това и чакат.. къмпинг Оазис е минало.

Арапя също е минало, за което освен, че ми става тъжно, но и се вбесявам. Пътища до залива няма, а напоявилите се постройкии са достойни за мигновенно разрушаване поради грозота и некачествено изпълнение.. да не говорим за законността им. По носа, а и в ниската част на бившата Арапя са оставени да презимуват потомствено предаваните "каравани първа линия", някои с причудливи покриви над тях, за да не капе в овехтелите фургони.. Мизерия..

До Къмпинг Делфин не стигнах, но имам информация, че положението е същото като миналата година, т.е. къмпинг немотия.. добре е, че все пак не е застроен.

За десерт си оставих любимите Каваци и разпокъсаната Смокиня. Тъжно и пак тъжно.. След ураганния вятър на 17-18 октомври половината тополи зад рецепцията на Смокиня са изстръгнати с корените и бяха изпопадали като клечки между редовете с каравани... имаше паднали тополи и зад "Под смокинята", но тези при старата рецепция баха на земята почти всичките.. не съм пророк но си спомнете статията ми "Каваците - краят на историята" няколо седмици преди това. Положението е катастрофа. Смокиня е надробена, по бегли сметки, на около 10 микро "къмпинга", за които вече знаете моето негативно мнение.. Мизерията и простотията тържествува във всичките си форми. За съжаление бурята прегазила тополите от север на юг не е могла да вдигне вълна в залива която да отнесе чудовищните останки на над 24-те барове и бараки нацвъкани трайно по пясъка.. Дано природата да се вземе в ръце и да вземе своето измивайки митичния плаж Каваци от българската простотия..


Припомням, през 2011-та къмпингът в България беше дивашки, като никога до сега, ето и едно от доказателствата >


Феномен! Всички на радиоактивния плаж Вромос се чувстват като у дома си, пращят от здраве

Йордан Панов от Ямбол: М.г. по това време едни с униформи ни разгониха, но после казаха да останем, тука сме 4-а година с децата, супер е
»
Светещи хора бродят из радиоактивния плаж Вромос, табели няма
»
Гребенаров и Черноморец се разбраха да мълчат за радиоактивния плаж Вромос
»
Черноморец – най-скъпият град, за който ГЕРБ е готова да плати наесен
29 Юни 2011, Сряда
Автор: Катя КАСАБОВА, Видео Добромир ДОСКАЧАРОВ

Летуваме тука 4-та година, като нас са семейства от Сливен, Пловдив и Варна, излиза ни без пари, казват Паневи от Ямбол (виж видеоматериала)


Щом излиза без пари, значи сме на кяр! С тази максима напред десетки семейства с малки деца летуват на доказано радиоактивния плаж Вромос край град Черноморец, установи наш екип. Кратка разходка из залива в неделя следобед показа, че по близо двукилометровата ивица, където десетилетия наред са изливани опасните отпадъци на близката мина Росен, са налягали повече от 200 души, все с малки деца.

„Много сме доволни, здрави сме, четвърта година идваме тука, сега сме за 10 дни, излиза ни без пари – все едно сме си вкъщи. Миналата година по това време дойдоха да ни гонят някакви с униформи, уж било опасно, обаче като почнахме да си събираме багажа, уточниха че не било толкова страшно и че можело да си стоим“, разказват сем.Панови от Ямбол. Йордан Панов е куриер в спедиторска фирма. Той и жена му са тук на палатка заедно с дъщеричката. Компания им прави друго ямболско семейство с малко момиченце, което пък е настанено в каравана.

„Като нас има от Сливен, Пловдив, София, ние си се познаваме, защото обичаме къмпингите“, казват ямболии.

Нормално е да им излиза като у дома почивката, защото ивицата е неохраняема, вода си пълнели в туби от близкото село Атия, къде ползват тоалетна тези, които са на палатки обаче не се знае. Неудобно е и да ги питаме.

Миналата година по това време областният управител Константин Гребенаров сложи забранителни табели на тази ивица, позовавайки се на изследвания от няколко авторитетни инстанции за многократно повишена радиоактивност. Факт е, че част от плажа бе почистена през 1998 г. с пари от ЕС, но с годините теченията отново са изнесли навън радиоактивните елементи, които застрашават здравето при по-дълъг престой върху пясъка.

Тази година табели все още не са поставени, ние видяхме само една и тя е от миналогодишните. Заради наближаващите местни избори т.г. Гребенаров се споразумя с черноморци да си мълчат за радиоактивната плажна ивица, за да не прогонят летонците от околните плажове и да съсипят бизнеса. Той им каза, че ще сложи най-обикновена табела – неохраняем плаж, каквито слагат навсякъде, където не са се появили наематели.

Вромос от години е място за хора, които не разполагат с пари да си вземат къмпинг, както и от такива, които изобщо не се интересуват от съдържанието на пясъка.

Най-абсурдното е, че в близост е заработила и мидена плантация, а както е известно, мидите са филтър на морето.

„Ако знаете колко радиоактивна мида има на пазара, изобщо няма да хапнете от т.нар.деликатес“, каза ни наш читател днес. Обещаваме разследване по случая.
besove.com

неделя, 6 ноември 2011 г.

Къмпинг след изборите 2011

Както Ви обещах, след преминалите избори ще се появят някои къмпинг амбиции на новите управляващи. Пример за това е избраната за кмет на Шабла Райна Бърдарева. "Професорката", както е известна г-жа Бърдарева, освен, че е родом от Шабла е и преподавател в НСА /бивш ВИФ/ по история на спорта.. има титла Професор от същия институт по въпросите за Олимпийското движение. Освен с историята на Олимпизма, тя е популярна и с писането по соц време на историята на "Левски-Спартак", за която търпи доста обвинения.. Дали Проф. Райна Бърдарева може да бъде полезна за българското къмпинг пространство, тепърва ще видим, но изявлението и пред вестник "Нова добруджанска трибуна" звучи оптимистично. Ще следим темата и се надяваме обещанието й да бъде спазено.


САМО ОБЩИНА ШАБЛА С НОВ КМЕТ
2011-11-01 @ 18:14 EET

Проф. Райна Бърдарева - кмет на община Шабла, пред НДТ

- Проф. Бърдарева, кое е първото чувство, което Ви вълнува непосредствено след спечелването на изборите за кмет на Шабла?

- Първото чувство е отговорност, защото много очи и много надежди са вперени в мен. Това ще е най-трудното - хората ще имат очаквания и трябва така да подредя дейностите, че да има бърза реализация.

- Кои са приоритетите Ви като кмет на община Шабла?

-
Първите мерки ще са свързани с това зимата да не ни свари неподготвени. Трябва да се види какви са наличностите, какво още е необходимо. Другият приоритет са проектите за социално развитие на общината. Няма работни места, не функционират никакви предприятия. Ще говоря с инвеститори, най-вече чужди, и през пролетта да започнем да изграждаме един модел на къмпинг. Общината трябва да го развие на тази 35-километрова ивица. Говоря за къмпинг от типа на 21 век. Ако се направи и се открият работни места, ще дойде кураж. Друг приоритет е зеленчукопроизводството. Тази година беше много трудна, много от производителите са на път да се откажат. Говорила съм с инвеститор и през 2012 година трябва да започне да функционира фабрика за преработка на зеленчуци. Трябва да се обърне внимание на този феномен "Тузлата", на възможностите за лечение, които предлага. За мен се вихри голяма трагедия, така е и в други общини, със статуса на ромското население. Ще проведем научно-практическа конференция с участието на всички институции, които имат отношение към тези проблеми, и на техни представители. Има опасност от сериозни заболявания и за да не се превърнат в епидемия трябва да се вземат бързи, крути мерки.


- Проф. Бърдарева, очаквахте ли да спечелите изборите?

- Беше трудно. Мисля, че в основата е добрата организация на кампанията. Може би и хората разчитат, че контактите ми в София ще доведат до привличането на инвеститори.

ndt1.com


Пълен антипод на къмпинг перспективите в община Шабла е Созопол. Той падна за втори път в крайно мръсните ръце на "Пинко", както е по-известен омразният лигльо и местен корумпиран шут Панайот Рейзи. С негова помощ не само се презастрои Созопол и околностите му, но и се унищожи къмпинг конгломерата "Градина-Каваци". В Созопол се прояви и характера на управляващата в момента партия-държава-сбирток от икономически и криминални схеми обслужваща интересите на шепа престъпно забогатели спонсори. Тази партия, която до преди броени седмици имаше свои кандидат /Областният управител Константин Гребенаров родом от Созопол/, кълнящ се как ще отреже главата на шута Рейзи и ще го вкара в затвора, за безграничните му корупционни глупости затрили бъдещето на Созопол, нежно го покри с крилото си, като неин кандидат показвайки категорично, че е част от мръсната игра. Тази игра на пари и власт няма за цел по-добрия начин на живот на хората в Созопол и устойчивото развитие на региона и България, тя няма за цел да направи от туризма "злато" и туристите щастливи, че са били на море точно там, не, нейните "правила" касаят само едно, съхранение на "откраднатото имане" на което да се радват само играчите на мръсната игра.. Както един неуспял кандидат за кмет на Созопол заяви, "в Созопол цари една пълна посредственост"..

Като резултат от запазването на статуквото в община Созопол, къмпингите между Созопол и Черноморец и на Каваците ще бъдат заличени. Казвам го, защото с очите си видях развихрилото се строителство през октомври 2011. Строи се усилено зад Смокиня, строи се до Златна рибка, строи се и в Градина.. За да се прикрият далаверите е оставен Шутът. Показателен е фактът, че старият път за Созопол покрай къмпинг Градина е в окаяно състояние, а пътят от Созопол за Царево през Каваци-Дюни е задънен, защо, ами много просто, за да не се вижда от пътуващите през зимния сезон какво правят "строителите на нова България"... застрояват последните прозорчета към морето за себе си.

В Приморско отново има интрига, в която понятието къмпинг не съществува..

По на юг също има след изборна драма, там простоватият Петко Арнаудов беше сменен от един младеж наивно или нетолкова съгласил се да влезе в играта на управляващата клика. Фамилията му е интересна и професията също, новият управител на Царево и околностите се казва Георги Лапчев и е горски началник в Царево. Какво ще или няма да направи младежът за къмпинг останките на Арапя, Оазис и бившия Корал не е ясно, но това което аз видях през октомври е активно напредващото на юг престроителство на ивицата Оазис. Явно място за още бетон на бившите дюни все още има.. Старият път от Китен до Царево вече не е път а канавка, която цяло лято туристите са орали за "да си почиват на море"..

Ето и един коментар под статия за изборите в Царево, който казва всичко:


за царево
16.10.2011 13:16
Лапчев кмет , а 7 човека от герб в общински съвет = на цигуларя милионер , странджа без дървета , джонката милионер - арапя цялата в хотели , джарито милионер - ами те нестинарка вече я развалиха, но да има още какво да се крадне , какво да се построи .....

и още знаини и незнаи , крадци и милионери в управлението ни

които е от Царево , знае , че така ще стане


С две думи - сбъркана работа...

Плевнелиев пази Димитър Николов в далаверата „Корал”

Не случайно рибата се вмирисва от към главата.. Съвсем съзнателно слагам този "таралеж в гащите" на CAMPINGa. Статията на "Бивол" е абсолютно вярна и само отчасти разкрива безизходицата в която се намираме. Не се занимавам с политика, но не мога да не отбележа как в момента управляващата партия погълна държавата, за да задоволи примитивните желания за забогатяване на своите спонсори. Междувременно безмозъчният селянин Петко Арнаудов беше подменен в Царево пак с човек на управляващите, имащ интересната фамилия Лапчев, който е толкова млад, беден и зелен /по професия лесничей/, че е невъзможно сам да управлява най-живописната част от южното българско Черноморие.. за мен безумието ще продължи, може би с още по-голяма сила.. и не само за къмпинга.

МРРБ губи нарочно дела срещу Община Царево за незаконно строителство

Петък, 21 Октомври 2011 04:45
от Биволъ

Росен Плевнелиев е запазил интересите на ГЕРБ-аджийския кмет на Бургас Димитър Николов в прословутия гешефт с обществена земя по крайбрежието край к-г „Корал”. Изводът е направен от юристи запознати с казуса на делата, които държавата води във връзка с една от най-големите далавери на българския преход – т.нар. „сделка Корал”.

Как се печелят 40 000 000 евро срещу обещания и верен кмет

Земята от 130 дка бе скандално продадена от кмета на Царево Петко Арнаудов на частната форма „Витатур инвест” АД на символичната цена от 7$/м2 само срещу обещания за бъдещи инвестиции. Арнаудов не се е съобразил с опасенията на общински съветници, че има опит земята да бъде заграбена и препродадена впоследствие. Той не е изпълнил клаузите от решение на ОС да включи в договора условия за развалянето му при неизпълнение. Договарянето е станало с дейното участие на сегашния кмет от ГЕРБ на Бургас Димитър Николов, който тогава е бил служител на собствениците на „Витатур”, в качеството си на Изп. директор на захарния завод „Победа”. За това свидетелстват Председателят на ОС Димо Иванов и общински съветници - очевидци. Николов е предлагал цинична политическа сделка на съветниците от БСП, че ако прокарат продажбата на терена през гласуване, то СДС ще подкрепя техния кмет Петко Арнаудов всячески, включително и на бъдещи избори. Това действително е станало. Николов по това време е бил и лидер на “сините” в Бургас.

ВАС и Община Царево – свързани во веки

Сделката е била оспорена в съда от обласния управител и обявена за незаконна от Бургаския окръжен съд, но Арнаудов и адвокатът му Евгений Мосинов обжалват във ВАС и печелят. Самият Мосинов е присъствал и от двете страни на сделката - едновременно като юрист на продавача община Царево и като адвокат на купувача "Витатур инвест". Царево по това време става известно, с раздаването на ОПС-та на името на роднини на висши административни магистрати от София, както и терен без търг за „без пари” на съдиите да си построят морска резиденция на брега, малко под Корал. В замяна, всички дела на община Царево във ВАС се печелят, включително и скандалното обявяване на Природен парк Странджа извън закона, заради мафиотските незаконни строежи на юг от Царево. След серия от фиктивни препродажби на земята през подставени фирми, в крайна сметка, тя е джиросана на испанската фирма „Ибердрола имобилария”, за невероятната цена от 400 Е/м2, а печалбата на Димитър Николов и компания е над 40 000 000 евро от търгашеството. Точките от договора за инвестиции между купувача и община Царево не са спазени. Сбъдват се най-лошите прогнози на общински съветници, за една огромна измама, в която общественият интерес сериозно е пострадал, в замяна на група хора, които са се превърнали в милионери, заграбвайки публично имущество. Изказванията са протоколирани в стенограмите на Общинските сесии. Всички жалби до Прокуратурата и предизвиканите разследвания са прекратени в Бургас. Свидетелите са заплашвани, а опитите за корумпиране на магистрати срещу имущество и пари са емблематични.

Червената книга срещу „червената мафия”

Докато общинската земя носи невероятни облаги на бизнесмените зад „Витатур инвест”, МОСВ изведнъж решава да заличи защитената зона „Блатно кокиче”, което вирее единствено на въпросния плаж до к-г Корал. Това е едно от най-прекрасните места по крайбрежието ни, което може да се равнява на Ривиерата, но с много по хубав и удобен плаж. За да бъде унищожено защитеното в Червената книга блатнo кокиче, „инвеститорите” вкарват багери и зариват коритото на близката рекичка, за да пресушат лонгозната гора. Въпреки жестоката природна рана, кокичето продължава да вирее. Независима експертиза, направена от най-големите експерти ботаници, начело със световния специалист н.с. I ст. Чавдар Гусев, доказа, че рядкото растение все пак е живо. Това е неоспорим знак, че е престъпление върху дюните да се излива бетон.


Междувременно, главният режисьор на сделката Димитър Николов, еволюира от лидер на СДС, в лидер на ГЕРБ, превръща се в любимец на Бойко Борисов и е избран за кмет от новата партия. Доказаните информации, че Николов е дългогодишен контрабандист, осъждан за нелегален трафик на сухо мляко от ОНД в България не смущават Борисов. Ефектът е точно обратният – с тъмното си минало активистът печели точки и Бойко го прави дори член на ЦК на партията си. Следствените и прокурорски дела срещу фирмата на Николов, активни към датата на встъпването му в кметски мандат, са прекратени. Той не е обикновен следствен, а политически гаулайтер на управляващите по Южното Черноморие. Неговата подкрепа за десетилетния червен кмет на Царево Петко Арнаудов /агент на ДС – Иванов/, е пословична и обусловена от общия им интерес да запазят заровена в пясъка на забравата далаверата Корал, донесла много милиони в частни джобове. От позицията на властимащ и член на монополната властова партия ГЕРБ, Николов издейства от Нона Караджова да не признава защитения статут на Корал и се старае разледванията и сигналите до институциите да останат без последствие, разкриват запознати. Първият официален сигнал подаден от журналисти до БОРКОР за крупно престъпление по служба, свързано с корупция, остана без движение и отговор.

Заповедите на един кмет – над законите на България

Трайната ангажираност на община Царево и лично на Петко Арнаудов в скандала, проличава в това, че той одобрява ПУП-ове за застрояване на дюните на Корал, без да поиска законново разрешение от държавата за това. Заради явното беззаконие, МРРБ, в лицето на Росен Плевнелиев, завежда 3 дела срещу общината, в които иска административна отмяна на дадените одобрения за ПУП-ПРЗ и бъдещо застрояване. Испанците обаче са платили космическа цена именно за определени строителни параметри и обявяването на въпросните процедури за незаконосъобразни, компрометират целия сценарий за облагодетелстване. Опасността инвеститорите да се откажат от сделката и да поискат обратно парите си, би изправила заговорниците в опасно положение да връщат милиони. Именно поради тази причина, делата заведени от МРРБ в Бургаския административен съд са решаващи. Първоначално те са били поети лично от председателя на съда Атанас Вълков, който обаче беше обвинен в измама, фалшификация и злоупотреба с власт и бе арестуван.

Ще оплеви ли Плевнелиев блатното кокиче?

Най-скандалното е, че според извадките на съдебните заседания е видно, че по жалбите на Росен Плевнелиев срещу заповедите на Кмета на Царево не се явяват държавните юристи. Противната страна обаче се представя на всяко заседание в пълен състав, като несменяемият адвокат на Арнаудов – Евгений Мосинов е подкрепян от още 5-6 адвоката на заинтересовани страни от името на частните фирми. Заради отсъствието на юристите на МРРБ, съдът приема всички техни искания без възражение. Кулминацията на тенденциозната незаинтересованост на Росен Плевнелиев от спечелване на делата в полза на публичния интерес и закона стига дотам, че МРРБ „пропуска” да внесе процесуална такса за едно оспорване в хода на делото. Съдът предупреждава в продължение на 2 месеца МРРБ и Плевнелиев, като жалбодател, че невнасянето на нищожната такса, ще доведе до прекратяване на цялото дело. Очевидно нарочно, въпросната такса за обнародване в ДВ не е внесена и съдът оставя без разглеждане две от общо 3-те жалби на Плевнелиев. Образуваните по тях дела са прекратени в две последователни Определения от края на август 2011 г. Тук е нужно да се подчертае, че става въпрос за... 20 лв. такса за обнародване! Срещу въпросните невнесени по дело – 20 лв. стои залогът на над 40 000 000 евро пари, получени при продажбата на 130 дка обществен терен на първа линия върху дюните на приказния плаж Корал.

Плевнелиев & Николов

Действията на Плевнелиев силно и пряко обслужват интересите на бургаския ГЕРБ лидер и кмет Димитър Николов. Заведените от държавата дела срещу 3-те разрешителни заповеди на Петко Арнаудов в полза на „Ибердрола”, са единствената засега останала пречка пред влизането на булдозерите в девствената природа до Лозенец и превръщането на райското място в поредното бетонно гето по нашето море. Ето как уж от безхаберие, уж от разселяност, уж от некомпетентност, или престъпна незаинтересованост, тези пречки една по една падат. За сега е останало действащо все още последното от 3-те дела заведени от МРРБ, защото там нужните 20 лв. такса все пак са внесени. По мнението на специалисти, то се води фиктивно и е оставено проформа, за да не избухне изведнъж бомбата от огромния скандал с разкритието, че изкуствено и нарочно МРРБ, в лицето на Плевнелиев, проиграват държавния и общонационален интерес, в името на свои партийни съратници от ГЕРБ. Едва ли е случайно, че кандидатът за президент и бивш министър на МРРБ откри предизборната си кампания именно в Бургас, под домакинството на Димитър Николов.

Лъч надежда?

Активните действия на природозащитниците и разследващите журналисти все пак започнаха да дават резултати. След като прокурорската проверка на два пъти беше прекратявана от бургаски прокурори, на 17 октомври т.г. Върховна касационна прокуратура излезе с решение, което отменя предишните постановления на Окръжна и Апелативна прокуратура - Бургас и връща преписката с указания да бъдат проучени по същество корупционните зависимости на сделката за "Корал". Това обаче отново трябва да бъде извършено в Апелативна прокуратура - Бургас. Вносителите на сигнала настояваха проверката да бъде поета от Софийска градска прокуратура, за да се избегне натиска от облажилите се бургаски бизнесмени и бургаския кмет.

Случаят "Корал" демонстрира като по учебник язвите на българския преход: политическа корупция без партиен цвят, подкупна и зависима съдебна система, разграбване и унищожаване на безценен природен ресурс в името на бързи печалби. Ето защо не е случайно, че "Корал" вече е на радара и на авторитетни международни медии. Всички действия на българските институции по това разследване ще бъдат обобщени и изпратени на компетентните европейски институции.

www.bivol.bg

събота, 22 октомври 2011 г.

Краят и на къмпинг "Градина"!

Мутри трошат къмпинг „Градина”, Панайот Рейзи и хората му мълчат

Изпълнителният директор на "Хелио-тур-с" АД Блага Брайнова е безсилна пред багерите на бизнесмена Людмил Стойков. „Оправяйте се в съда” казали полицаите, а пред тях се събаряли оградите.

08 Октомври 2011, Събота Автор: Златка НИКОЛОВА снимки и видео: Добромир ДОСКАЧАРОВ

Защо община Созопол хариза 39 декара в къмпинга за 64 лв. на кв. без да ги притежава на Людмил Стойков, питат от "Хелио-тур-с"

Близо 75 яки момчета с тежки строителни машини, наети от фирмата на Людмил Стойков „Градина” АД помляха в понеделник оградите на къмпинг Градина пред очите 7-8 слисани служители на "Хелио-тур-с", която е собственост на Николай Банев. Поредната саморазправа, в основата на която стои спорът около собствеността на златната земя на къмпинга, не е от вчера, но се случва 20 дена преди изборите и с абсолютното безхаберие на местната власт в Созопол (виж видеоматериала). Скандалът между двете компании продължава да се ожесточавас всяка година, но този път строителната механизация на пернишкия бизнесмен влезе в къмпинга и работниците му подготвят терена за строителство, видя екип на Бесове.бг.

Преди повече от 10 години "Хелио-тур-с" АД купи къмпинга след приватизационна сделка и притежава всички документи за собственост. Другата компания - "Градина" АД изникна през 2003 г. До 2008 г. община Созопол държеше в нея 25%, като участваше с апортна вноска от 39 дка земя. Останалият дял беше на "Дюни" АД, което участва с инвестиционни средства за изграждането на ново вилно селище. Управител на "Градина" АД е Людмил Стойков, който притежава ваканционно селище "Дюни" и пернишкото дружество за търговия с метали "Ладимекс".

През ноември 2008 година общинският съвет на Созопол взе решение да хариза златните 39 декара на къмпинг Градина на Людмил Стойков за 64 лева на квадратен метър като продаде апортната си вноска. „Знаете пазарната оценка на имота, поне 150 евро на квадратен метър е! Все пак това е къмпинг „Градина”!, възмутено коментира Блага Брайнова, изпълнителен директор на "Хелио-тур-с". Според нея Людмил Стойков продължава да има безапелационната протекция на община Созопол.

Акцията организирана от Людмил Стойков в понеделник не възмутила общинските полицаи. Служителите на реда в деня на саморазправата казали простичко „Оправяйте се в съда”. Блага Брайнова разказа още, че 20 дена по-рано камион „Мерцедес”, собственост на „Градина” АД се блъснал в оградата на "Хелио-тур-с" като се опитал да я събори. Тогава общинска полиция задължила двете страни да не използват силови методи да си решават законно проблемите и ги накарала да се подпишат. Въпреки това от „Градина” АД вкарали с натиск строителните машини в къмпинга, които работят ежедневно. „Явно собственикът на дружеството има солидно политическо лоби и не се притеснява, че нахлува в чужди терени. Въпреки че сме писали десетки жалби срещу него в общината, до ден днешен кметът Панайот Рейзи не е реагирал. От както е създадено дружеството „Градина” АД, никой не е потърсил правата си в съда за да докаже собствеността на земята. Тези хора действат единствено чрез саморазправа с протекцията на местните политици, каза още Брайнова. От "Хелио-тур-с" са категорични, че те са собствениците на терена, т. к. имат нотариален акт за собственост общо на 75 декара от територията на къмпинг "Градина". Според тях поземлената комисия в Созопол неправилно е върнала през 2002 година парцела на общината, която по-късно решава да го продаде на Людмил Стойков.

besove.com

С всяка изминала година летният сезон се свива, а желаещите да почиват у нас намаляват

Немците анулират резервации в Слънчев бряг, разбрали, че октомври тук е скучен

Рекордно слаба заетост отчитат туроператори през октомври по морските ни курорти

12 Октомври 2011, Сряда
Автор: Златка НИКОЛОВА

С всяка изминала година летният сезон се свива, а желаещите да почиват у нас намаляват

Рекордно слаба заетост отчитат туроператори през октомври по морските ни курорти. С всяка изминала година летният сезон се свива, а желаещите да почиват у нас намаляват. В момента в Слънчев бряг работят около 2-3 хотела, малко повече са на Златни пясъци, коментира представителят на Алтурс и Чедок за страната ни Венцислав Танчев.

Тунизийските хотелиери вече предлагат 10% по-евтини пакети за следващото лято, алармира представителят за Алтурс за страната ни Венцислав Танчев.

В момента почиват основно немски туристи. Техни сънародници обаче са отказали резервации в последния момент, разбрали, че през октомври бизнесът по морето ни не работи и по курортите е пусто.

Според Танчев скъсяването на сезона по морето е необратима тенденция. Повечето магазини, аткракциони и заведения по морските ни курорти са ударили ключа преди края на миналия месец. Така и малкото дошли в страната ни туристи остават разочаровани, а някои от тях не се връщат повече по Черноморието ни.

Приходите през това лято са значително повече спрямо сезона от 2010 година. В същото време редица разходи като електроенергия, туристически данък, заплати, горива са се покачили. Така за много хотелиери и туроператори печалбата от дейността няма да е по-висока от миналогодишната, категоричен е Танчев.

Както Бесове.бг писа, за първа година отчитаме истински бум на ирански туристи. Първите летовници от Иран са дошли през средата на юни, а последните са отлетели през септември.

Според представителя на „Алтурс“ и „Чедок“ в страната ни Венцислав Танчев този екзотичен пазар се налага все повече у нас и бележи ръст това лято. Цените на пакетите, които заплащат иранските туристи, са с 20-30% по-високи от тези на другите летовници.

В средата на ноември започват записванията на немски пазар за следващата година. Много хотелиери са запалили нивата на пакетите от това лято, други обаче са вдигнали цените от 2-3% до 4-5%.

Каква ще бъде картината през следващото лято зависи и от ситуацията в Тунис.

„Тунис като дестинация ни е основен конкурент. Събитията там отдръпнаха много немски туристи през това лято, които избраха България за морска почивка. В момента страстите там се успокояват, а тунизийските хотелиери вече предлагат пакети с 10% по-ниски цени”, каза още Танчев.
В категории: Бизнес
besove.com

понеделник, 3 октомври 2011 г.

Заграбената България част 1

"Нек'ви камъни, какво толкова.."

Пиша тези редове под крайния афект на констатацията която направих днес..

Че не може да видиш и стигнеш на места до морето от огради по българското Черноморие вече е факт, но, че някои хора си позволяват без всякакви скрупули да приватизират скалите и водата по българското крайбрежие, освен беззаконие, е и безкрайна наглост, която трябва да се гилотинира.. в моя случай поне на думи..

Какво видях днес.. Kакто вече писах нос Св.Стефан - Германката на полуострова - наречен Буджака, между заливите на Хармани и Каваци е презастроен без капка свян от най-различни "дейци" в новата българска история.. но какво е новото..

Тези които са минавали по стария разнебитен от бетоновозите панорамен път, вероятно са забелязали камарите бетон с покриви като църковни кубета надвиснали над югоизточния край на носа известен като нос Христос. Това са сградите на кръга Анел - Ангел Симеонов и ко.. Освен отвратителните покриви и форми на постройките, съвсем не на място, всяка педя на парцела до сами морето се е позеленила с грижливо равно окосена тревица, върху която, ни в клин ни в ръкав, са "посадени" разнообразни бронзови сататуи и огромен бетонен кръст от знаен и незнаен автор.. До тук освен сбърканата естетика всичко изглежда наред, но само докато човек волно се промъкне до скалите в съседство на имението. Ако застанете от източната му страна с гръб към Германката ще видите един от така наречените "псевдо фиорди" в които зимният прибой бие и рови скалите със страшна сила. Изведнъж обаче ще установите, че "фиордът" е "затапен", т.е. преграден с изкуствена стена, която пази от сяждане зелената тревичка на Анел и ко и добавя в имението един изкуствен плаж задигнат 3-4 метра на бетонна платформа.. Хората с ненабито око, обаче, ще кажат "ти си луд човече", "това са скали, а не бетон".. наистина така изглежда, защото конструкцията е старателно прикрита с имитация на скали, която обаче лесно се разпознава, първо по формите и второ по вече избледняващия оцветител на изкуствените отливки.

Като капак на всичко е ясно очертания отлят кей, също умело прикрит с изкуствени скални форми и боя, който при по-спокойно време със сигурност се използва от анелските феодали..

Кой и как е сторил тази наглост се знае и вече по въпроса е писано, но не с детайли за прикриване на престъплението*. Гарантирам, че за този кей няма никаква документация и разрешителни за брегоукрепване.. На ход са властите..

Пример за явно заграбване на публична територия за брегоукрепване и строителство на ръба на морето е комплекс "Св.Тома", който за да не падне на митичния плаж Алепу е мощно подпрян с бетонни заграждения от които дори проектантите на линията "Мажино" биха повдигнали вежди.. И, ако трябва да назоваваме нещата с истинските им имена, "Недосегаемите" не са някакви типове източили няколко милиона от Ддс, а хората, като управляващите "Главболгарстрой", закопали национални природни богатства за милиарди..

Други явни строителни нарушения в стил "брегоукрепване" по крайбрежието, които лично аз съм видял, а със сигурност има още стотици такива и на други места, са: хотелски комплекс "Black Sea Paradise" между Харманите и Райския залив, сградата с лозето и траверсите в северния край на Каваците, сградите с насипа до нея, недовършената сграда с бетонните стълбове малко по-нататък, апартхотела "Пясъчни лилии" бетонирал бившия къмпинг "Веселие", новите сгради на комплекс Дюни, стената от блокове в новия град на Созопол над Харманите, недовършената сграда под комплекс Санта Марина в края на бившия къмпинг Златна рибка.. и т.н. и т.н..

Не е нужно да се правят налети с хеликоптер от въздуха, за да се видят нарушенията, достатъчно е да се разгледат от близо сателитните снимки на Google, там се вижда всичко.., а който се съмнява може да отиде и да види лично.

Тук е мястото да намеся умелото отстраняване от изпълнителната власт на бившия министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев, който независимо, че също е замесен с не дотам законен проект за лична вила до Черноморец имаше позивите, че може да се справи с беззаконието в строителството на България.. Но сега Росен е кандидат президент, без власт и без възможности да пресече наглоста на кръговете заграбили и заграбващи българската земя и море.. Още за политическия хамелеонизъм и това как ще бъде дозатрит къмпинг живота в България след малко..



*
"Бетонирането на Черноморието се маскира като укрепване на брега

"От морето светът изглежда по друг начин“, гласи една от любимите реплики на моряците. От водата се разкриват такива гледки, които остават непристъпни за хората на сушата. Но от тази перспектива се виждат и безумията, които инвеститори извършват, за да усвоят брега за собствени цели. А това, макар и да изглежда странно за собствениците на имотите, е противоконституционно. Едно кратко пътуване с лодка за разходка на юг от Созопол и Лозенец би показала десетки нарушения на закона по българското Черноморие – излят бетон в морето, превърнал се в ограда, каменни и метални пристани, заведения, които като наколни жилища влизат над водата… Някои от случаите са тотално незаконни, други са прикрити като брегоукрепване.
Сулинария е местност, която се намира само на една миля южно от нос Христос, в залива Каваците. Името идва от гръцки и означава тръбичка. В продължение на векове там е имало извор, откъдето населението на Созопол се е снабдявал с вода. Сега там се извисява огромна каменна подпорна стена, която тръгва от морето и се издига на 7-8 метра… а извора го няма вече, той е зазидан от стената.Како кателе се нарича друга местност край Созопол, между нос Христос и нос Свети Стефан южно от града. Името идва от гръцки и означава лошо, опасно слизане. Там брегът е висок, а долу в морето се виждат прекрасни фиорди. Точно на края на тази местност в източната част на Буджака се намираше малък романтичен плаж. Някои го знаят като Ммидения, други като Тюленовия залив, защото там е живял тюлен-монах. Този плаж вече го няма. Той е бетониран. От месец и половина каменна стена прегражда фиордите вътре в морето. От лявата страна циментова площадка, залепена до скалата, навлиза още по-навътре в морето и завършва с метална стълба във водата. От дясната страна на залива се изгражда помещение, което очевидно ще се превърне в бар или барбекю, което да обслужва ровещите в насипания с камиони пясък в бетоновата площадка избрани туристи. Този терен е изключителна държавна собственост, който дели ваканционно селище от брега.

В името на изкуството

Алеите на селището, което се строи на нос Христос, някак „естествено“ свършват на мястото на вече липсващия Миден плаж. Основният инвеститор там е Ангел Симеонов чрез компанията си „Анел 98″. Същият е собственик и на петзвездния хотел „Анел“ в София и както сам казва, това е първият му и засега единствен проект на морето. През 2006 г. той купува от различни собственици земя, обединява я в един терен от около 10 дка и започва да изгражда ваканционно селище от 12 къщи, басейн, тенис корт…Симеонов е любител на изобразителното изкуство и е един от големите колекционери в България. По подобие на хотел „Анел“, където има изложени десетки, а може би стотици творби на български майстори, и нос Христос трябва да се превърне в център на изкуството: картини и статуи ще посрещат гостите и собствениците в комплекса. В най-големия символ на нос Христос трябва да се превърне разпятието на скулптора Иван Славов, поставено на една от най-високите скали.

Изкусно погазване на закона

Окрупненият терен има излаз към морето и на изток, и на юг, чертае скицата на местността. И в двата случая от водата го дели скална ивица, която по закон и конституция е изключителна държавна собственост. В южната част тази ивица е съвсем тънка и е била бивша каменна мина. За нея през 2006 г. Симеонов е поискал разрешение да изгради вълнолом, за да не се подкопава брегът. С разрешение за строеж от община Созопол той проектира и изгражда укрепване на брега.
Не така стоят нещата с източната страна на терена обаче. Точно там, където вече вместо миден плаж има бетонна площадка. Разстоянието между бетонното укрепление и терена на частния инвеститор е 10-15 метра и също е държавна собственост. Пренебрегвайки този факт, Симеонов го е „усвоил“, прокарал е каменна пътека и е натрупал пясък.Вероятно няма да е далеч времето, когато мястото ще се превърне в частен пристан или Бог знае какво. Всичко това е направено без каквото и да било разрешение за строеж. Такова дори не е искано. Цветен детайл е фактът, че над бетоновата плоча стои кръстът, който при освещаването на скулптурата инвеститорът „подари“ на община Созопол.

Обяснението/ята

Пред „Капитал“ собственикът на имота разви няколко тези за появата на бетонното укрепление и неговата законност. Първата теза беше, че има разрешително за брегоукрепване. Проверката на вестника показа, че то се отнася за южната страна на имота, а не за Мидения плаж. След това втора версия замени първата. Според Симеонов стената си е била там, когато той е придобил имота. „Когато купувах имота, там имаше недостроена стена, вдигната донякъде, и аз просто я завърших“, каза Симеонов. Дребна подробност е, че стената и пътеката, която минава през държавния терен и води до имота на инвеститора, са от един и същ строителен материал. Хора от Созопол и рибари, които са минавали с лодки покрай брега, обаче твърдят, че до началото на май плажът си е стоял непокътнат. Което означава, че стената и камъните върху нея са изсипани това лято. Третата теза, която разви Ангел Симеонов, е, че морето изяждало брега и той просто е защитил имота си от набезите на морските вълни. Всички тези обяснения само доказват неправомерните действия, с които е излят бетонът и брегът е усвоен.
„Капитал“ потърси мнението на специалист дали конкретният плаж се нуждае от укрепване. „Две скали и пясък между тях. Какво укрепване да е необходимо там“, попита риторично преподавателят от Университета за архитектура, строителство и геодезия доц. Кръстьо Даскалов. „За съжаление през последните години много хора маскират под формата на брегоукрепване желанието си да строят на брега. Когато не е потърсено мнението на професионалист, съществува реалната заплаха построеното да се срути след няколко години.“

В търсене на отговорните

Пряко отговорен за своите действия е самият инвеститор, който е действал, без да се съобрази със закона и дори без да се поинтересува докъде се простират правомощията му. След него обаче се нарежда цяла група от отговорници, които би трябвало да следят да не се случват подобни нарушения или да ги предотвратят, ако това се наложи. Или поне затова са избрани и назначени на местата, които заемат.
Ваканционното селище и брегоукреплението в южната част е разрешено да се строи от бившия главен архитект на Созопол Дияна Карабаджакова. “Аз съм разрешавала само строежа на къщи. Не съм позволявала брегоукрепване. Не съм ходила скоро там, не знам какво е построено“, коментира за „Капитал“ тя. Под разрешението за брегоукрепване под №397/14.12.2006 обаче стои нейният подпис.
Според сегашния главен архитект на града Румен Александров всичко в проекта било наред. Не особено словоохотлив се оказа кметът на града Панайот Рейзи. Пред „Капитал“ той заяви „с проектите се занимава главният архитект. Аз нямам нищо общо с това“ и прекъсна разговора. Самият Симеонов по-рано сподели, че кметът водел свои гости, за да показва селището като забележителност на града.
Отговорността в момента е в ръцете на строителния надзор в Бургас. В продължение на една седмица началникът на службата Милен Ненчев не намери време да отговори на писмените въпроси на „Капитал“, както и да коментира случая с незаконното брегоукрепление на нос Христос.
Това е само една-единствена история за излят бетон в морето. Тя обаче не е изолиран случай и примерите от последните години дори вече не могат да се преброят. Просто с разрешение или без брегоукрепването се използва като мотив за застрояване на брега. Но във всеки един случай има някой, който вероятно е нарушил закона, и друг, който му е позволил.

Източник: вестник „Капитал“
26 юни 2009"

Арапя 35 години по-късно

Морето е толкова необуздано, че явно и човека не може да го надвие..

След средата на 90-те години на отминалия век в залива на Арапя изчезнаха ярко зелените водорасли, на вид като свежа трева, заедно с тях изчезнаха и скаридите.. Скалите също оголяха, черни миди не останаха, а нови не се прихващаха. С дни водата беше мътна, а преди 1-2 години и миришеше..

Искам да ви кажа, че вчера аз видях друго - възраждане на морето в залива и около скалите на Арапя. Водата сега е бистра, появили са се петна от ярко зелените водорасли и множество малки скариди подскачат жизнерадостно под камъните.. По голите скали са полепнали хиляди все още малки колонии от черна мида. По-голямо оживление в микро рибния и рачешки свят на плитчините не бях виждал от средата на 80-те. А по скалите се припичаха на слънце колония корморани - Phalacrocorax carbo..

На какво се дължи това възстановяване и предходното пагубно замърсяване в морето на Арапя.. не мога да съм категоричен, но има връзка с вече работещата пречиствателна станция на Оазис.. Течението както и по цялото българско крайбрежие е от север на юг и в залива на Арапя влиза вода идваща от към Лозенец и Китен. Презастрояването и неадекватната канализационна система, заедно с липсата на пречиствателна станция до скоро, бяха причината за погубването на флората и фауната на Арапя, пък и не само там.. Слава Богу, природата е всемогъща и показва на жалкото си създание - човека къде е истината.

Отново ще кажа, че Арапя, като къмпинг не съществува.. Очевидно трябва да се случи някаква невиждана природна стихия за да очисти грозните бетонни блокове изникнали над малкия плаж и в бившето лозово поле.. Жалките подобия на вили и бунгала в съчетание с бракуваните каравани разхвърляни из надробените парцели само предизвикват отвращение и ме карат да не поглеждам към сушата..

Циничното, както винаги е състоянието на пътя до магичния залив.. Независимо от декларациите на корумпираната местна власт, че го е "поправила" в началото на сезона, сега "шахматното" шосе "матира" всеки който реши да премине през неговите безбройно разхвърляни шахматни дупки..

И въпреки всичко, за малко вчера, аз бях в рая на земята - морската природа на Арапя..

понеделник, 19 септември 2011 г.

Натуристски центрове във Франция

След като ви показах най-големите натуристски центрове в Хърватска, сега разгледайте и най-големите урбанизирани места за натуризъм във Франция.

Препоръчвам ви да изгледате 13 минутния филм за 11-те големи натуристски центрове във Франция на - www.naturisme-tv.com/ >
http://www.naturisme-tv.com/en/chaine/vacances,naturiste/camping,naturiste/france,4,naturisme.php/


Евронат - Euronat - http://www.euronat.fr/

Центърът е се намира на атлантическото крайбрежие на Франция и има отлично организирана къмпинг част , както и възможност да си купите място с мобилна къща в него! Може да използвате огромния пясъчен плаж и уникалните дюни напълно необезпокоявани. Пространството е огромно.

"Курортът „Евронат”, открит през 1976, има репутацията на най-спокойното място, подходящо за семейна почивка на натуристи. В неговите рамки са оформени 5 „селца”: Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. Къщичките, до всяка от които води асфалтова пътечка, са разпръснати в гората на разстояние една от друга."


Кап д'Агд - Cap d'Agde - http://www.chm-reneoltra.fr/

"Кап д'Агд - "Голия" град (Cap d'Agde)
Искате ли да отидете голи до банката, магазина или ресторанта, без това да ви прати за 24 часа в ареста? Тогава посетете Кап д'Агд - световната столица на нудизма. Разположен на около 60 километра от Монпелие, средиземноморският град Агд притежава един от най-добрите световни курорти за привърженици на нудизма и натуризма. Франция, разбира се, е известна със своята безгрижна нагласа за голота и посетителите й могат свободно да отидат голи до кръста на почти всеки нейн плаж, но в Кап д'Агд ще се пренесете в едно ново ниво на хедонизъм и свободен живот. Независимо дали сте новак или заклет нудист, тук е идеалното място да се съблечете голи.

Градът е ясно разделен на две. "Облечената" част, където нудизма не е разрешен, съдържа рибарско и яхтено пристанище, ресторанти, търговски центрове, както и много жилищни комплекси и апартаменти за хора, които иска да бъдат близки, но не и вътре в нудисткия квартал.

Другата част - Кап д'Агд, където голотата е законна, е разположена в североизточната част на Агд и всъщност представлява самостоятелен град със собствени ресторанти, кафета и барове, магазини, супермаркети, казино, много дискотеки, поща, банка, бензиностанция, амбулатория, аптека и други съоръжения за удобството на гостите. Много от магазините и заведенията работят денонощно. Голотата не е задължителна в самия комплекс, с изключение на плажа, но голи тела има навсякъде. Местните жители все още слагат дрехи, когато излизат вечерта, но има и такива, който предпочитат да изкарат цялата си почивка с натурално облекло. Ако не сте отседнали в самия курорт, за да го посетите трябва да заплатите такса от €10 на човек на ден.

Кап д'Агд е много повече от просто един нудистки плаж и в него витае една по-различна атмосфера от типичния нудистки курорт. Като напълно развит самостоятелен град, той си има дори свой собствен полицейски участък.

Историята на това място започва през 1956 г. когато там е бил създаден нудисткия къмпинг-център Helio-Marine. Поради разположението си, той бързо се превръща в един от най-посещаваните и светкавично набира известност сред тези среди, което го превръща днес в модерния нудистки Кап д'Агд. В състава му, освен големия къмпинг Helio-Marine, влизат и няколко жилищни района - Порт Натюр, Хелиополис, Хелио Вилаж, Порт Амбон, Порт Солей и 3 звездния хотел Ева.

Порт Амбон е разположен в близост до главната порта и е голям комплекс, изграден във формата на полукръг. В предната му част има голям плувен басейн, заобиколен от няколко магазина, образуващи мини търговски център. Бутици, ресторанти, барове и клубове, както и типичното и популярно във Франция - "Café Tabac" са на разположение на гостите.

Хелиополис е най-голямата структура в „голия” град. Издигнат като гигантска пет-етажна подкова, с отвор само на няколко крачки от брега на морето, този комплекс се превръща в най-желаното място за престой. И тук не липсват магазини, а една от най-големите атракции е дискотека Гламур, където редовно гостуват световноизвестни диджей и се организират пяна партита. От огромна тръба се изливат тонове бяла пяна върху танцуващите голи тела, а сангрията се лее без мярка. Отделно има гигантско джакузи, побиращо около 100 човека, 2 бара, много сепарета и сухи барове.

Веднага след Хелиополис се намира Хелио Вилаж - малко селце, състоящo се от едноетажни вили. Всяка вила е напълно оборудванa за шест души и разполага с малко дворче.

Порт Солей е ваканционно селище, в предната част на Порт Амбон, от другата страна на пристанището. Тази част на Кап д'Агд е по-тиха, тъй като е по-отдалечена. Тук се намира и единствения хотел - Ева. Голям плюс на Порт Солей е, че през него не минават автомобили. Оборудван е също с басейн, няколко магазина и ресторанти.

Порт Натюр е дълга Y-образна пететажна сграда-блок, простираща се от плажната ивица към вътрешността. Извън основната сграда, комплекса съдържа вилна зона с малки къщички, разположени сред живописни алеи с палми, рози и винаги цъфтящи лаврови дървета. Два търговски центъра с много магазини и атракции се грижат за разнообразието на гостите. Във вътрешността са изградени два басейна. Тук е и голямата концентрация на барове, ресторанти, клубове и популярни местенца за хранене и срещи с хора.

Тъй като всички недвижими имоти в курорта са частна собственост, обзавеждането и стила на сградите се различават доста съществено, дори и да се намират в една и съща зона. Някои от тях се ползват целогодишно от местни граждани, докато други се посещават само за ваканции, а през останалото време се отдават под наем. Всички стаи са напълно обзаведени с всичко нужно за живеене, добре поддържани са и се почистват след всяко напускане, а ако желаете може и по-често срещу допълнително заплащане. Кухните са оборудвани с необходимата техника за самообслужване.

Ако ви е омръзнало да стоите в затворения курорт, то Кап д'Агд е в близост до много други прекрасни френски дестинации. Може да отскочите до близкия пристанищен град Сет, през който чрез канал минава морето. Известен като Венеция на Лангедок, тук ще може да опитате едни от най-добрите морски дарове в света, сервирани в някой от множеството мали ресторантчета накацали по протежение на канала. Целия този пейзаж придава на града една изключителна красота и романтична атмосфера. Друг вариант е разходка до средновековния град Carcassonne на запад.

През лятото населението на "голия" град набъбва до 40 000 и всеки уважаващ себе си нудист трябва да посети това място, считано за едно от най-добрите натуристки дестинации в света.

30.06.2011
hobyto.com"


Саблиер - Sabliere - http://www.villagesabliere.com/

"Друг център на нудистка Франция е „Саблиер”, построен на брега на река на 7 км от град Барак. Върху повече от 60 ха са разположени много спортни площадки, тенис кортове, игрище за голф. По планинския склон се спускат терасовидно басейни. В „Саблиер” има строга забрана да се излиза на улицата с дрехи. Тя не се отнася само за полицаите, които могат да ви глобят, ако сте по бикини."

Сайт на сдружение от 5 натуристски центъра във Франция и 1 в Гърция на остров Крит >
http://www.natustar.com/

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Къмпинг въпроси без отговор

Има някои въпроси, които не само аз си задавам, но на които официално няма отговори.

Ето някои от тях:

Кави документи се изискват за изграждане на нов къмпинг в България?

Кои български институции са отговорни за узаконяването на нов къмпинг?

Как се регламентира практикуването на натуризъм - нудизъм на публична и частна територия в България?

Сигурен съм, че дори и чиновниците нямат отговор на тези прости въпроси! Но, ако все пак някой има смелостта да сподели публично подобна информация, заинтересованите от къмпинг тематиката в България ще му бъдат благодарни.

вторник, 13 септември 2011 г.

"Златна перла" до Варвара идеалния комплекс за натуризъм

Пласирам една идея която може да предизвика смут у всеки запознат с темата.

Както е добре известно, незаконно построеният скелет на надвисналия над морето комплекс "Златна перла" до Варвара подлежи на унищожаване, но аз предлагам собствениците му от фирма "Краш 2000" и злодеятелите от община Царево позволили построяването му, да изкупят вината си, като направят от недовършените постройки първия урбанизиран натуристски /нудистски/ център в България. Така "и вълкът сит и агнето цяло", бетонът и проектът няма да идат зян, а "еколозите" и "възмутената" от застрояването на парк Странджа еко общественост ще получат един природно несъобразен център за природно съобразен начин на живот. Функционерите от WWF и българските антиподи от "коалиция "За да остане природа" ще плеснат с ръце и спокойно могат да проведат в комплекса първия "Странджански натуристски фест" с гости от цял свят. А, ако в околността бъде обособен и един FKK къмпинг, "Златна перла" цена няма да има! Без майтап.

Какво ще кажете, а?

Може ли да има натуристки центрове в България?

Не са много медиите които обръщат внимание на натуризма и нудизма в България. Публикациите са оскъдни, да не кажа, че почти няма такива, освен някоя скандална, общо популярна или папарашка статия. В този смисъл "тъпченето" от моя страна за "пекането" и живота "на голо" си е направо медиина масовка.

Вече ви е станало ясно, че организиран натуризъм в България няма. Но значи ли, че този начин на живот не може да съществува в страната!? За мен, и да, и не. Натуристки центрове, включително и за къмпинг може да се появят и би трябвало, но с много условности и адски мъки за тези които ще ги създадат и използват. В основата си, за обречеността на идеята, е крайно нихилистичният характер на българите, чиито души са завладени от омразата към всичко прогресивно което лично те не са измислили и направили. Така при появата на подобен "гол" център "обществото" моментално ще "скокне" и единно ще "гракне", колко "неморално" е съществуването на подобно място. Това си има и плюсове, и минуси. От една страна мястото може да изчезне до дни след оповестяването му, в следствие на "жълтия" медиен натиск, а от друга да "експлоадира" като бомба заразявайки с "гол" вирус всичко наоколо. Последното може да доведе до тотално разсъбличане на цялото Черноморско крайбрежие, та чак повличайки и ханъмите оттатък Резово да покажат по някоя гърда на слънце.. :)

Шансът за просъществуването на български натуристски център е покровителстването му от някоя престъпна групировка или мощен икономико-политически кръг. Представете си директорът на БНБ да обсъжда лихвения процент с финансовия министър и шефовете на BNP Paribas, ЦКБ и UniCredit Булбанк, всичките насядали голи с чаша вода Perrier в ръка на стъклена маса във фоайето на 5 звезден натуристски хотел някъде до морето.. Но това не е точният пример за личности които могат да доведат обрат в отношението на българите и туристическите предприемачи към натуризма. Необходимо е обикновените хора да свикнат с мисълта, че "такова чудо" има и практикуването му води само до оздравяване на обществото и просперитет на икономиката.

Така че, ще поживеем и ще видим дали някой предприемчив бос няма да се светне, че от голотията на хората и без порнография може да се изкарат пари.

неделя, 11 септември 2011 г.

Къмпинг хленчене

Има категория хора, включително и аз, които непрекъснато хленчат за унищожението на българските къмпинги. Но какво от това.. всъщност последствието е само лично угнетение и още по-голяма скръб по отминалите безгрижни времена.

Оглеждайки положението в България окончателно стигам до извода, че сме изгубили всякакакъв шанс да заживеем щастливо и по европейски. Поправката и направата на няколко пътища хич няма да помогне животът на редовите българи да стане по-добър. Дори напротив, новобогаташите така съвсем ще спрат да виждат немотията и да правят нещо по-различно от надзиждане на оградите в именията си.

Сбърканото българско общество тотално е загубило способността си да живее пълноценно сред природата. Хората наврени в бетонните си градски гета постепенно са достигнали най-ниската степен на предприемчивост и желание за социална и лична активност. Подкрепа на твърденията ми са всички населени места на юг от Бургас /всъщност из цялата страна/. Селищата опустяват веднага след кратката отпуска и ваканцията на децата. Така туристическият сезон през тази година се е свил до нищожните 20 /!!!/ дни. Според няколко новоизпечени собственици на хотели и ресторанти, с които разговарях по време на кратката ми обиколка на юг, през 2011-та посетители по южното Черноморие са започнали да идват след 25-ти юли /!!!/ и масово са си тръгнали след 15-ти август! Това важи и за хората чиито родни места са селища, като Созопол, Черноморец, Приморско, Китен, Лозенец, Царево, Варвара, Ахтопол, Синеморец, Резово, а да не говорим за малко по-отдалечените от брега Равадиново, Росен, Изгрев, Ясна поляна, Фазаново, Писменово, Велика, Веселие и други.. Освен старците и тук-таме някой по-млад кретащ със собствен бизнес или на държавна заплата, останалите са си били шута към панелките в Бургас и София, където реват, че нямат работа и им е скъпо. Но продължават да стоят в гетата преживявайки със зимнината пратена им от застаряващите селски роднини. Никой от тези хора не се и опитва да захване разработка на собствено всесезонно туристическо "предприятие" в родните си имоти, не дай си боже за къмпинг..

Хората в България очевидно се нагаждат към ситуацията. Те се движат като водата - по най-ниското дере, където няма препятствия. Те не се борят за по-добър прогресивен живот. Краткият туристически сезон не ги плаши и намалелите доходи не ги стряскат. Доволни са от това което изкарват и се примиряват. А предприемчивостта им в почти всички случаи е свързана с някакъв вид престъпност или незаконно действие. Защо е така, това е друг въпрос. В случая с къмпинга според мен българското отрицание е въпрос на мързел.. Защо хората да си правят труд сами да си опъват палатката, да влачат като роби екипировка, да ходят в обща тоалетна и баня, и за това да си плащат.. , като в същия момент почти за същите пари може да скочат директно в мизерни бунгала или безвкусно направен хотел надвиснал директно над вълните..

До кога ще продължи хленченето за изгубените къмпинг възможности, вероятно докато не бъдат претопени и последните хленчещи хора по темата, а те не са много.

четвъртък, 8 септември 2011 г.

"Как станахме нудисти насред дивия комунизъм"

Препечатвам спомените на Мадлен Чолакова за натуризма на плажа Каваци. Прясната статия отново дава някои обяснения за блатото в което сме затънали като "недоклатено" общество.. На този фон папарашките снимки на Мартина Вачкова от плажа на Резово и коментарите към тях в един жълт вестник си идват направо на мястото..

"Голотата е свобода

Свободата, както и истината, сигурно са голи. През шейсетте и седемдесетте години на вече отминалия век, скрити в тогава почти дивите дюни на юг от Каваците, ежегодно къмпираха неколцина френски или германски двойки, някои от тях - с децата си. За случайно минаващия по плажната ивица нашенец гледката беше повече от странна. В онези години масовата представа за почивка на море включваше карта за станция, квартира, или хотел в някой от морските ни курорти, а не плат над главата и въргаляне сред пясъците. Това, обаче, което най-много смущаваше патриархалния българин, бяха самите обитатели на палтките, които се размотаваха наоколо, както майка ги е родила.

Всеизвестно е, че липсата и забраните на каквато и да било информация за т. нар.” западен начин на живот” направи гражданите на соцлагера всестранно информирани. Знаехме всичко за рок музиката, абстрактното изкуство, поп-културата и отчасти и за нудизма. Знаехме, че дори на Запад рядко гледаха на голите комуни с добро око и разгонваха подобни ентусиасти от плажовете. Но не и в Германия. И в източната (комунистическа) и в западната й част нудистите се чувстваха прекрасно. Имаха свои голи плажове, басейни, физкултурни площадки и клубове.

Местата им и до сега са обозначени като FKK - Freikörperkultur. На български – “Култура на свободното тяло”. В края на XIX и в началото на XX век, именно германците са сложили началото на това, което днес наричаме нудизъм или натуризъм, с публикации като „Култ към голотата” на Х. Пудор и „Голота” на Р. Унгевитер. Идеите им за здравословен живот, близост до природата, вегетарианство, физическа култура, спорт, туризъм и т.н., изглеждали на съвременниците им толкова прости, естествени и достъпни, че последователите им бързо се увеличавали, независимо от географски, политически или религиозни фактори. Федерацията на Натуристите към ЮНЕСКО отбеляза през 2007 година 100 годишнината на движението и 40 години от официалното си съществуване и обяви нудизмът за организирано, законно, вековно движение, познато и практикувано почти навсякъде по света.

Надписите FKK се появиха в на един-два наши къмпинга още през 70-те години на миналия век. Заради немските туристи, най-вече тези от Източна Германия. Те идваха предимно на палатка. По-младите правеха преходи през Рила, до Странджа и с изгорели на туристически обувки крака и на къси ръкави ръце, опъваха малките си палатки и волейболни мрежи направо на плажа. Семейните демонстрираха прекрасно оборудване с походни кухни и елегантни шезлонги, в шатри със спални помещения и шарени сенници. И плажуваха, спортуваха, плуваха и се хранеха съвсем голи.

В началото на осемдесетте години, голямата ми дружна компания, с която и до ден днешен не спираме да „опъваме”, започна “палаткуване” на къмпинг Алепу. Скоро обаче го затвориха заради строежа на Дюни, и ние се преместихме няколостотин метра по на север - на Веселие. На Алепу имахме редовна смешка, за да дразним благоприличните плажуващи. Момчетата влизаха в морето хванати за ръце, смъкваха банските си под водата и после с крясъци скачаха над вълните, за да могат всички на брега да се възмутят от редицата бели мъжки дупета.

Когато се настанихме на $Веселие$, се оказа, че там този виц хич не върви. Къмпингът беше за нудисти и дори беше обозначен с надпис FKK недалеч от входа. Всъщност, и входът и надписът едва се забелязваха сред избуялите храсти, буквално на острия завой на края на плажната ивица на Каваците. През първите дни на „Веселие” погледите ни се залепяха по прекрасните голи тела на младите немкини и стройните германци. Открихме, че голи са и доста чехи, унгарци, поляци – такъв беше обичайният набор от туристи в милата ни татковина.

Сядаха на пясъка пред хималайките си, отваряха консерва, или здравата играеха плажен волейбол, без ни най-малко да се притесняват от голотата си. На свой ред, объркани и смутени, ние яростно им се подигравахме и гледахме сеира на светкавично обличащите се, почти като на мексиканска вълна нудисти при редовната поява на милицията, така и не проумяла смисъла на FKK знака на входа на къмпинга… Тези събития ни сближаваха…

Скоро немчурлята пиеха бавно гроздова, а ние купувахме оборудването им. Спомням си пристигането на един наш, по-отракан приятел, който веднага се изсули от гащите си. Наоколо настъпи тишина и старание да не го гледаме. След минута той се обу. Скоро, малко по малко, един по един, ние спряхме да лазим в палатката всеки път, когато се налагаше да сменяме мокрите си бански. Голи наоколо, колкото щеш, кой ще те гледа? После се изхитрихме да се печем полусъблечени, но далеч от погледите на приятелите си, пред които иронично осъждахме голотията или пък се кикотехме, че този или онази от нашата компания е забелязан някъде из дюните по дупе.

Най-неустоимо се оказа плуването без бански, направо вълшебно! В началото това удоволствие ни служеше за извинение, когато захвърляхме банския и се втурвахме към водата. После изчаквахме и да изсъхнем, преди пак да нахлузим банските, после зарязахме и това. Хапливите закачки изчезнаха. Посрещахме новите си приятели на къмпинга с навивки: колко е гот да плуваш гол и колко е гадно да имаш разлика. Дълго време не си давахме сметка, че неусетно бяхме прегърнали идеята на натуризма без дори да познаваме философията му.

Или, по-скоро си имахме своя философия. Имахме неосъзната и неясна, но неистова нужда от свобода. Свобода на всякакъв изказ – мисловен, идеен, морален и дори телесен. Неусетно къмпингът се беше превърнал в нашия oстров на свободата, - насред тоталитарната ни социалистическа родина. Макар и илюзорно, собствената ни голота ни даваше усещане за дързост и разкрепостеност, за непринуденост и волност, зареждаше ни със самочувствието на по-различни, по-безстрашни и по-свободни. Имахме си наш неписан къмпингарски кодекс, с уважение към вкусовете и предпочитанията на другите, помощ при ‘опъване’ и ‘сгъване’ и специфика на чувството за хумор.

Ценяхме и изисквахме в свободните си летни дни да сме максимално слети с природата. Кибиченето и “пизденето” на плажа, където минаваше цялото ни време - буквално 24 часа, беше изпълнено с кикот и закачки, с неизменната мента под импровизираната обща тента, един неспирен купон, за най-щастливите от нас - тези със свободните професии - дълъг от пролетните до есенните дъждове. Ето това беше нашата представа за идеална ваканция. Място без грим, бижута и тоалети. Място без лицемерие и интриги. Без натегачество и подмазване. Без автоцензура. Всичко това, така или иначе, ни чакаше в наесен в София.

Не използвахме душовете. Миенето на косата в морето с прост шампоан я правеше невероятно мека и блестяща. Миенето на чинии и тенджери с шепи пясък от плажа е лесно. Презирахме почивка, в която ще ядеш под час и ще разнасяш плажната си кърпа напред-назад два пъти на ден. Обожавахме огъня вечер на плажа и къпането под пълната луна, цър-пъра от миди или шишове, озвучаван от китарния ни нецензурен репертоар. Бяхме си изградили наш летен житейски стил.

Отгледахме и децата си сред рейките, привиквайки ги отрано с гледката на голите ни различно красиви и различно стареещи тела. Възпитахме в тях липса на нездраво любопитство към половите разлики и любов към собственото тяло. Сега вече и те “разпъват”. Имат собствена еко- и плажна философия.

Изминалото време изтри немските туристи, палатките им и тежкото им оборудване. На плажа вече никой не готви на газов котлон - храна, вода и бира има в излишък. Вече никой от нахлуващите направо от шосето неделни плажуващи днес не се стряска от голи хора, а и новите бетонни времена пргониха нудистите от все по малобройните, но и все по мръсни родни къмпинги.

От онези, първите лета, минаха 30 години. Някои от нас все още „опъваме”. Опъваме палатките си, и се опъваме на недвусмисленото намерение да изгонят и къмпингарите и караваните от цялото ни Черноморие. Алчните търговци на пясъчно щастие нацвъкаха плажовете с безброй хотели и заведения, предлагащи съмнително качество с несъмненно високи цени. На „Веселие” построиха хотел направо на пясъка, а хигиената по малкото останали места за къмпиране е толкова ужасяваща, че може да изгони и най-заклетите от нас.

Днес, след 100 години свободна телесна култура, дискусията „за” и „против” нудизма, или, както сега е прието да се нарича движението – натуризъм, е по-жива от всякога. В основата на дефиницията на натуризма, (от латинската дума natura, природа), стои определението: „Начин на живот в хармония с природата, едно от проявленията на който е правото на голото човешко присъствие в обществото, чиято цел е да се култивират благоприятни условия за уважение към личността и физиката на човека.”

Натуристите вярват, че колкото по-често хората се събличат на подходящите за това места, толкова по-малко и по-рядко ще се налага да се преструват и да преиначават позициите и мисленето си. Опонентите им намират поведението им за скандално, нехигиенично, невъзпитателно и сексуално вредно, обслужващо само еротични нагласи и целящо сриване на обществения и религиозен морал.

Разбира се, би било глупаво да се мисли, че само натуризмът и единствено той, връща човека към неговия първичен начин на живот. В зората на появата си движението е претендирало и за нов, обективен и закономерен път в развитието на човешката цивилизация, и не на последно място ново разбиране за свобода. Негови последователи са били личности като А. Айнщайн, М. Ганди, А. Камю, Х. Хессе, Б. Шоу, Ф. Кафка, Жан Луи Баро, М. Рено и още, и още. Оттогава е изминало много време и днес многобройните центрове за FKK разпространяват протестни послания срещу омаловажаването на философията и насилственото сексуализиране на имиджа на движението. Протестират и срещу нелегалното правене и продаване в интернет на снимки от семейните нудистки плажове и опорочаването на самата идея.

Днес в свободна от всичко България няма организирани нудистки движения, или поне няма информация за такива във виртуалното пространство. Там можете да намерите само форуми с мнения за нудизма, които веднага ви препращат в порно страници - както вероятно се полага в страната на киселото мляко, секса и демокрацията.

Днес тъжно си мисля, че може би онази наша млада и дръзка жажда за свобода, която ни съблече насред дивия комунизъм, не ни предпази да не „ослободеем” в така наречената реална демокрация. Защото, каква е свободата, с която се сдобихме и какви права ни даде? Като че ли най вече правото да мразим. Да мразим без да обичаме, без да разбираме, без да проявяваме търпимост. И без да уважаваме закона. Това ли е свободата за която плакахме през 1989?

След 20 години имаме само слободия, и то на всяко обществено ниво. Имаме най-вече правото откровено и силно да ненавиждаме: богати, бедни, турци, евреи, цигани, мюсюлмани, политици, бизнесмени, журналисти, грозни, красиви, известни, неудачници, рокаджии, чалга, гейове и нудисти. От омразата до насилието крачката е много малка. А където има беззаконие, насилие и тормоз, там няма свобода.

А свободата, както и истината са голи. За да са ни ясни и близки. Прикриваме и обличаме тайните си, нещата, от които се срамуваме, най-често мислите си.
Истината ни прави свободни.
Голотата е прекрасна.
Само се разходете из музеите и ще ми повярвате.

Мадлен Чолакова
e-vestnik.bg
23 Август 2011"

Къмпинг под смокинята

С тази статия искам да се извиня на Албина Кръстева - собственик и менаджер на "Албина-Албина Отмар" ЕТ. До сега поради липса на достоверна информация замесвах малката част, нейна собственост, от бившия къмпинг "Смокиня" в безобразията и псевдо къмпинг безумието на Каваци до Созопол, но след като си изясних ситуацията трябва да напиша тези редове.

Който е бил в днешно време на Каваци няма начин да не е посетил поне веднъж ресторанта "Под смокинята" и няма начин да не е забелязал чистотата и подредеността на околното пространство за палатки, бунгала и каравани. Тази година границата и разликата със съседните парцели наследили територията на стария къмпинг е просто фрапантна. Аз лично не отсядам в този микро къмпинг, но посещвам ресторанта и мога уверено да твърдя, че това е най-доброто урбанизирано място за лагеруване около Созопол, а и като цяло на българско море. Защо е така, според мен това се дължи на личността на г-жа Албина, която с личен пример и предприемчивост развива наследената земя и къмпинг структура. Основен фактор за феномена е централно европейският произход на семейството й, за който се твърди, че има австрийски корен.. Всичките служители на възрастната госпожа я уважават и видимо от години себеотдайно работят рамо до рамо с нея. По-важното е, че мястото на къмпинга й се поддържа и развива отлично през последните години и постоянно привлича почитатели. Прилежащият пясък е чист, нощем територията на парцела е постоянно осветена, бунгалата макар и стари са поддържани и освежени, има магазин, направени са пързалка и играчки за децата, сервизните помещения са обновени и чисти, за разлика от всички останали нейни съседи..

ЕТ "Албина-Албина Отмар" доказва, че къмпинг туризъм в България може да съществува и то много успешно. Напук на всички опити на властите и престъпните групировки да му пречат и да го унищожават. Който не ми вярва нека да посети микро къмпинга и да се убеди сам, но ако иска да остане, първо задължително трябва да си направи резервация.. местата са ограничени и от рано заети. Пожелавам здраве и житейски сили на Албина и нейните служители!

събота, 13 август 2011 г.

Разрушителите на къмпинга в България част 1

На всички ни е ясно, че култивирания къмпинг в България е в пълна разруха. Сега е момента да кажем кой е виновен за това.

На първо място за унищожението на урбанизираната къмпинг среда е виновен самият български народ. Той отхвърли сам, през последните 20 години, това понятие и този начин на живот. Изразители на това му желание са законите, политиците които ги измислят, чиновниците които ги изпълняват/неизпълняват и като капак "предприемачите" които се възползват от тях, за да задоволят собствените си цели на обогатяване и лесна печалба.

За да не ме обвинят в клевета ще започна разследването на виновните за българското къмпинг унищожение отзад напред, т.е. ще опиша местата които бяха унищожени и хората-структурата която в момента се разпорежда с тях. Постепенно ще вървим към "корена на злото" изяснявайки кой и как е затрил даденото място. Надявам се който знае нещо достоверно по конкретни случаи да го сподели тук.

Напълно съм наясно, че разкривайки някои от схемите за ликвидиране на местата за къмпинг и някои неповторими природни дадености в България, е малко вероятно някой от обвинените в злодеянията да бъде официално подведен под отговорност и наказан, но с настоящите ми действия може да постигнем поне едно - обществено да заклеймим разрушителите на къмпинга и природата в България!

За да има последователност този път ще започна от юг на север по българското Черноморие и след това ще се пренесем навътре в страната описвайки засегнатите места и техните рушители.


Част 1 ЧЕРНОМОРИЕ


плаж Бутамята - Синеморец
хотел Бела Виста Бийч Клуб Хотел Синеморец / Bella Vista Beach Club Hotel
---
недосегаемите ТИМ

околностите на Варвара - крайбрежието на Странджа
незавършен комплекс Златна Перла
---
фирма Краш 2000
община Царево
Петко Арнаудов и ко
арх....

бивш къмпинг Нестинарка - Царево
хотел Серенити Бей Бийч Клуб / Serenity Bay apart hotel
Хотел Саут Бийч
---
ТУИ / TUI
община Царево
Петко Арнаудов и ко
арх....
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

пристанище Царево
заграждения и отнемане на публичния достъп до пристана
---
община Царево
Петко Арнаудов и ко
арх....

бивш къмпинг Арапя
хотел Кораба
хотели над малкия плаж
имоти на частни собственици
---
община Царево
поземлена комисия
Петко Арнаудов и ко
арх....

бивш къмпинг Оазис
комплекс OASIS RESORT & SPA / ВС Оазис
---
фонд Фаворит
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол
община Царево
поземлена комисия
Петко Арнаудов и ко
арх....

околностите на Лозенец
хотели и сгради
---
поземлена комисия
община Царево
Петко Арнаудов и ко
арх....

бивш къмпинг Корал
проект на Ибердрола
вили
---
поземлена комисия
Ибердрола Инмобилария
фирми..
община Царево
Петко Арнаудов и ко

къмпинг Юг
хотел Морско конче
---
фонд Фаворит
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

бивш къмпинг Лес
ликвидация

южен и северен плаж на Приморско
презастрояване
хотел на фирма Крит до входа на ММЦ
хотели и сгради
---
фирма Крит
поземлена комисия
община Приморско

бивш къмпинг Аркутино
незавършен комплекс "Знаме на мира"
множество нови сгради
---
Главболгарстрой

нос Хумата-Св.Тома
комплекс апартаменти Св.Тома
---
Главболгарстрой

плаж Алепу - бивш къмпинг Алепу, Дюни, нос Агалина
комплекс Дюни
---
Людмил Стойков и ко
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

бивш къмпинг Веселие
"Санд Лилис" - Sand Lilies Residence and Spa
---
"Ай джи холдинг" ООД
Йосиф Спиридонов
поземлена комисия
МЗ
МОСВ
Долорес Арсенова
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова
арх.Калин Тихолов
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

залив Каваци
хотел "Южна перла" - South Pearl Resort and Spa
комплекс "Гриин лайф" - Green Life Beach Resort Sozopol
хотел "Св.Никола"
хотел "Марина"
презастрояване
---
поземлена комисия
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова

нос Св.Стефан - Германката, Созопол
презастрояване
---
поземлена комисия
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова

нос Колокита - Созопол
комплекс Созополис
---
Момчил Николов и ко
поземлена комисия
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова

Райски залив, Созопол
презастрояване
---
фирма Рапид
Веселин Воденичаров и ко
фирми..
поземлена комисия
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова

Харманите, Созопол
презастрояване
---
фирми..
поземлена комисия
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова

Нов град Созопол
презастрояване
---
фирми..
поземлена комисия
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова

бивш къмпинг Златна рибка
комплекс Санта Марина
хотели..
---
Феър Плей Интернешънъл / FPI
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

къмпинг Градина
презастрояване на околностите
---
фирми..
поземлена комисия
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова

бивш къмпинг Черноморец
презастрояване на околностите
---
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол
фирми..
поземлена комисия Черноморец

бивш къмпинг Крайморие
застрояване на околностите
---
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

бивш къмпинг Европа
презастрояване на околностите
---
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

околностите на Равда и Несебър
презастрояване
---
община Несебър

плаж Слънчев бряг
хотел Дюн
"Оазис ВИП домове"

Апартаменти "Хевън"
презастрояване
---
фирми..
"Галакси Пропърти Груп" ООД
"Унитурс" АД
община Несебър
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

бивш къмпинг Слънчев бряг
застрояване
---
община Несебър
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

околностите на Св.Влас и Елените
презастрояване
---
община Несебър

местност Иракли
застрояване
---
Стоян Захариев и ко
Суис Пропъртис
Русалка Холидейс
поземлена комисия

околностите на Бяла
презастрояване
"Бяла Бийч Ризорт"
---
Петър Диков и ко
"Холидей мениджмънт"

плаж Обзор
презастрояване
хотел Риу Мирамар
Обзор Бийч Ризорт
хотел "Хелиосбей"
---
"Вива Клуб ООД"
Христо Димитров Асенов - Бацата и съпругата му Виолета Атанасова Асенова
фирма "Страндхолмс Aлле" - Strandholms Alle - с изпълнител Петър Диков и неговата фирма "Холидей мениджмънт"
Васил Златев и ко

бивш къмпинг Хоризонт - Шкорпиловци
ликвидация
---
фирма "Шкорпос"

Камчийски пясъци
застрояване
---
фирма СОК - Камчия
Юрий Лужков и ко
"Рийс интернешънъл" ЕАД - фирма собственост на Raiffeisen Centrobank AG

Околностите на Варна
презастрояване
---
община Варна

бивш къмпинг Златни пясъци
презастрояване
---
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

бивш къмпинг СБА - местност "Икантълъка", Топола
презастрояване
---
Георги Янакиев
СБА

бивш къмпинг Карвуна - Крапец
ликвидация


Умишлено не засягам проекти, които са издържани и изградени в хармония с околната среда, и запазените урбанизирани места. Както се вижда ударно най-много загуби има на юг от нос Емине. Подобен "Черен" списък - bgblacklist.blogspot.com вече съществува в интернет, но според мен той не е много обективен и не засяга изцяло къмпинг пространството. Ако нещо пропускам, моля пишете тук в коментари!

Ще допълвам постепенно!

четвъртък, 11 август 2011 г.

Каваците - краят на историята

Кой е засадил тополите около този залив все още не знам, но знам кой ги унищожава систематично и безмилостно. Каваци значи тополи на турски, ако не знаете. Заливът носещ това име южно от Созопол, за мен е най-хармонично разположеният в България. Обърнат изцяло на изток плажът, преди да се появят "концесиите", беше символ на красота и свобода. Дори соц режимът негласно го беше отредил за натуризъм.

Настоящото лято е фактическия край на къмпинг идилията Каваци.. След като последователно през последните 5 години околностите на залива бяха тотално застроени, а намиращите се до плажа от над 50 години къмпинги почти заличени, дойде ред на последните останали дървета каваци. През 2007-ма бяха унищожени тополите отвъд пътя зад бившата рецепция на ликвидирания къмпинг "Веселие", за да построят "публичния дом" - хотел "Южна перла" - South Pearl Resort and Spa /собственост на известен контрабандист/.. тихомълком през 2010-та големите тополи на Смокиня бяха безжалостно осечени, за да се открие гледка към морето на строящия се тогава отзад комплекс "Гриин лайф.. шитс.. - Green Life Beach Resort Sozopol, но за същия ще продължим след малко. На север също толкова безскруполно дърветата бяха повалени, за да изникнат бетонните камари на хотел "Св.Никола" и ко - какво кощунство само, да нарекат безобразието с името на един светия.. В южния карай на плажа, на мястото на бившия къмпинг Веселие, през 2006-2007 изсякоха залесения с дъбак склон в основата на носа-резерват Агалина и в началото на 2008-ма построиха мрачното бетонно чудовище "Санд Лилис" - Sand Lilies Residence and Spa /Пясъчни лилии - още едно арогантно име/ на "обръча дпс", както се установи в последствие.. Окопалите се в парцела на бившата рецепция на "Веселие" "селски собственици" все още пазят няколкото кавака, но до кога, само те си знаят. Старите тополи в самия къмпинг Каваци и раздробената Смокиня постепенно сами рухват поради старост, а някои ги отсичат за да не смажат летовниците.. така каваците си отиват.. според мен завинаги.

Тази година бележи края на свободното къмпингуване и натуризъм на плажа Каваци. Тихо и методично, с явната протекция на всички държавни институции, компанията /момчето спекулант с ваканционни имоти/ стояща зад комплекса "Гриин лайф.. шитс.. превзе пясъчната ивица южно от колекторната станция /до Смокиня/ - от Оранжевия бар почти до скалата Мона Петра. Плажът е охраняван и на него се допускат само гости на комплекса и тези които си платят такса от 110лв на ден /!!!/ за комплект платстмасови шезлонги с чадър или будоарно сепаре с балдахин.. Традиционният нудизъм в тази част на залива е забранен, както и всеки опит човек да седне свободно някъде наоколо на пясъка. Преминаването може да се осъществи само по пясъка между прибоя и набоцканите Гриин.. шитс.. чадъри.. А на най-голямата дюна се е "възцарил" бутафорен плажен Гриин.. шитс бар дънещ до непоносимост разни парчета.. , но за палатки е забранено, защото "унищожавали" дюните.. каква била работата, а!

Безобразието е абсолютно.. тази част на плажа Каваци поемаше голям поток плажуващи туристи от Созопол. Там всеки ден идваха на плаж и хора специално чак от Бургас, но това вече е невъзможно. Властващите и контролните органи са в играта, сервилничещи на шепата разюздани схемаджии и спекуланти разиграли презастроената местност Мапи. Какво се оказва!? За сметка на няколко дестеки хиляди туристи от къмпингите и Созопол, частните "инвеститори" в комплекса - предимно новозабогатели по несъвсем ясен начин руснаци и няколко българчета, необезпокоявани си развяват снобските тела на свещенния за хиляди семейства държавен, т.е. обществен плаж!

Смятам, че е време да се сложи край на това самоуправство от страна на шепата самозабравили се, алчни и арогантни велможи.. как ще стане, ще го обсъдим скоро..

Ще опиша и останалите безумни "строежи" унищожили къмпинг туризма и природата в България.. А, ако ми помогнете да напишем имената и на виновните те да се появят, за да бъдат подведени под отговорност и наказани, поколенията ще ни бъдат признателни.

понеделник, 8 август 2011 г.

Фейсбукски Къмпинг..

Из
Цивилизация | 05.08.2011
Вашите писма до нас
Какво ни пишете
от българската редакция на Дойче Веле - Deutsche Welle

"Какво Ви дразни във Фeйсбук?" На този въпрос вече получихме и първите отговори. Запазваме правописа на авторите – и им благодарим за отзивите!

Георги Димитров: Здравейте, Дойче Веле! "Какво ме дразни във Фейсбук?", питате вие и аз, бидейки ваш голям фен, ще изкажа своето мнение. Хм, много, ама наистина много неща ме дразнят. Някои от тях се преглъщат (грамотността, писането на латиница, хейтърството), но едно нещо ме нервира дотолкова, че ме довежда до отчаяние...Това е ритъмът, който Фейсбук налага на своите "поданици" безцеремонно, непреклонно и необратимо. Говоря за ритъмът, който, реално, ние самите сме си наложили, следвайки вездесъщите повели на социалната мрежа: "споделяй всичко ", "останете на линия", "безплатно е и винаги ще бъде" и т.н. Как да не се огъне човек пред могъществото на такива лозунги? Как да не се превърне в част от маса хора, които "сърфират" по цял ден ( цяла нощ?) във Фейсбук? Как да не се превърне в човек, чието ежедневие е "офейсбучено", опорочено в ритъма на едно неспиращо споделяне на глупости? На неграмотни постинги, на хейтърство, на натрапване на интимни преживявания! На прахосване на свободно време, в което всеки един от нас е можел да почете малко или да се заговори с някого. Не! Ако сториш нещо такова, ще изпуснеш да дадеш своя принос към многото злободневни коментари в постинг със снимки "Софийска кифла" или нещо подобно. Загубен в ритъма на ежедневното обезличаване. Жесток ритъм, който унищожава интимното, който разрушава устоите на живата комуникация. . Дали "Хайде, да се видим на по кафе" или "Хайде на по бира" ще бъде заменено от "хайде на по фейсбук". И всичко това като че ли е целенасочено. Ритъмът... не търпи промяна. Това ме вбесява.


ЕТО И ФЕЙСБУКСКОТО ОТРАЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА КЪМПИНГ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ >

Градина

още за Градина

Смокиня

Баш Бара

още за Баш Бара

Златна рибка

Делфин

Юг

за Арапя и къмпинга

Корал