Стара Загора черпи френски опит за привличане на туристи

Опряхме и до френския опит в развитието на къмпинг туризма.

Бруно Доменак, изпълнителен директор на Регионална агенция за развитие на туризма, представи в Стара Загора опита на Департамент Ла Дром, Франция при използване на местните ресурси и привличане и управление на европейски средства за развитие на туризма.

Той коментира принципите на публично - частното партньорство в другите страни-членки на ЕС и техния опит в управлението на европейски средства.

Доменак е тук по повод разяснителна кампания за „Европейски средства и използване на местните ресурси за развитие на туризма" в региона. Той коментира, че в Стара Загора вижда голям потенциал за развитието на туризма, както и откритите според него прилики между Стара Загора и Ла Дром.

"Стара Загора, както и Ла Дром са центрове, които много си приличат. През департамента, който ми е поверен минават годишно 26 млн. автомобили, поради пряката връзка на Париж с морето през Ла Дром. Вашият град има същия потенцциал, вие сте най-пряката връзка между столицата и българското черноморие", каза Доменак.
Той допълни, че е в Стара Загора за втори път.

"Когато за първи път бях в града забелязах, че туристическата ви леглова база се състои само от традиционните хотели, все още не притежавате т.нар. "хотел на свеж въздух", което е за нощувка на открито или по-точно на къмпинг. Все още не е добре развито и така известното "посрещане на туристи във ферма".

Доменак подчерта, че за да бъде привлечен потенциален турист, то трябва да му бъде предложена пълна гама от възможност за задоволяване на желанията.

"В момента в моя департамент много добре се развива спортния и велотуризъм, както и водните спортове".

Доменак допълни, че в Ла Дром има покачване на туристопотока с 3 % и за изминалата 2013 години 7,8 млн. души са нощували в департамента. По време на тези нощувки са били похарчени около 300 млн. евро от туристическо потребление.

Датчаните са най-щастливите хора в света

Още едно потвърждение, че българите са големи нещастници, всъщност едни от най-големите в света и със сигурност най-големите в Европа, е публикуваният по-рано тази годнина доклад на ООН за Световното щастие. В резюме материалът по-надолу преразказва съдържанието на доклада. Това което ще добавя аз е, че този доклад доказва, защо в България няма цивилизован къмпинг живот. Трябва да припомня, че по статистика над 40% от населението в Дания, страната с най-щастливите хора според изследването, прекарва лятната си ваканция на КЪМПИНГ!!!

Освен успеха на телевизионния сериал "The Killing" и победата на тазгодишното издание на популярния музикален конкурс Евровизия населението на Дания има едно нещо, което може спокойно да отпразнува: те са най-щастливите хора в света.

До подобен извод стига най-новото издание на Световния доклад за щастието (World Happiness Report), изготвен от Организацията на обединените нации (ООН), пише CNBC. Изследването се базира на мненията на експерти от разнообразни области като икономика, психология и статистика, които анализират благополучието на хората по целия свят.

Програмата на ООН за устойчиво развитие взема под внимание шест променливи при определянето на коефициента на щастие на една нация: брутният вътрешен продукт на глава от населението, продължителността на живота на хората, дали гражданите имат на кого да разчитат в случай на беда, възприятията на корупция, разпространението на благотворителността, както и свободата да се правят лични избори в живота. В доклада се посочва, че 75 на сто от международните различия в щастието може да се обяснят с тези променливи.

Въз основа на изготвените резултати стана ясно, че три от петте най-щастливи страни са скандинавски. Лидер в класацията е Дания, следвана от Норвегия, Швейцария, Холандия и Швеция.

Първата по големина икономика в света – САЩ, е класирана на 17-та позиция. Последните пет места в обхващащата 156 страни класация се заемат от Руанда, Бурунди, Централноафриканската република, Бенин и Того.

За съжаление докладът показва един тревожен факт, България е на 144-то място в тази класация за щастието. Едно място пред нея е Афганистан, а четири места по-назад е намиращатата се във фактическа война Сирия. Така България се оказва "най-нещастната" страна в Европа.

Джефри Сакс, съиздател на Световния доклад за щастието, заяви, че скандинавските страни се класират на много добри позиции във всичките шест ключови променливи, докато САЩ отстъпва във възприятията за корупция и продължителността на живота.

В доклада се посочва също, че през последната година качеството на живота се е подобрило най-много в Латинска Америка и Карибския басейн. Европейските страни, които бяха най-силно засегнатите от финансовата криза – Гърция, Испания, Португалия и Италия – пък са отчели най-чувствителни спадове и в щастието с оглед на продължаващата политическа и социална нестабилност.

Понижение на щастието се наблюдава и в Южна Азия, където въпреки икономическия растеж и по-голямата щедрост се забелязва съществено влошаване на социалното подпомагане и свободата на личния избор.

Щастието в целия свят е отчело покачване от 0,5 на сто в периода 2007-2012 г. Въпреки всичко това не е сериозна причина за оптимизъм, тъй като докладът определя този ръст като "незначителен".

По материал на Димитър Вучев / investor.bg

11.09.2013 21:37

Къмпинг по португалски

Дълго време очаквах подобен материал на български. Радвам се, че посредством изкуството хората могат да се докоснат до чистотата на живота сред природата - къмпинга..

"Съвършено достатъчна драма"
Режисьорката Саломе Ламаш за някои крайбрежни привички на португалците и за предимствата на некомфортните ситуации

Нева Мичева
3 авг 2012, 15:37
capital.bg

В Португалия има над 100 къмпинга – някои без електричество, други с "четиризвездни" удобства; някои с материали на клиента, други – с палатки и каравани под наем; местенца за изкарване на летните седмици, но и крайбрежни трейлър паркове, чиито обитатели не просто закръглят престоя си на година или две, а и остават завинаги.

Именно от последните е къмпинг клуб "Старият бряг" (CCL Costa Velha) в Коща да Капарика, разположена срещу далеч по-известния Белен, но от другата страна на река Тежу. Както Коща да Капарика, така и Белен са градчета, погълнати от Лисабон и възприемани като част от португалската столица, но за разлика от Белен с неговата концентрация от забележителности (изумителният манастир на йеронимитите; най-посещаваният музей за съвременно изкуство в Португалия; легендарната сладкарница за паштейш де ната) Коща да Капарика си има само плажове. "Старият бряг" е един от първите къмпинги там и филмът за него на Саломе Ламаш, озаглавен "Общността", с право получи наградата в документалния конкурс на 20-ия фестивал на късометражното кино във Вила ду Конде (7–15 юли 2012).

Доброто хрумване и богатото му изпълнение, изпипаните детайли (звукът допълва картината не като фон, а като пасваща част от пъзел, който информира за много повече от показаното) и безупречното им техническо качество правят от двайсетте минути на филма радостно, стимулиращо преживяване. Опечен до хрупкаво лъчезарен мъж с шорти и пухкава бяла брада разправя как преди десетилетия се отдал на "диво къмпингарство" само с едно одеяло за багаж и след миг мълчание заявява: "Сега обичам да играя Дядо Коледа!" Пухкави девойчета негодуват, че конкурсът за "Мис Къмпинг" е бил нагласен.

Двойка на 88 и 96 години с пейчици и саксии пред караваната, в която са отгледали децата си, въплъщават разбирателството помежду си в безкрайно комична, нежна и непостижима за инсцениране хореография на едновременни проговаряния и замълчавания, движения и застивания. Ветеран от къмпинга разяснява някогашното съперничество с курортните инициативи на казионната Национална фондация за радост в работата. Африканка се жалва: ще напускаме с детето, иначе какво, все едно и също – по цял ден плаж, готвене, опашка за душовете...

Саломе Ламаш е завършила режисура през 2008 г. в Лисабон, за кратко е учила в Амстердам и Прага, в момента прави докторат в Коимбра. Освен с "Общността" тя ни очарова и със схващането си за творчеството ("Да кажем, че се поражда от неспособността ни да приемем мисълта, че най-ценното на този свят може да бъде оставено на случайността..."), така че й пратихме на няколко въпроса за нейната работа, в отговор на които получихме няколко въпроса за паметта и копнежа.

Какво ви мотивира да разкажете за къмпинг клуб "Старият бряг"?
През 60-те малки групи от хора започват да лагеруват сред дивата природа с минимум съоръжения тип "направи си сам". И въпреки че са там само за да се наслаждават на чистия въздух и на гледките, веднага се превръщат в обект на засилен интерес от страна на властта, защото по време на португалската диктатура (1933–1974 - бел. ред.) всяка форма на организирано събиране, ако ще да става въпрос за двойка приятели на излет, е разглеждана от правителството като потенциален заговор.

Дали като реакция на това, или по друга причина, португалската къмпинг култура се разраства много повече от всяка друга подобна в Европа между 60-те и 80-те години: създават се не просто инфраструктури, но и сдружения, клубове с нарастващ брой членове... симптом и за укрепването на средната класа. И моето детство мина по къмпинги, нищо че нито моите близки, нито аз сме заклети привърженици на този начин на живот и с течение на времето изгубихме влечение към него.

Намирам тукашното къмпингуване за любопитен анахронизъм: надувни басейни, ярка пластмаса, джънк фууд. А най-любопитни са ми крайградските му варианти. Къмпингът, за който се разказва в моя филм, е само един от огромния низ покрай най-близкото до столицата и най-гъсто населено океанско крайбрежие. Там природа няма, като изключим броените дървета, гъмжащата от хора тясна пясъчна ивица и обточеното с постройки море.

"Старият бряг" е първият организиран къмпинг в Португалия и устройството му се е запазило непроменено от самото начало, а и повечето от членовете му са същите, които са го основали и са помогнали да се оборудва (или техни роднини). В "Старият бряг" човек къмпингува само ако е член на клуба и влиза само ако е поканен. Това е довело до създаването на затворена малка общност. Беше ми интересно да узная причините, накарали хората да заживеят в подобна клаустрофобична и демодирана близост. "Общността" е донякъде антропологичен портрет...

Колко време ви отне събирането и сортирането на материала?
Заснех "Общността" за пет дни. Наумих си го в края на юли 2011 и реших да снимам през последната седмица на август, когато жителите на къмпинга се завръщат към редовната си работа и летният сезон приключва. Аз се заех с камерата, а един приятел звукорежисьор – със звука.

Имах ясна идея за по-формалните кадри (плажът, "натюрмортът" с караваните, нощните картини), а героите си ги набавихме с няколко разходки наоколо: оглеждахме се за различни типажи, както за хора, които по някакъв начин впечатляват с отношението си към другите. Спряхме се на следната схема: всички разговори да са интериорни, а останалият материал – екстериорен. Така успяхме да разиграем усещането за близо и за далеч, да подчертаем усещането за затвореност на групата.

Някои режисьори документалисти са склонни да трупат по много материал, но аз съм от онези, които снимат само при необходимост, затова при постпродукцията обикновено нямам много избор...

Да си утвърден холивудски режисьор на пълнометражни филми с модни актьори е сякаш най-краткото описание за печеливша позиция в правенето на кино... Като португалска режисьорка на документални късометражки чувствате ли се понякога в периферията?
Вярвам, че ежедневието съдържа драма и тя е съвършено достатъчна. Когато говорим за документално разказване, за мен въпросът е всъщност на време: колко е нужно да изкараш в определена реалност, докато тя стане "извънредна" или се случи нещо ненадейно.

Затова обикновено търся реалности, в които не се чувствам комфортно или за които не знам много... Деветдесетте години бяха преломни за "нехудожествените" филми, защото тогава от по-малките или направо "сакатите" братчета на фикшъна и анимацията те се превърнаха в жанр със своя публика, търговски перспективи и фестивална мрежа... И за дисертацията съм си избрала изследване в областта точно на документалното кино!

Що се отнася до късометражките – някои режисьори имат предразсъдъци към тях или ги виждат само като неизбежна стъпка към първите си пълнометражни филми. Струва ми се обаче, че и това отношение се променя. За мен лично нещата стоят така: филмът сам диктува дължината си.
Накрая, като европейка и част от младото поколение в киното, холивудската система ми е далечна – аз например никога не съм имала проблеми, свързани с пола ми, а сред хората, които ми влияят, има и мъже, и жени.

Мен друго ме занимава... основните импулси, които движат хората в киното. Ще си послужа със заемка от Валтер Бенямин: убедена съм, че език, превод, критика и история са ключови понятия в този процес. Бих искала да проумея техните взаимодействия с инструментариума на киното при разкриването на реалността и формулирането на правдиви предложения, да разнищя етичните и естетическите условия за трансформацията на действителността.

Освен за португалски къмпинг имате късометражки за холандски рибари, анголски дизайнер, азорски пейзаж... Каква е основната трудност, когато пристъпвате в непозната територия с намерението да я разкажете?
Истината е, че търся трудности: некомфортните ситуации, които не умея да разчета, са ми особено важни. Ще ви дам няколко примера: 1. Малкият ми жест на почит пред холандския артист Бас Ян Адер, изчезнал в морето преди години – издокарах се, качих се на колелото си и изчезнах в река Тежу; 2. Бях поканена да участвам в изложба и за да подготвя материала си, избрах да работя една седмица с холандски рибари в Северно море (страдам от ужасна морска болест и си знаех, че снимките ще са в мъчни условия); 3. Навлизането ми в азорския пейзаж свърши с малка катастрофа – търкулих се в нощната мъгла по един планински скат...

Май точно това ме пали най-много: началното любопитство, пълното неведение какво предстои. Макар че не съм самоубийствено настроена, поемам само премерени рискове. Поставям се посред събитието, в условия, които да ме принудят да реагирам като творец... Един документален филм разкрива колкото разказвания, толкова и разказвача. Принципът ми е: започвам с няколко идеи за композицията на кадрите и оставям реалността да направи магията си.

Ако имате всички необходими ресурси, за да изберете тема или личност по ваш вкус, за какво или кого бихте направите филм?
Вече го правя. Работя по документален филм, продуциран от O Som e a Fúria (името на компанията е заимствано от "Врява и безумство" на Фокнър: от основаването му през 1998 г. тя е в основата на малък бум на авторското кино в Португалия – бел. ред.), и той е пълнометражен, защото, както вече споменах, темата и героят сами диктуват продължителността.

Филмът е за един човек от богато семейство, който като наборник по време на португалските колониални войни е пратен в Африка. По-късно става наемник на ЦРУ, а накрая – изпълнител на тайни мокри поръчки на испанското правителство през 80-те. Лежал е в затвора 15 години, а днес е клошар. Това е горе-долу житейският му преход, който ме поставя пред някои стратегически проблеми. Личният живот, който напира да се слее с историческия...

Как да се изяви травмата, която е едновременно безпаметна и незабравима? Как да се разпознае и нейната непредставимост да бъде представена? И не е ли историята присъщото място на травмата? Работата с паметта и произтичащата от нея трансформацията на времето и пространството, на политическото и частното, на нацията и семейството – не е ли тя особен вид копнеж?

Къмпинг гмеж по Хърватски 1

Къмпинг "Чикат" - остров Мали Лосини

Като изгеледате филмчето, ще разберете какво губим със затриването на българските морски къмпинги. На Чикат не ходя, не ми понася гмежта през юли и август, но обърнете внимание, как на парцел предимно отсядат не по-малко от 100 хиляди евро в каравана, кола и къмпинг оборудване.. Сравнението с бетонните гета по нашето море и паплачта от сополиви руснаци и малоумни англичани наподобява сравнение между посещение на тоалетна в хотел Four Seasons Будапеща с изпикаване в нужника на Лукойла срещу Църна маца..

Натуристски центрове във Франция

След като ви показах най-големите натуристски центрове в Хърватска, сега разгледайте и най-големите урбанизирани места за натуризъм във Франция.

Препоръчвам ви да изгледате 13 минутния филм за 11-те големи натуристски центрове във Франция на - www.naturisme-tv.com/ >
http://www.naturisme-tv.com/en/chaine/vacances,naturiste/camping,naturiste/france,4,naturisme.php/


Евронат - Euronat - http://www.euronat.fr/

Центърът е се намира на атлантическото крайбрежие на Франция и има отлично организирана къмпинг част , както и възможност да си купите място с мобилна къща в него! Може да използвате огромния пясъчен плаж и уникалните дюни напълно необезпокоявани. Пространството е огромно.

"Курортът „Евронат”, открит през 1976, има репутацията на най-спокойното място, подходящо за семейна почивка на натуристи. В неговите рамки са оформени 5 „селца”: Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. Къщичките, до всяка от които води асфалтова пътечка, са разпръснати в гората на разстояние една от друга."


Кап д'Агд - Cap d'Agde - http://www.chm-reneoltra.fr/

"Кап д'Агд - "Голия" град (Cap d'Agde)
Искате ли да отидете голи до банката, магазина или ресторанта, без това да ви прати за 24 часа в ареста? Тогава посетете Кап д'Агд - световната столица на нудизма. Разположен на около 60 километра от Монпелие, средиземноморският град Агд притежава един от най-добрите световни курорти за привърженици на нудизма и натуризма. Франция, разбира се, е известна със своята безгрижна нагласа за голота и посетителите й могат свободно да отидат голи до кръста на почти всеки нейн плаж, но в Кап д'Агд ще се пренесете в едно ново ниво на хедонизъм и свободен живот. Независимо дали сте новак или заклет нудист, тук е идеалното място да се съблечете голи.

Градът е ясно разделен на две. "Облечената" част, където нудизма не е разрешен, съдържа рибарско и яхтено пристанище, ресторанти, търговски центрове, както и много жилищни комплекси и апартаменти за хора, които иска да бъдат близки, но не и вътре в нудисткия квартал.

Другата част - Кап д'Агд, където голотата е законна, е разположена в североизточната част на Агд и всъщност представлява самостоятелен град със собствени ресторанти, кафета и барове, магазини, супермаркети, казино, много дискотеки, поща, банка, бензиностанция, амбулатория, аптека и други съоръжения за удобството на гостите. Много от магазините и заведенията работят денонощно. Голотата не е задължителна в самия комплекс, с изключение на плажа, но голи тела има навсякъде. Местните жители все още слагат дрехи, когато излизат вечерта, но има и такива, който предпочитат да изкарат цялата си почивка с натурално облекло. Ако не сте отседнали в самия курорт, за да го посетите трябва да заплатите такса от €10 на човек на ден.

Кап д'Агд е много повече от просто един нудистки плаж и в него витае една по-различна атмосфера от типичния нудистки курорт. Като напълно развит самостоятелен град, той си има дори свой собствен полицейски участък.

Историята на това място започва през 1956 г. когато там е бил създаден нудисткия къмпинг-център Helio-Marine. Поради разположението си, той бързо се превръща в един от най-посещаваните и светкавично набира известност сред тези среди, което го превръща днес в модерния нудистки Кап д'Агд. В състава му, освен големия къмпинг Helio-Marine, влизат и няколко жилищни района - Порт Натюр, Хелиополис, Хелио Вилаж, Порт Амбон, Порт Солей и 3 звездния хотел Ева.

Порт Амбон е разположен в близост до главната порта и е голям комплекс, изграден във формата на полукръг. В предната му част има голям плувен басейн, заобиколен от няколко магазина, образуващи мини търговски център. Бутици, ресторанти, барове и клубове, както и типичното и популярно във Франция - "Café Tabac" са на разположение на гостите.

Хелиополис е най-голямата структура в „голия” град. Издигнат като гигантска пет-етажна подкова, с отвор само на няколко крачки от брега на морето, този комплекс се превръща в най-желаното място за престой. И тук не липсват магазини, а една от най-големите атракции е дискотека Гламур, където редовно гостуват световноизвестни диджей и се организират пяна партита. От огромна тръба се изливат тонове бяла пяна върху танцуващите голи тела, а сангрията се лее без мярка. Отделно има гигантско джакузи, побиращо около 100 човека, 2 бара, много сепарета и сухи барове.

Веднага след Хелиополис се намира Хелио Вилаж - малко селце, състоящo се от едноетажни вили. Всяка вила е напълно оборудванa за шест души и разполага с малко дворче.

Порт Солей е ваканционно селище, в предната част на Порт Амбон, от другата страна на пристанището. Тази част на Кап д'Агд е по-тиха, тъй като е по-отдалечена. Тук се намира и единствения хотел - Ева. Голям плюс на Порт Солей е, че през него не минават автомобили. Оборудван е също с басейн, няколко магазина и ресторанти.

Порт Натюр е дълга Y-образна пететажна сграда-блок, простираща се от плажната ивица към вътрешността. Извън основната сграда, комплекса съдържа вилна зона с малки къщички, разположени сред живописни алеи с палми, рози и винаги цъфтящи лаврови дървета. Два търговски центъра с много магазини и атракции се грижат за разнообразието на гостите. Във вътрешността са изградени два басейна. Тук е и голямата концентрация на барове, ресторанти, клубове и популярни местенца за хранене и срещи с хора.

Тъй като всички недвижими имоти в курорта са частна собственост, обзавеждането и стила на сградите се различават доста съществено, дори и да се намират в една и съща зона. Някои от тях се ползват целогодишно от местни граждани, докато други се посещават само за ваканции, а през останалото време се отдават под наем. Всички стаи са напълно обзаведени с всичко нужно за живеене, добре поддържани са и се почистват след всяко напускане, а ако желаете може и по-често срещу допълнително заплащане. Кухните са оборудвани с необходимата техника за самообслужване.

Ако ви е омръзнало да стоите в затворения курорт, то Кап д'Агд е в близост до много други прекрасни френски дестинации. Може да отскочите до близкия пристанищен град Сет, през който чрез канал минава морето. Известен като Венеция на Лангедок, тук ще може да опитате едни от най-добрите морски дарове в света, сервирани в някой от множеството мали ресторантчета накацали по протежение на канала. Целия този пейзаж придава на града една изключителна красота и романтична атмосфера. Друг вариант е разходка до средновековния град Carcassonne на запад.

През лятото населението на "голия" град набъбва до 40 000 и всеки уважаващ себе си нудист трябва да посети това място, считано за едно от най-добрите натуристки дестинации в света.

30.06.2011
hobyto.com"


Саблиер - Sabliere - http://www.villagesabliere.com/

"Друг център на нудистка Франция е „Саблиер”, построен на брега на река на 7 км от град Барак. Върху повече от 60 ха са разположени много спортни площадки, тенис кортове, игрище за голф. По планинския склон се спускат терасовидно басейни. В „Саблиер” има строга забрана да се излиза на улицата с дрехи. Тя не се отнася само за полицаите, които могат да ви глобят, ако сте по бикини."

Сайт на сдружение от 5 натуристски центъра във Франция и 1 в Гърция на остров Крит >
http://www.natustar.com/

Призив към европейските институции

Призив към европейските институции за натиск върху българските власти по въпросите за запазване съществуващите и развитието на нови урбанизирани къмпинги в България

Смятам, че е крайно наложително европейските правни институции и инстанции да упражнят натиск върху българските власти за запазване на останките от култивирани къмпинги. Не съм юрист, но съм сигурен, че има начини да бъдат възпрени плановете за застрояване на ивицата на къмпинг “Градина”, “Каваци”, Арапя”, бившия къмпинг “Корал” и други.

Очевидно трябва да се окаже съдействие на българското общество, което е неспособно да се справи с проблема. Ако Европа се разглежда, като съюз, то не може европейците да позволят България да не се развива по европейски. Къмпинг начинът на живот е основополагащ отдушник на цивилизованите общества и, ако европейските народи искат нашата страна да е адекватна при участието си в съюза, то те трябва да наложат и тази форма на социално съществуване у нас, след като ние сами не може да го запазим.

Освен това, трябва задължително да се потърси отговорност на замесените в унищожаването на къмпингите “Веселие”, “Нестинарка”, “Оазис”, “Европа”, “Слънчев бряг” и други, за да не се повтаря подобна вандалщина никога.

Необходим е и силен натиск върху българската законодателната система и местни власти, които спешно да приемат нормативна уредба за създаване и развитие на нови места за урбанизиран къмпинг.

Моля, който е запознат с европейските законови механизми за запазване на българските къмпинги и създаването на нови, да пише тук!

Къмпинг истории

Предлагам на хората любители на къмпинга, които ще се престрашат да участват тук, под формата на коментари да напишат някои собствени къмпинг истории..

Цени на къмпинг Porta del Sol в Германия

Понеже цената от 5000лв на "Градина" наистина фрапира, позволявам си да препубликувам цените на къмпинг Porta del Sol до Грьомиц в Германия на Балтийско море. Преди време ви показах друг къмпинг в близост - Ostsee. Вижте годишната цена на парцел от 80-100 квадратни метра - 1035 Евро, която е за разполагане на каравана или палатка с до 4 човека пребиваване, плюс една кола... за срок от 1-ви април до 31-ви октомври !!!

Обещавам ви, че освен преминаващи за Гърция и Турция в България на къмпинг германци няма да дойдат..

Unsere Preise im Überblick
Jahresplätze (Saisonzeit 01. April - 31. Oktober)
Preis in €
für 1 Familie bis 4 Personen und 1 PKW

Platzgrösse bis 80 m² 935,00
Platzgrösse 80 - 100 m² 1035,00
Platzgrösse über 100 m² (je 10 m²) 70,00

Zusatzperson je Erw. 50,00
Zusatzperson je Kind 25,00
Hund 30,00
Anschlussgebühr für Strom 40,00
je verbrauchte kW/h 0,40
Platz mit Wasseranschluss 75,00
Duschpauschale 75,00
Müllpauschale 20,00
Winterabstellplatz für Wohnwagen 77,00

Feriencamping
Tagespreise

Standplatzgebühr (inkl. Wohnwagen) 15,00
Motorcaravan 15,00
Kleines Zelt (bis 2 Pers.) 12,00
Großes Zelt (ab 3 Pers.) 14,00
jede Person 5,00
Kinder 3 bis 14 Jahre 3,50
Tagesbesucher 2,00
Hunde 2,00
PKW 2,50
Boote 2,00
Stromkostenpauschale pro Tag 2,00
Müllpauschale pro Tag 1,00
Kurtaxe Nebensaison pro Tag 1,50
Kurtaxe Hauptsaison pro Tag 2,80

Sparpreise vom 01.04. - 21.05. und 16.09. - 31.10.

2 Pers., Standplatz, inkl. Strom und Müll 20,00
4 Pers., Standplatz, inkl. Strom und Müll 25,00
Alle Preise inkl. Mwst.und Warmwasser

Палатков FKK къмпинг на остров Амрум

За да схванете какво загуби България с "провеждането" на селската си реститутска политика и последвалото просташко застрояване на крайбрежието, искам да ви покажа още един германски къмпинг и то натуристски. Намира се на остров Амрум точно под известния остров Зилт в Северно море, до границата на Германия с Дания. Цялата група пясъчни острови са природен резерват и на пръв поглед може да къмпингувате навсякъде по дюните, но това хич не е така. Практически къмпингуването става само на определените места, а точно в този къмпинг може да отсядате само с палатки. За каравани и кампери има друг камп по-близо до селцето Витдюн. Уникалното на Амрум, Зилт и околните островчета е пясъкът и дюните, които на Амрум достигат височина от 34 метра /!!!/. На острова има само ниски постройки и не се извършва никакво ново жилищно строителство. Затова е известно, че старите къщи струват от 1 милион евро нагоре бройката. Повечето западни плажове на острова са от десетилетия определени за натуристи. Не случайно и палатковият къмпинг се стопанисва от Германската натуристска федерация DFK. Снимките са направени от площадката на известния фар на Амрум, който се намира точно над дюните, в югозападната част на острова. Между дюните ще видите освен малките тенти и огромни палатки за над 12 души, които стоят там почти целогодишно. Повечето са датските Outwell от полипамук!!! Островите са популярни и с приливите и отливите на океана, при които даже може да преходите пеш между Амрум и остров Фьор. Плажът е уникален и при отлив достига ширина до 1/3 от ширината на острова или около 1 километър. След него започват дюните, които заемат почти половината от ширината на Амрум. До острова се стига с ферибота от Дагебйол, който акустира на кея на Витдюн. От там на окло 4-ри километра северозападно е фарът с къмпинга.

За да усетите мащаба кликнете на фотографиите за да се увеличат.


(c) Timo Kamph

Не мога да не направя асоциация с плажа на Каваците, Градина и Корал.. Просто в българския вариант дюните са изгребани или окупирани от булгарбандити и вече никога няма да бъдат природа.. с която да се правят пари.. остава ни само водата на морето..

FKK Camping Ostsee

Показвам ви FKK къмпинг Ostsee намиращ се на плажа на Розенфелдер в Остхолщейн, балтийското крайбрежие, провинция Шлезвиг-Холщейн, Германия - на 60-тина километра северно от Любек. Мястото е изключително чисто и по германски подредено. Хич не се учудвайте, защо германците и поляците вече почти не идват на къмпинг в България. Имат море, пясък, перфектни къмпинги и независимо от по-суденото и облачно време се радват..

Парк Умаг, Истрия

На фона на предходната ми публикация за Каваците, тези кадри от Хърватска не смятам да ги коментирам..

Къмпинг Канегра, Истрия, Хърватска

Ето още един FKK къмпинг на полуостров Истрия..

Канегра се намира в залива на Портороз, точно срещу него, на метри от границата със Словения. На десет километра южно е Умаг. Мястото е много уютно и с много чиста вода. Има всички удобства и цените са отлични. Пакетът за семейство, от двама възрастни, през септември е 14-15 евро на ден, без значение дали са с палатка или с кампер. С INF картата има -10%. Поради пренаселеността през юли и август, не ви препоръчвам това време за отсядане. Къмпингът и плажът са 100% натуристски.

Митичната колонка в действие..

© istraturist

Хърватски къмпинги..

Това е къмпинг Стела Марис до Умаг, Истрия. Смятам, че всеки българин може да се засрами от това което вижда..

Подредено и чисто във всяко едно отношение. И как би могло да е друго, след като на полуострова ежегодно се изсипва половин Германия.. Защо ли в България не е така..

Санитарните помещения са винаги чисти и цветята никога не изсъхват!

Отляво виждате колонката за електро, водо, TV и интернет /!!!/ захранване. В основата й има и сифони за канал. Подобни колонки има в почти всеки къмпинг на територията на Истрия. До няколко години по стандарт с тях ще бъдат оборудвани и всички останали хърватски къмпинги.

© istraturist

РАЯТ на КЪМПИНГ НАТУРИЗМА

Искам да ви покажа най-големия къмпинг център в Европа за натуристи, който се намира на полуостров Истрия в Хърватска. Всъщност ще видите от въздуха и двата FKK къмпинга разположени на северния и южния край на залива между Ровин и Врсар. Мащаба може да усетите и сами. Северният къмпинг Коверсада е по-известния в България, а южният Валалта е по-големият. Трябва да знаете, че само къмпинг Валалта е с територия и туристо-население, колкото село Приморско и Китен взети заедно!

И за да не се заблуждавате, какво представляват малките бели точици, ще ви кажа, че и на двете места има феноменално, за българските представи, къмпингуване с каравани и мотокаравани. Почти всички от тях са с опънати палаткови пристройки и повечето остават на място за през зимата.

На този приближен изглед може да видите носа на Валалта, който е отреден за каравани. Северно от него се вижда централната поляна за палатки, а отдясно на изток са бунгалата-вили зад които има още един пояс за каравани.

(c) Davbited

На снимката се вижда част от голямата поляна за палатки и яхт пристанището /!!!/ на къмпинга!

Къмпингите са отлично стопанисвани и условията лично за мен са великолепни. Като всеки FKK център може да се разхождате навсякъде голи.

Скоро ще сложа някои от фотографиите които имам и на двете места.