Започвам тези редове със заглавието на Богомил Райнов, не защото търся метафори, а защото буквално споделям това твърдение..
Факт е, че българите са много страхливи хора. Плашат се от всяка природна аномалия и климатична промяна. Когато е горещо, сакън да не прегорят и да не слънчасат, а когато завали или задуха, като че ли е дошъл краят на света.. покриват се яко дим. Пряко отражение върху къмпинга оказва именно това поведение на хората. Защо е така.. защото са изгубили естествените си способности да се борят с трудностите, в следствие от съветския соц експеримент, за „по-добър” живот..
Но в случая не искам да тъпча отново вижданията си за къмпинг живота, по-скоро искам да разгледам осакатяването на възможностите за спорт и туризъм в България през всички сезони и метеорологични условия. Очевидно е, че условия за целогодишно практикуване на спорт на открито в най-различни форми у нас има. В миналото тази идея се подкрепяше дори и на държавно ниво. Сега може само да цъкаме с език, когато виждаме как в други страни, като Германия например, да не споменаваме Австрия, Италия или даже една Унгария, хората масово карат сърф през зимата, спускат се с ролкови ски през лятото и си карат колелетата в снежни преспи и дъждовно време..
Българите, с изключение на няколко заклеймени за „луди” индивиди, вече не излизат на разходка или да спортуват, когато завали, а напоследък и когато задуха. Фрапантно е опразването на улиците и парковете, когато температурата спадне под 10 градуса, да не говорим за под 0-та.
Основна вина за разглезването и анти природното поведение на българина имат медиите. Възможността да се замени излизането под открито небе със стоенето в бетонна кутийка пред плосък екран с виртуланото обикаляне на света за 1 минута убива желанието да се надигнат задните части за малко мръзнене и движение на сред дъжд и пек по баири и камънаци.. , а да се отиде на море след септември е направо химера. Другата медиина вреда е тенденциозното или крайно некадърно отразяване на климатичните промени от почти всички български средства за масово осведомяване. Тази тенденциозност на българските медии – телевизии, радио станции, вестници и интернет издания или по-точно на техните тесногръди, пъзливи редактори и редакторки насажда у хората страх и неприязън към лошото време. Като много други неща от ежедневието, времето се представя с желанието за сензационност, а в съчетание с отразяването на последиците от студа, жегата или вятъра, обикновено добива апокалиптичен вид. Така хората заживяват в едно постоянно напрежение, изключвайки всякаква възможност за излизане извън затворените помещения с цел най-обикновена разходка в парка, спорт или туризъм на открито.
Пиша тези редове слушайки рева на вятъра и бученето на прибоя на стотина метра от мен по време на обявения „код жълто” в източна България.. Днес обиколих околностите на Созопол и други туристи освен мен и семейството ми на открито не видях.. А времето въобще не беше страшно. За влизане във водата ме спряха не огромните вълни, а острата кашлица която залепих от софийския „чист” въздух преди седмица..
Какво може да се прави на морето през зимата дори и при лошо време!? Ами всичко, което може да се прави и през останалите топли и хубави дни..
19.10.2011 13:07
четвъртък, 1 декември 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
хей Surfer,
ОтговорИзтриваненаистина не очаквах такъв край! Най-благородно ти завиждам, че си край морето. Само не разбрах, но предполагам, че нощуваш в палатка. Иначе размислите по темата са напълно вярни. Аз бих добавил, че "няма лошо време, има неподходяща екипировка". Много тъжен факт е тоталното скъсване на връзката на българина с природата и постоянното висене удома. Също така, евентуалното излизане е до хижа (задължително достижима с автомобил), където се седи два дни вътре и наливаш с алкохол. Отношението към природата се възпитава!!! Явно тук такъв тип възпитание липсва. На работното ми място ме считат за "сбъркан", тъй като при два автомобила в семейството ми, аз изминавам пеша разстоянието от дома до работата. 6 километра дневно. Е да, почти през цялото време вървя в парк, но такъв ми е късмета.
Скандинавците имат и поговорка, която в свободен превод гласи:"Ако си на път няма да си сърдит". Но за разлика от българите, те боготворят природата....
Поздрави,
Георги М.
Здравей Георги,
ОтговорИзтриване:) Това е продължение.. продължение на целогодишния активен начин на живот. Този път палатката остана в резерва. Не беше такъв планът. Но да си на морето при бурно време е върха, поне за мен. И уверявам всеки българин, заслужава си.
Една разходка по плажа, по време на дъжд или силно вълнение, е в хиляди пъти по-емоционална от безцелното обикаляне из моловете или висенето по вмирисаните барове и ресторанти. Искам да подчертая, че е достатъчно човек да има по-добри обувки, топъл пуловер и един дъждобран от Бриколаж за 10-15 лева. Екстремизмът в палатка също е възможен, но тогава действително екипировката има значение. Преживяването е съизмеримо с високопланинска експедиция за покоряването на някой връх.
Така че, след няколко седмици пак съм там :) на разходка и чист въздух с много йони..