Първото доказателство което ще приведа за екологичността на къмпинга, като форма на урбанизация е състоянието на дъбака /гора от нискостеблен дъб/ на бившия къмпинг "Лес" между Приморско и Китен. Добре известно на по-възрастните любители на къмпинга е стълпотворението през 70-те и 80-те години от палатки между дърветата в уютния къмпинг на билото, по пътя след бившия ММЦ и залива "Атлиман" преди Китен. "Лес" приютяваше предимно младежи от тогавашните соц страни ГДР, Полша, Чехословакия и Унгария, и в периода юни-септември просто се пръскаше по шевовете. По-рано споменах за върволицата туристи сновяща между къмпинга и плажа на ММЦ преди повече от 20 години, но.. минало свършено.. Сега почти по нищо не може да познаете, че на това място преди 2 десетилетия е имало цветущ къмпинг. Тези които се вгледат повече ще забележат само малкото асфалтово отколонение за входа и някъде между дърветата останките от бетоновите корита на чешмите в къмпинга. Природата е заличила всичко от някогашното масово присъствие на хората..
Следващият ми пример за еко урбанизирано място е митичният бивш къмпинг "Корал". Второто по-голямо дере на юг след река Караагач до Китен беше превърнато преди около 40 години в забележителен къмпинг, които дори и след като беше ликвидиран до основи, продължи да привлича почитатели. Природата почти на 100% заличи някогашния плац под тополите и всички санитарни съоръжения. Видими са няколкото бетонни корита на чешмите около входа и вече разбитото отклонение от пътя.. Със сигурност, ако "Имобилария.. незнам какво си" разкопае парцела и го залее с бетон, така както предвижда планът им, той никога няма да се самовъзстанови, дори и да стане герой на NatGeo поредицата "50 години след хората.."
Каква по-екологична урбанизация от къмпинга ще ми предложите..
