Къмпинг на море 2012

Няма съмнение, че най-предпочитаното място за къмпинг в България е на морето. Няма съмнение, че и диструкцията на българската къмпинг среда е факт. През 2012-та положението, за поредна година, е по-зле от преди. Изчезнали са още няколко култивирани места за лагеруване и са се напоявили дестки нови дивашки сборища на хора желаещи да са на море без да плащат.

Първото ми впечатление в средата на юли е пълен потрес от видяното на Каваци. Плажат е запълнен от безкрайно поле концесионни чадъри, дюните са осрани както никога до сега. Тополите на бившия къмпинг Смокиня са почти напълно изсечени, надробените части от бившите къмпинги Каваци-Смокиня са препълнени с разнебитени каравани, палатки няма и във въздуха се носи натрапчива смрад на пикня..

Златна Рибка е ликвидирана като къмпинг. Плажът на Градина е обиколен с шпалир снобски каравани първа линия. Окупират се дори и дюните на бункерите между Градина и Башбара. Крайбрежният път между Черноморец и Созопол е в безобразно състояние, дупките и прахта биха отказали дори и претръпнал състезател в ралито Париж-Дакар..

Плажът на Вромос и плаца на бившия къмпинг Черноморец, съответно над и под презастроеното селище Черноморец, са превърнати в незаконни къмпинг лагери с липса на каквито и да е санитарно-хигиенни условия за преживяване..

Дивашкото къмпингуване около Златна Перла до Приморско продължава. Същото е положението на Корал, южния нос на Арапя, околностите на Варвара и плажа Липите до Синеморец. Дивотията в горичките около плажната ивица на Градина е частично отрязана с оградите поставени през зимата и обявената такса за лагеруване по 10 лв на палатка. Последното за мен е справедливо и помага да се ограничи паплачта цапаща околностите.

Както вече писах, къмпинг на Атлиман до Китен няма, всичко в горичката е заличено.

Къмпинг Китен е съхранен, но с вида и условията от преди 30 години, което ме навежда на мисълта, че вероятно ще го споходи съдбата на къмпинг Каваци. Единствено на този къмпинг срещнах чужденци с палатки, кампери и каравани! Това е показателно какво търсят нормалните хора предпочитащи къмпинг туризма.

Достигането до къмпинг Юг, плажа на Корал и останките от Оазис е истински кошмар. Път няма! За какъв туризъм по морето може да говорим, когато липсва елементарен достъп до плажовете!? Иначе, относително нормално работи само къмпинг Юг.

Арапя е превърната от цветущ до преди 12 години къмпинг в купчина гета за идиоти мислещи си, че са отишли на почивка на море с изглед към гадни псевдо бунгала, бетонни блокове, вмирисани бракувани каравани и прашни огради. Поне морето е по-чисто от предишните години..

Още по-на юг положението е загрубяло с жълто чадърена анексия на плажа на Велека - еманация на концесионната алчност..

Северно от Бургас положението не по-различно.

Къмпинг Ахелой, единственият останал къмпинг между Бургас и нос Емине, е направо обезобразен.

От Бяла нагоре преобладава дивотията. Карадере, частично Иракли, ивицата на Шкорпиловци-Камчия и брега на Камен бряг-Крапец привличат все повече къмпинг диваци и на места ми изглежда, че положението е излязло от поносимите граници.

Като "порядъчни" къмпинги на север мога да спомена само плаца в гората на Камчия, къмпинг Свети Георги преди Калиакра и къмпинг Космос най- на север. Съществени удобства няма, но поне има къде да отседнете и вземете един душ..

Още веднъж ще споделя, че това което видях на морето е трагично.. не само за къмпинг останките, но и за туризма и живота на хората по принцип.

"Едуард Стърнс: Няма по-прост народ от българския"

Макар и измислен, като изфабрикуваното интревю с холандския премиер, текстът който препечатвам е верен.. Каква е връзката с къмпинга, оставам сами да прецените.

20 Юни, 2012 | автор: frognews.bg

“Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие „Невероятно инфо“ пусна материал, който, макар и фантастичен, решихме да публикуваме заради убийствената ирония в него. Той е неопределен жанр – очерк, есе или автоинтервю. Текстът на Едуард Стърнс, касаещ България, придоби огромна популярност сред англичаните.
Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава.

Текстът публикуваме от eurochicago.com



”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!

Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости.

Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.

Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата.

Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.

Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ?

Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския?

Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.

Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.

Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.

Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.

Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.

Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият.

Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.

Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.

Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.

Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе.

И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:

“-Ми аз, какво мога да направя?”

Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.

Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.

Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.

Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш.

Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.

Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “


П.П. Това е само мнението на един англичанин. Пребройте до десет преди да го наплюете и оборвате. Звучи неприятно, но пък трябва да признаем, че много верни неща е казал. По-важно е да помислим как да се променим и да покажем добрите черти от националния характер. Такива има със сигурност.

"Алчността заробва човеците" DW Bulgarien

Препечатвам един от поредицата анализи за реалността в България на уважавания от мен Георги Папакочев, син на приятеля на дядо ми фотографа Петър Папакочев.

Има едно нещо, което обединява оспорвания Закон за горите, опитите за окончателно бетониране на Черноморския бряг и взривовете край "Петолъчката". Това нещо си има име - казва се АЛЧНОСТ.

Анализ на Георги Папакочев:

В проповеди пред млади хора папа Бенедикт ХVI често говори за алчността, която „корумпира сърцата, заробва човеците и лишава бъдещите поколения от ресурсите, необходими за изграждането на едно по-солидарно и справедливо общество”. Християните приемат прекомерния и ненаситен стремеж към богатство и власт за порок и поставят скъперничеството сред седемте смъртни гряха. Подобна позиция заеха и протестиралите в София тези дни млади българи, които застанаха категорично срещу алчността на едрия бизнес и неговото парламентарно лоби.

Гората закрилница

Странно защо мнозина се изненадаха от рекордния брой протестирали на столичния Орлов мост, след като още през март стотици излязоха по улиците на София, Пловдив и Варна, за да изразят възмущението си от алчните попълзновения към българската природа. Тогава, по повод подготвяните поправки в Закона за горите, те скандираха "Искаме гори, не бетон", "Монополите убиват горите", "Стига подаръци от държавата", "Ски за децата, не за милионерите” и се опитваха да убедят депутатите, че с приемането на въпросните поправки ще вдигнат бариерата пред бързото и евтино изсичане на държавни и частни гори за бъдещи ски писти и просеки за лифтове, при това в услуга на конкретен бизнесмен, който, въпреки че вече е собственик на три четвърти от ски зоните в Банско, Витоша и Боровец, иска още. Протестните послания бяха чути едва когато няколко хиляди души все пак блокираха движението на Орлов мост въпреки масираното полицейско присъствие.

От балкона - в морето

Много българи и гости на страната и до днес се питат какво в крайна сметка може да причини на туризма преяждането с "кюфтета", замесени от алчност, беззаконие и простотия. Отговорът се крие в бетонните безумия, покрили почти цялото българско Черноморие като ярка илюстрация на последствията от алчното и хаотично печалбарство. При опита си да прокара известни промени в Закона за Черноморското крайбрежие тази пролет правителството на ГЕРБ се сблъска челно с кметовете на Созопол, Поморие, Приморско, Царево и Несебър, които яростно се обявиха срещу забраната да се строи в 100-метровата зона от морето, защитавайки ненаситния апетит на местния бизнес да вдига хотели и заведения върху самите плажове и крайбрежни скали.

Канонади на печалбарството

На какво друго, освен на неизкоренимата човешка алчност се дължат и взривовете в Челопечене през 2008-ма, в Севлиево през миналата и при „Петолъчката” през тази година? Онези 57 милиона евро, заделени преди 3 години от държавата за утилизиране на остарели армейски боеприпаси, буквално подлудиха местните частни фирми, които, за да печелят, наемаха неквалифицирани безработни мъже от селата около складовете, повечето без образователен ценз и дори без елементарен опит в опасната дейност. Сега става ясно, че вместо да унищожават с взривяване остарелите муниции, алчните „утилизатори” механично извличали от тях взривното вещество и метала, които продавали на допълнителна чиста печалба. Резултатите? За разлика от първите две, най-новите „фойерверки” не само причиниха огромни щети и уплаха сред населението, но отнеха и човешки живот. От лакомия за пари естествено, при това - за огромни пари.

Надпис със спрей върху стара селска тухлена ограда гласи: „Не съм алчен - искам само тази земя, която граничи с моята”. Кратка, точна и показателна формулировка на алчността. Която винаги е звучала страховито. Особено в България.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: Д. Попова-Витцел
Дата 20.06.2012
Дойче Веле българска редакция

Къмпинг гмеж по Хърватски 1

Къмпинг "Чикат" - остров Мали Лосини

Като изгеледате филмчето, ще разберете какво губим със затриването на българските морски къмпинги. На Чикат не ходя, не ми понася гмежта през юли и август, но обърнете внимание, как на парцел предимно отсядат не по-малко от 100 хиляди евро в каравана, кола и къмпинг оборудване.. Сравнението с бетонните гета по нашето море и паплачта от сополиви руснаци и малоумни англичани наподобява сравнение между посещение на тоалетна в хотел Four Seasons Будапеща с изпикаване в нужника на Лукойла срещу Църна маца..

"Оазис" в хватката на мафията

Аз бих повторил фразата "В България мафията си има държава".

Мафията-държава освен, че затри почти всички урбанизирани места за къмпинг в България, но и удави народа си в мизерия и тотална безизходица. Черноморието за последните 15 години тотално се обезлюди. Тук не става дума за Варна, Бургас и месец август, когато всичко живо що има малко спестени пари се изсипва по брега на морето за разплод, а за останалите десетки бивши населени места от Дуранкулак до Резово през останалите 11 месеца от годината. Пустош, същата пустош каквато е в северозападна България, Странджа, Родопите и стотици други села из Балкана и полето. Ужас!

Популизмът през иминалите дни удари тавана с ареста на не безизвестен мафиот стоящ зад презстрояването на бившия къмпинг Оазис. Мафиот за който се знае от години, че върши това за което е издирван от Интерпол/Европол и всякакъв друг, но не и български пол, и под техен натиск спешно арестуван. Тъй като Мафията-държава не може сама да си отреже главата, то трябваше италиански, американски и швейцарски служби да провокират залавянето на този престъпник.

На всички в Бургаско и София отдавна им е ясно, че Оазис, къмпинг Юг и къмпинг Китен са прикоткани от един и същи постсоц мафиотски кръг, но както и за всичко останало мълчанието и бездействието е "злато". За информация на незапознатите само ще припомня, че споменатите къмпинги бяха приватизирани от фонд Фаворит - продукт на младите тогава фирмаджии от Еуратек и ко, които са все още вносители на Шкода за България. Хората седящи зад Еуратек и фонд Фаворит са деца и наследници на редица номенклатурни кадри по време на соца с дебели връзки сред соц номенклатурата в централна Европа. Арестуваният Брендо е един от тях. Известно е, че точно във вече застроения Оазис до скоро, са се вихрили партита и срещи на всички от този кръг. Какви още престъпления са извършили момчетата и как точно са омесени нещата надали някога ще разберем с точност, но едно е ясно, територията на най-големия и отлично урбанизиран български къмпинг - Оазис беше погълната от алчността на шепа хора в стремежа им да преперат милиони от трафик на кокаин!

Какво по долно от това да замениш Природа срещу Кокаин!


note 1kg of Cocaine = €25,000-€65,000 (depending on Dealer)