„Да запазим Корал“

Един ден след акцията отзиви няма, няма и да има. "Корал" ще остане полит-икономически каламбур, който един ден ще бъде погълнат окончателно от алчните човечета...

„Да запазим Корал“ е мотото, с което защитници на плажната ивица организират екопротест днес 15 Август 2014. С изменениятае на общия устройствен план на община Царево в частта му за Природния парк "Странджа“ се оставят за застрояване емблематични места като "Арапя" и "Корал", които са извън парка, отбелязват от коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България". Според протестиращите МОСВ целенасочено мълчи и потулва вече повече от година входираните експертизи и документи за обявяване на Корал за защитена територия, доказващи пряко наличието на уникални хабитати, защитени по европейските директиви. Такова е блатното кокиче например.

Според еко защитниците територията зад плажа представлява подвижни пясъчни дюни, според същите тези експертизи, превърнати в частен имот, след заличаването на прилежащата защитена територия „Блатно кокиче при к-г Корал“. Заличен е самия къмпинг "Корал", един от най- големите къмпинги в Европа.

Протестиращите твърдят, че Районната прокуратура в гр. Бургас не предприема никакви действия по отмяна на 12-те строителни разрешения на „Ибердрола инмобилиария риъл естейт инвестмънтс” ЕООД, касаещи зоната зад плажа Корал, въпреки че други 3, издадени на същата компания за същото инвестиционно намерение, съдържат същите пороци и са отменени с окончателни решения на Бургаски административен съд и въпреки че ДНСК преди година внася доклад, подробно описващ идентични нарушения в тези строителните разрешения, а именно: „същите са издадени въз основа на одобрени проекти на главния архитект на община Царево, които към датата на издаването на разрешенията са изгубили правно действие; не е осигурено присъединяване на разрешените строежи към общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и не са проведени изискващите се процедури по екологичното законодателство“.

Еко защитниците обвиняват и община Царево, и лично кмета Лапчев, че през 2011 г. и 2012 г. презаверява множество стари строителни разрешения от 2006 – 2009 г., които веднъж вече са били оспорени, и които са с параметри на застрояване, напълно противоречащи на закона за Черноморското крайбрежие от 1 януари 2008 г. и всички последващи добавки. Това позволява незаконното презастрояване на всяко останало девствено кътче в региона.

През м. април 2013 г. по молба на "Да запазим Корал", двама експерти, Чавдар Гусев и доц. д-р Росен Цонев изследваха района на бившия къмпинг Корал и издадоха следните 2 експертизи: "Допълнение към ботническа експертиза" и "Оценка на хабитатната и флористична природозащитна значимост на територията на къмпинг „Корал”". Накратко данните в тях са: установена е голяма популация на блатно кокиче (Leucojum aestivum L.) - 3382 броя по това време, 5 зони природни местообитания заемащи площ от близо 200 дка, от които 4 природни местообитания включени в Червена книга на България, том 3, от които 3 хабитати са и в Приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие и на Директива 92/43/ЕЕС. Установени са и редки растителни съобщества, като доминираните от бял озирис (Osyris alba).

Флористичното богатство на региона включва общо 10 вида растения с природозащитно значение, от които 2 вида (вкл. блатното кокиче и бодлив залист) са ценни лечебни растения под режим на контролирано ползване, 5 вида са включени в Червена книга на България, том 1 с категория „Застрашен”, 6 вида са защитени – включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие.

Изводът които правят експертите е: "Считаме за особенно важно, да бъде осигурен природозащитен статут на изследваната територия. Той ще позволи опазването на застрашен и уникален с богатството си комплекс по силно деградиралата от урбанизацията крайбрежна ивица на Южното Черноморие."

На 28 май 2013 г. от "Да запазим Корал" са внесли официално искане в МОСВ за обявяване на нова защитена територия на мястото на бившия къмпинг Корал (вх. № 48-00-598/28.5.2013). В документите са приложени експертизи, карти, фотоси и други материали.

15 Август 2014 08:57 / burgasnews.com

"Незаконни къмпинги превзеха морския бряг"

Точно в разгара на сезона за къмпинг отново виждам бруталната медийна война против къмпинга, като начин на живот. Препубликувам два от групата сатанизиращи материали, които още веднъж показват целенасочеността на кампанията да се очерни желанието на българите да ходят на къмпинг, бил той и дивашки. Причините са много и вече съм ги коментирал в предишни постове. В основата си случващото се е доказателство за огромната притегателна сила на къмпинг начина на живот и сбърканата българска реалност, която игнорира тази сила.

Истински бум на незаконни къмпинги има по Южното Черноморие през тази година. „Около Ахтопол, Силистар, Бутамята, Апаря и Варвара нелегално къмпингуващите наистина са много. Те не само замърсяват природата, но създават предпоставки за горски пожари”, призна Златин Димов от дирекцията по „Опазване обществен ред и околна среда” в Царево.Освен в тази община най-много незаконни биваци има в Приморско – край бившата резиденция „Перла”, в Созопол и на Иракли, пише "Монитор". Местната власт трудно се справя с нелегалното поставяне на палатки и каравани. Една от мерките е ограничаване на достъпа на автомобили до горичките, обясниха общинари.

Купонът тече с още по-голяма сила в нелегални биваци край по-недостъпните плажове и в лесовете край Лозенец и Варвара, а също и на други места в областта. Там палаткаджиите сами се справят с битовите условия и превръщат природата около тях в открит санитарен възел. Глобата от 50 до 150 лева не ги стряска.

Сред топ 10 на къмпингите у нас е този в Силистар, който отново не остана празен. Без значение, че удобствата се изчерпват с две бараки за баня и природата. Мястото е оградено и от години функционира като къмпинг, така се рекламира и в интернет. Десетките хора, които идват с палатки и каравани тук, са привлечени от уникалната природа, от близкия плаж и от ниските цени. Почиващите плащат за нощувките по 6 лева на човек и 4 лева за автомобил. Частникът, който прибира таксите, обаче не плаща нито данъци, нито туристическа такса. Частният земеделски имот не само не е регистриран като къмпинг, а дори попада в защитена местност и е част от Природен парк „Странджа”. „Знаем, че това не е къмпинг, води се паркинг, но на нас ни харесва, защото е евтино, горичката е приятна, плажът е страхотен – друго не ни трябва!”, коментира семейство от Благоевград.

Общината никога не е давала разрешение за развиване на туристическа дейност на това място. При проверката на инспектори от „Местни данъци и такси” се оказало, че собственика го няма, а по телефона обяснил на проверяващите, че къмпингарите са му приятели. Присъстващи пък твърдели, че не са му плащали. Наблизо друг частник прибира по 5 лева за паркинг. В него има поне 200 коли, а мястото е оградено с колове, които препречват останалите пътища. Оказва се, че екоинспекцията в Бургас е узаконила парадокса да се паркира в защитена зона. Туристи казаха, че дават пари, защото се страхуват, че нещо може да се случи с колите им, докато са на плажа. „Когато идват да проверяват общинските служители, махат колчетата, но после пак ги слагат”, разказаха стопаните на съседния плаж.

Истински райски кът за незаконните лагери е и местността Коросята край Ахтопол. В хаоса около доказването дали земята под бившите ведомствени станции е общинска, държавна или частна се е развил туризъм, от който очевидно добре се печели.

9 авг. 2014, 07:30 /БЛИЦ



Бум на незаконни къмпинги по морето

Истински бум на незаконни къмпинги по Южното Черноморие. Глобите са от 50 до 150 лв., но те не притесняват никого.

И през този сезон палатки и каравани са напълнили крайбрежието на залива Вромос край Черноморец. Въпреки забраната всяко лято тук изниква незаконен къмпинг.

В регламентираните къмпинги по родното Черноморие, дневният престой на каравана струва от 80 до 120 лв. Но има електричество, вода, тоалетни и удобства за почиващите. Много от туристите не могат да си позволят нито такива къмпинги, нито каквито и да е хотели.

Плажът Вромос официално е забранен за ползване от 4 години, заради измерена радиация на плажната ивица. За плажуващите обаче забрана за къмпингуване на държавна земя звучи абсурдно.

Контролните органи отдавна са се отказали да проверяват и съставят актове. Тук плажът не е охраняван, няма медицински пункт, но пък почивката е безплатна. Заради къмпингуващите местната община е принудена да постави постави контейнери за боклук. Тъй като количеството отпадъци за сезона не само са много, но и пръснати в гората.

Според почиващите, ако всеки почиства гората след пребиваването си, темата за незаконния къмпинг няма да бъде коментирана.

10.08.2014 | 19:59 / news7.bg