"Алчността заробва човеците" DW Bulgarien

Препечатвам един от поредицата анализи за реалността в България на уважавания от мен Георги Папакочев, син на приятеля на дядо ми фотографа Петър Папакочев.

Има едно нещо, което обединява оспорвания Закон за горите, опитите за окончателно бетониране на Черноморския бряг и взривовете край "Петолъчката". Това нещо си има име - казва се АЛЧНОСТ.

Анализ на Георги Папакочев:

В проповеди пред млади хора папа Бенедикт ХVI често говори за алчността, която „корумпира сърцата, заробва човеците и лишава бъдещите поколения от ресурсите, необходими за изграждането на едно по-солидарно и справедливо общество”. Християните приемат прекомерния и ненаситен стремеж към богатство и власт за порок и поставят скъперничеството сред седемте смъртни гряха. Подобна позиция заеха и протестиралите в София тези дни млади българи, които застанаха категорично срещу алчността на едрия бизнес и неговото парламентарно лоби.

Гората закрилница

Странно защо мнозина се изненадаха от рекордния брой протестирали на столичния Орлов мост, след като още през март стотици излязоха по улиците на София, Пловдив и Варна, за да изразят възмущението си от алчните попълзновения към българската природа. Тогава, по повод подготвяните поправки в Закона за горите, те скандираха "Искаме гори, не бетон", "Монополите убиват горите", "Стига подаръци от държавата", "Ски за децата, не за милионерите” и се опитваха да убедят депутатите, че с приемането на въпросните поправки ще вдигнат бариерата пред бързото и евтино изсичане на държавни и частни гори за бъдещи ски писти и просеки за лифтове, при това в услуга на конкретен бизнесмен, който, въпреки че вече е собственик на три четвърти от ски зоните в Банско, Витоша и Боровец, иска още. Протестните послания бяха чути едва когато няколко хиляди души все пак блокираха движението на Орлов мост въпреки масираното полицейско присъствие.

От балкона - в морето

Много българи и гости на страната и до днес се питат какво в крайна сметка може да причини на туризма преяждането с "кюфтета", замесени от алчност, беззаконие и простотия. Отговорът се крие в бетонните безумия, покрили почти цялото българско Черноморие като ярка илюстрация на последствията от алчното и хаотично печалбарство. При опита си да прокара известни промени в Закона за Черноморското крайбрежие тази пролет правителството на ГЕРБ се сблъска челно с кметовете на Созопол, Поморие, Приморско, Царево и Несебър, които яростно се обявиха срещу забраната да се строи в 100-метровата зона от морето, защитавайки ненаситния апетит на местния бизнес да вдига хотели и заведения върху самите плажове и крайбрежни скали.

Канонади на печалбарството

На какво друго, освен на неизкоренимата човешка алчност се дължат и взривовете в Челопечене през 2008-ма, в Севлиево през миналата и при „Петолъчката” през тази година? Онези 57 милиона евро, заделени преди 3 години от държавата за утилизиране на остарели армейски боеприпаси, буквално подлудиха местните частни фирми, които, за да печелят, наемаха неквалифицирани безработни мъже от селата около складовете, повечето без образователен ценз и дори без елементарен опит в опасната дейност. Сега става ясно, че вместо да унищожават с взривяване остарелите муниции, алчните „утилизатори” механично извличали от тях взривното вещество и метала, които продавали на допълнителна чиста печалба. Резултатите? За разлика от първите две, най-новите „фойерверки” не само причиниха огромни щети и уплаха сред населението, но отнеха и човешки живот. От лакомия за пари естествено, при това - за огромни пари.

Надпис със спрей върху стара селска тухлена ограда гласи: „Не съм алчен - искам само тази земя, която граничи с моята”. Кратка, точна и показателна формулировка на алчността. Която винаги е звучала страховито. Особено в България.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: Д. Попова-Витцел
Дата 20.06.2012
Дойче Веле българска редакция