Казвам тези тежки думи, защото и тази година преживях един месец на палатка в български "култивирани" къмпинги, през който месец обиколих почти всички места за разпъване на палатка на юг от Бургас в следствие на което мога сигурно да кажа, че къмпинги за нормално къмпингуване на българското крайбрежие вече няма. Казвам това не, защото съм много взискателен, а защото освен, че имам отлична представа за къмпингите по света, но и помня отлично уникалните условия на българските къмпинги в миналото, сапартански до някъде, но природно красиви и макар скромно, добре поддържани. Тези къмпинги, драги мои читатели, вече ги няма. Да местата са там, някои дори продължават да функционират като бутафорни къмпинги, но повярвайте ми това не са къмпинги. Дори последния останал незастроен и намиращ се в ужасен упадък къмпинг "Китен" е превърнат в уийкенд бидон-караванен квартал в който няма място за палатка даже и на втора линия..
Мога да се впусна в социологическо-психологически разсъждения, защо аджеба така се изроди представата, отношението и живота на къмпинг и всичко друго в изстрадалата България, но ще го направя в по-следващи редове. Сега ще разкажа за физическата разруха на морските къмпинги, който иска може да ме опровергае с коментари, но надали ще се намери нормален човек, който е разпъвал палатка в европейски култивиран къмпинг и на който да му харесват остатъчните български къмпинг възможности.
На първо място се оказва, че цялото крайбрежие на местата за кампингуване е завладяно от вехти каравани и кампери. Дори и по дивашката ивица на Вромос палатките са малцинство. За къмпинг останките на Градина, Златна рибка, бидон-гетото на Каваци, "новият" Атлиман, грохналият Китен, отвратителните околности на къмпинг Юг (за останките от бившия Корал ще пиша друг път), новото караван-село Градена, фургон-гетото на презастроения Оазис и ужасът Арапя - максимата е бидон-каравана до каравана и, ако може на два етажа..
Място за палатка се намира на трета линия в разнебитения Китен, на някои им харесва, на мен не.
Традиционното разпъване на пясък, възможно до преди няколко години, вече е тотално извън "закона" и колкото и да е парадоксално караванаджиите следят изкъско, и докладват, да НЕ се разпъват палатки на пясъка дори на метър.. какъв ужас!
Казват, че къмпинг Делфин работи, до там не стигнах, но съдейки по всичко останало преди него, сигурен съм, няма да съм очарован..
Истината е, че са възможни hit and run разпъвания на Дюни, Корал, Приморско, както и по-на север около Шкорпиловци-Камчия и Дуранкулак-Крапец, но с рискове за неприятна разправия с някой слуга на милиционерите. Какво става на Кара дере, нямам представа.
Така написано изглежда, че къмпинги има само по морето, но не е така. Факт е, че са създадени и функционират няколко нови къмпинга във вътрешността на страната и там разпъването на палатка е по-приемливо. Те ще са тема на друга статия.
Сега остава моето огорчение, тръга и мъка по съсипаните български морски къмпинги, които никога вече няма да могат да зареждат с енергия малки и големи за "следващото лято"..
