"Как станахме нудисти насред дивия комунизъм"

Препечатвам спомените на Мадлен Чолакова за натуризма на плажа Каваци. Прясната статия отново дава някои обяснения за блатото в което сме затънали като "недоклатено" общество.. На този фон папарашките снимки на Мартина Вачкова от плажа на Резово и коментарите към тях в един жълт вестник си идват направо на мястото..

"Голотата е свобода

Свободата, както и истината, сигурно са голи. През шейсетте и седемдесетте години на вече отминалия век, скрити в тогава почти дивите дюни на юг от Каваците, ежегодно къмпираха неколцина френски или германски двойки, някои от тях - с децата си. За случайно минаващия по плажната ивица нашенец гледката беше повече от странна. В онези години масовата представа за почивка на море включваше карта за станция, квартира, или хотел в някой от морските ни курорти, а не плат над главата и въргаляне сред пясъците. Това, обаче, което най-много смущаваше патриархалния българин, бяха самите обитатели на палтките, които се размотаваха наоколо, както майка ги е родила.

Всеизвестно е, че липсата и забраните на каквато и да било информация за т. нар.” западен начин на живот” направи гражданите на соцлагера всестранно информирани. Знаехме всичко за рок музиката, абстрактното изкуство, поп-културата и отчасти и за нудизма. Знаехме, че дори на Запад рядко гледаха на голите комуни с добро око и разгонваха подобни ентусиасти от плажовете. Но не и в Германия. И в източната (комунистическа) и в западната й част нудистите се чувстваха прекрасно. Имаха свои голи плажове, басейни, физкултурни площадки и клубове.

Местата им и до сега са обозначени като FKK - Freikörperkultur. На български – “Култура на свободното тяло”. В края на XIX и в началото на XX век, именно германците са сложили началото на това, което днес наричаме нудизъм или натуризъм, с публикации като „Култ към голотата” на Х. Пудор и „Голота” на Р. Унгевитер. Идеите им за здравословен живот, близост до природата, вегетарианство, физическа култура, спорт, туризъм и т.н., изглеждали на съвременниците им толкова прости, естествени и достъпни, че последователите им бързо се увеличавали, независимо от географски, политически или религиозни фактори. Федерацията на Натуристите към ЮНЕСКО отбеляза през 2007 година 100 годишнината на движението и 40 години от официалното си съществуване и обяви нудизмът за организирано, законно, вековно движение, познато и практикувано почти навсякъде по света.

Надписите FKK се появиха в на един-два наши къмпинга още през 70-те години на миналия век. Заради немските туристи, най-вече тези от Източна Германия. Те идваха предимно на палатка. По-младите правеха преходи през Рила, до Странджа и с изгорели на туристически обувки крака и на къси ръкави ръце, опъваха малките си палатки и волейболни мрежи направо на плажа. Семейните демонстрираха прекрасно оборудване с походни кухни и елегантни шезлонги, в шатри със спални помещения и шарени сенници. И плажуваха, спортуваха, плуваха и се хранеха съвсем голи.

В началото на осемдесетте години, голямата ми дружна компания, с която и до ден днешен не спираме да „опъваме”, започна “палаткуване” на къмпинг Алепу. Скоро обаче го затвориха заради строежа на Дюни, и ние се преместихме няколостотин метра по на север - на Веселие. На Алепу имахме редовна смешка, за да дразним благоприличните плажуващи. Момчетата влизаха в морето хванати за ръце, смъкваха банските си под водата и после с крясъци скачаха над вълните, за да могат всички на брега да се възмутят от редицата бели мъжки дупета.

Когато се настанихме на $Веселие$, се оказа, че там този виц хич не върви. Къмпингът беше за нудисти и дори беше обозначен с надпис FKK недалеч от входа. Всъщност, и входът и надписът едва се забелязваха сред избуялите храсти, буквално на острия завой на края на плажната ивица на Каваците. През първите дни на „Веселие” погледите ни се залепяха по прекрасните голи тела на младите немкини и стройните германци. Открихме, че голи са и доста чехи, унгарци, поляци – такъв беше обичайният набор от туристи в милата ни татковина.

Сядаха на пясъка пред хималайките си, отваряха консерва, или здравата играеха плажен волейбол, без ни най-малко да се притесняват от голотата си. На свой ред, объркани и смутени, ние яростно им се подигравахме и гледахме сеира на светкавично обличащите се, почти като на мексиканска вълна нудисти при редовната поява на милицията, така и не проумяла смисъла на FKK знака на входа на къмпинга… Тези събития ни сближаваха…

Скоро немчурлята пиеха бавно гроздова, а ние купувахме оборудването им. Спомням си пристигането на един наш, по-отракан приятел, който веднага се изсули от гащите си. Наоколо настъпи тишина и старание да не го гледаме. След минута той се обу. Скоро, малко по малко, един по един, ние спряхме да лазим в палатката всеки път, когато се налагаше да сменяме мокрите си бански. Голи наоколо, колкото щеш, кой ще те гледа? После се изхитрихме да се печем полусъблечени, но далеч от погледите на приятелите си, пред които иронично осъждахме голотията или пък се кикотехме, че този или онази от нашата компания е забелязан някъде из дюните по дупе.

Най-неустоимо се оказа плуването без бански, направо вълшебно! В началото това удоволствие ни служеше за извинение, когато захвърляхме банския и се втурвахме към водата. После изчаквахме и да изсъхнем, преди пак да нахлузим банските, после зарязахме и това. Хапливите закачки изчезнаха. Посрещахме новите си приятели на къмпинга с навивки: колко е гот да плуваш гол и колко е гадно да имаш разлика. Дълго време не си давахме сметка, че неусетно бяхме прегърнали идеята на натуризма без дори да познаваме философията му.

Или, по-скоро си имахме своя философия. Имахме неосъзната и неясна, но неистова нужда от свобода. Свобода на всякакъв изказ – мисловен, идеен, морален и дори телесен. Неусетно къмпингът се беше превърнал в нашия oстров на свободата, - насред тоталитарната ни социалистическа родина. Макар и илюзорно, собствената ни голота ни даваше усещане за дързост и разкрепостеност, за непринуденост и волност, зареждаше ни със самочувствието на по-различни, по-безстрашни и по-свободни. Имахме си наш неписан къмпингарски кодекс, с уважение към вкусовете и предпочитанията на другите, помощ при ‘опъване’ и ‘сгъване’ и специфика на чувството за хумор.

Ценяхме и изисквахме в свободните си летни дни да сме максимално слети с природата. Кибиченето и “пизденето” на плажа, където минаваше цялото ни време - буквално 24 часа, беше изпълнено с кикот и закачки, с неизменната мента под импровизираната обща тента, един неспирен купон, за най-щастливите от нас - тези със свободните професии - дълъг от пролетните до есенните дъждове. Ето това беше нашата представа за идеална ваканция. Място без грим, бижута и тоалети. Място без лицемерие и интриги. Без натегачество и подмазване. Без автоцензура. Всичко това, така или иначе, ни чакаше в наесен в София.

Не използвахме душовете. Миенето на косата в морето с прост шампоан я правеше невероятно мека и блестяща. Миенето на чинии и тенджери с шепи пясък от плажа е лесно. Презирахме почивка, в която ще ядеш под час и ще разнасяш плажната си кърпа напред-назад два пъти на ден. Обожавахме огъня вечер на плажа и къпането под пълната луна, цър-пъра от миди или шишове, озвучаван от китарния ни нецензурен репертоар. Бяхме си изградили наш летен житейски стил.

Отгледахме и децата си сред рейките, привиквайки ги отрано с гледката на голите ни различно красиви и различно стареещи тела. Възпитахме в тях липса на нездраво любопитство към половите разлики и любов към собственото тяло. Сега вече и те “разпъват”. Имат собствена еко- и плажна философия.

Изминалото време изтри немските туристи, палатките им и тежкото им оборудване. На плажа вече никой не готви на газов котлон - храна, вода и бира има в излишък. Вече никой от нахлуващите направо от шосето неделни плажуващи днес не се стряска от голи хора, а и новите бетонни времена пргониха нудистите от все по малобройните, но и все по мръсни родни къмпинги.

От онези, първите лета, минаха 30 години. Някои от нас все още „опъваме”. Опъваме палатките си, и се опъваме на недвусмисленото намерение да изгонят и къмпингарите и караваните от цялото ни Черноморие. Алчните търговци на пясъчно щастие нацвъкаха плажовете с безброй хотели и заведения, предлагащи съмнително качество с несъмненно високи цени. На „Веселие” построиха хотел направо на пясъка, а хигиената по малкото останали места за къмпиране е толкова ужасяваща, че може да изгони и най-заклетите от нас.

Днес, след 100 години свободна телесна култура, дискусията „за” и „против” нудизма, или, както сега е прието да се нарича движението – натуризъм, е по-жива от всякога. В основата на дефиницията на натуризма, (от латинската дума natura, природа), стои определението: „Начин на живот в хармония с природата, едно от проявленията на който е правото на голото човешко присъствие в обществото, чиято цел е да се култивират благоприятни условия за уважение към личността и физиката на човека.”

Натуристите вярват, че колкото по-често хората се събличат на подходящите за това места, толкова по-малко и по-рядко ще се налага да се преструват и да преиначават позициите и мисленето си. Опонентите им намират поведението им за скандално, нехигиенично, невъзпитателно и сексуално вредно, обслужващо само еротични нагласи и целящо сриване на обществения и религиозен морал.

Разбира се, би било глупаво да се мисли, че само натуризмът и единствено той, връща човека към неговия първичен начин на живот. В зората на появата си движението е претендирало и за нов, обективен и закономерен път в развитието на човешката цивилизация, и не на последно място ново разбиране за свобода. Негови последователи са били личности като А. Айнщайн, М. Ганди, А. Камю, Х. Хессе, Б. Шоу, Ф. Кафка, Жан Луи Баро, М. Рено и още, и още. Оттогава е изминало много време и днес многобройните центрове за FKK разпространяват протестни послания срещу омаловажаването на философията и насилственото сексуализиране на имиджа на движението. Протестират и срещу нелегалното правене и продаване в интернет на снимки от семейните нудистки плажове и опорочаването на самата идея.

Днес в свободна от всичко България няма организирани нудистки движения, или поне няма информация за такива във виртуалното пространство. Там можете да намерите само форуми с мнения за нудизма, които веднага ви препращат в порно страници - както вероятно се полага в страната на киселото мляко, секса и демокрацията.

Днес тъжно си мисля, че може би онази наша млада и дръзка жажда за свобода, която ни съблече насред дивия комунизъм, не ни предпази да не „ослободеем” в така наречената реална демокрация. Защото, каква е свободата, с която се сдобихме и какви права ни даде? Като че ли най вече правото да мразим. Да мразим без да обичаме, без да разбираме, без да проявяваме търпимост. И без да уважаваме закона. Това ли е свободата за която плакахме през 1989?

След 20 години имаме само слободия, и то на всяко обществено ниво. Имаме най-вече правото откровено и силно да ненавиждаме: богати, бедни, турци, евреи, цигани, мюсюлмани, политици, бизнесмени, журналисти, грозни, красиви, известни, неудачници, рокаджии, чалга, гейове и нудисти. От омразата до насилието крачката е много малка. А където има беззаконие, насилие и тормоз, там няма свобода.

А свободата, както и истината са голи. За да са ни ясни и близки. Прикриваме и обличаме тайните си, нещата, от които се срамуваме, най-често мислите си.
Истината ни прави свободни.
Голотата е прекрасна.
Само се разходете из музеите и ще ми повярвате.

Мадлен Чолакова
e-vestnik.bg
23 Август 2011"

Къмпинг под смокинята

С тази статия искам да се извиня на Албина Кръстева - собственик и менаджер на "Албина-Албина Отмар" ЕТ. До сега поради липса на достоверна информация замесвах малката част, нейна собственост, от бившия къмпинг "Смокиня" в безобразията и псевдо къмпинг безумието на Каваци до Созопол, но след като си изясних ситуацията трябва да напиша тези редове.

Който е бил в днешно време на Каваци няма начин да не е посетил поне веднъж ресторанта "Под смокинята" и няма начин да не е забелязал чистотата и подредеността на околното пространство за палатки, бунгала и каравани. Тази година границата и разликата със съседните парцели наследили територията на стария къмпинг е просто фрапантна. Аз лично не отсядам в този микро къмпинг, но посещвам ресторанта и мога уверено да твърдя, че това е най-доброто урбанизирано място за лагеруване около Созопол, а и като цяло на българско море. Защо е така, според мен това се дължи на личността на г-жа Албина, която с личен пример и предприемчивост развива наследената земя и къмпинг структура. Основен фактор за феномена е централно европейският произход на семейството й, за който се твърди, че има австрийски корен.. Всичките служители на възрастната госпожа я уважават и видимо от години себеотдайно работят рамо до рамо с нея. По-важното е, че мястото на къмпинга й се поддържа и развива отлично през последните години и постоянно привлича почитатели. Прилежащият пясък е чист, нощем територията на парцела е постоянно осветена, бунгалата макар и стари са поддържани и освежени, има магазин, направени са пързалка и играчки за децата, сервизните помещения са обновени и чисти, за разлика от всички останали нейни съседи..

ЕТ "Албина-Албина Отмар" доказва, че къмпинг туризъм в България може да съществува и то много успешно. Напук на всички опити на властите и престъпните групировки да му пречат и да го унищожават. Който не ми вярва нека да посети микро къмпинга и да се убеди сам, но ако иска да остане, първо задължително трябва да си направи резервация.. местата са ограничени и от рано заети. Пожелавам здраве и житейски сили на Албина и нейните служители!

Разрушителите на къмпинга в България част 1

На всички ни е ясно, че култивирания къмпинг в България е в пълна разруха. Сега е момента да кажем кой е виновен за това.

На първо място за унищожението на урбанизираната къмпинг среда е виновен самият български народ. Той отхвърли сам, през последните 20 години, това понятие и този начин на живот. Изразители на това му желание са законите, политиците които ги измислят, чиновниците които ги изпълняват/неизпълняват и като капак "предприемачите" които се възползват от тях, за да задоволят собствените си цели на обогатяване и лесна печалба.

За да не ме обвинят в клевета ще започна разследването на виновните за българското къмпинг унищожение отзад напред, т.е. ще опиша местата които бяха унищожени и хората-структурата която в момента се разпорежда с тях. Постепенно ще вървим към "корена на злото" изяснявайки кой и как е затрил даденото място. Надявам се който знае нещо достоверно по конкретни случаи да го сподели тук.

Напълно съм наясно, че разкривайки някои от схемите за ликвидиране на местата за къмпинг и някои неповторими природни дадености в България, е малко вероятно някой от обвинените в злодеянията да бъде официално подведен под отговорност и наказан, но с настоящите ми действия може да постигнем поне едно - обществено да заклеймим разрушителите на къмпинга и природата в България!

За да има последователност този път ще започна от юг на север по българското Черноморие и след това ще се пренесем навътре в страната описвайки засегнатите места и техните рушители.


Част 1 ЧЕРНОМОРИЕ


плаж Бутамята - Синеморец
хотел Бела Виста Бийч Клуб Хотел Синеморец / Bella Vista Beach Club Hotel
---
недосегаемите ТИМ

околностите на Варвара - крайбрежието на Странджа
незавършен комплекс Златна Перла
---
фирма Краш 2000
община Царево
Петко Арнаудов и ко
арх....

бивш къмпинг Нестинарка - Царево
хотел Серенити Бей Бийч Клуб / Serenity Bay apart hotel
Хотел Саут Бийч
---
ТУИ / TUI
община Царево
Петко Арнаудов и ко
арх....
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

пристанище Царево
заграждения и отнемане на публичния достъп до пристана
---
община Царево
Петко Арнаудов и ко
арх....

бивш къмпинг Арапя
хотел Кораба
хотели над малкия плаж
имоти на частни собственици
---
община Царево
поземлена комисия
Петко Арнаудов и ко
арх....

бивш къмпинг Оазис
комплекс OASIS RESORT & SPA / ВС Оазис
---
фонд Фаворит
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол
община Царево
поземлена комисия
Петко Арнаудов и ко
арх....

околностите на Лозенец
хотели и сгради
---
поземлена комисия
община Царево
Петко Арнаудов и ко
арх....

бивш къмпинг Корал
проект на Ибердрола
вили
---
поземлена комисия
Ибердрола Инмобилария
фирми..
община Царево
Петко Арнаудов и ко

къмпинг Юг
хотел Морско конче
---
фонд Фаворит
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

бивш къмпинг Лес
ликвидация

южен и северен плаж на Приморско
презастрояване
хотел на фирма Крит до входа на ММЦ
хотели и сгради
---
фирма Крит
поземлена комисия
община Приморско

бивш къмпинг Аркутино
незавършен комплекс "Знаме на мира"
множество нови сгради
---
Главболгарстрой

нос Хумата-Св.Тома
комплекс апартаменти Св.Тома
---
Главболгарстрой

плаж Алепу - бивш къмпинг Алепу, Дюни, нос Агалина
комплекс Дюни
---
Людмил Стойков и ко
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

бивш къмпинг Веселие
"Санд Лилис" - Sand Lilies Residence and Spa
---
"Ай джи холдинг" ООД
Йосиф Спиридонов
поземлена комисия
МЗ
МОСВ
Долорес Арсенова
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова
арх.Калин Тихолов
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

залив Каваци
хотел "Южна перла" - South Pearl Resort and Spa
комплекс "Гриин лайф" - Green Life Beach Resort Sozopol
хотел "Св.Никола"
хотел "Марина"
презастрояване
---
поземлена комисия
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова

нос Св.Стефан - Германката, Созопол
презастрояване
---
поземлена комисия
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова

нос Колокита - Созопол
комплекс Созополис
---
Момчил Николов и ко
поземлена комисия
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова

Райски залив, Созопол
презастрояване
---
фирма Рапид
Веселин Воденичаров и ко
фирми..
поземлена комисия
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова

Харманите, Созопол
презастрояване
---
фирми..
поземлена комисия
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова

Нов град Созопол
презастрояване
---
фирми..
поземлена комисия
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова

бивш къмпинг Златна рибка
комплекс Санта Марина
хотели..
---
Феър Плей Интернешънъл / FPI
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

къмпинг Градина
презастрояване на околностите
---
фирми..
поземлена комисия
община Созопол
Веска Караманова и ко
Панайот Рези и ко
арх.Диана Карабаджакова

бивш къмпинг Черноморец
презастрояване на околностите
---
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол
фирми..
поземлена комисия Черноморец

бивш къмпинг Крайморие
застрояване на околностите
---
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

бивш къмпинг Европа
презастрояване на околностите
---
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

околностите на Равда и Несебър
презастрояване
---
община Несебър

плаж Слънчев бряг
хотел Дюн
"Оазис ВИП домове"

Апартаменти "Хевън"
презастрояване
---
фирми..
"Галакси Пропърти Груп" ООД
"Унитурс" АД
община Несебър
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

бивш къмпинг Слънчев бряг
застрояване
---
община Несебър
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

околностите на Св.Влас и Елените
презастрояване
---
община Несебър

местност Иракли
застрояване
---
Стоян Захариев и ко
Суис Пропъртис
Русалка Холидейс
поземлена комисия

околностите на Бяла
презастрояване
"Бяла Бийч Ризорт"
---
Петър Диков и ко
"Холидей мениджмънт"

плаж Обзор
презастрояване
хотел Риу Мирамар
Обзор Бийч Ризорт
хотел "Хелиосбей"
---
"Вива Клуб ООД"
Христо Димитров Асенов - Бацата и съпругата му Виолета Атанасова Асенова
фирма "Страндхолмс Aлле" - Strandholms Alle - с изпълнител Петър Диков и неговата фирма "Холидей мениджмънт"
Васил Златев и ко

бивш къмпинг Хоризонт - Шкорпиловци
ликвидация
---
фирма "Шкорпос"

Камчийски пясъци
застрояване
---
фирма СОК - Камчия
Юрий Лужков и ко
"Рийс интернешънъл" ЕАД - фирма собственост на Raiffeisen Centrobank AG

Околностите на Варна
презастрояване
---
община Варна

бивш къмпинг Златни пясъци
презастрояване
---
Агенция за приватизация
След приватизационен контрол

бивш къмпинг СБА - местност "Икантълъка", Топола
презастрояване
---
Георги Янакиев
СБА

бивш къмпинг Карвуна - Крапец
ликвидация


Умишлено не засягам проекти, които са издържани и изградени в хармония с околната среда, и запазените урбанизирани места. Както се вижда ударно най-много загуби има на юг от нос Емине. Подобен "Черен" списък - bgblacklist.blogspot.com вече съществува в интернет, но според мен той не е много обективен и не засяга изцяло къмпинг пространството. Ако нещо пропускам, моля пишете тук в коментари!

Ще допълвам постепенно!

Каваците - краят на историята

Кой е засадил тополите около този залив все още не знам, но знам кой ги унищожава систематично и безмилостно. Каваци значи тополи на турски, ако не знаете. Заливът носещ това име южно от Созопол, за мен е най-хармонично разположеният в България. Обърнат изцяло на изток плажът, преди да се появят "концесиите", беше символ на красота и свобода. Дори соц режимът негласно го беше отредил за натуризъм.

Настоящото лято е фактическия край на къмпинг идилията Каваци.. След като последователно през последните 5 години околностите на залива бяха тотално застроени, а намиращите се до плажа от над 50 години къмпинги почти заличени, дойде ред на последните останали дървета каваци. През 2007-ма бяха унищожени тополите отвъд пътя зад бившата рецепция на ликвидирания къмпинг "Веселие", за да построят "публичния дом" - хотел "Южна перла" - South Pearl Resort and Spa /собственост на известен контрабандист/.. тихомълком през 2010-та големите тополи на Смокиня бяха безжалостно осечени, за да се открие гледка към морето на строящия се тогава отзад комплекс "Гриин лайф.. шитс.. - Green Life Beach Resort Sozopol, но за същия ще продължим след малко. На север също толкова безскруполно дърветата бяха повалени, за да изникнат бетонните камари на хотел "Св.Никола" и ко - какво кощунство само, да нарекат безобразието с името на един светия.. В южния карай на плажа, на мястото на бившия къмпинг Веселие, през 2006-2007 изсякоха залесения с дъбак склон в основата на носа-резерват Агалина и в началото на 2008-ма построиха мрачното бетонно чудовище "Санд Лилис" - Sand Lilies Residence and Spa /Пясъчни лилии - още едно арогантно име/ на "обръча дпс", както се установи в последствие.. Окопалите се в парцела на бившата рецепция на "Веселие" "селски собственици" все още пазят няколкото кавака, но до кога, само те си знаят. Старите тополи в самия къмпинг Каваци и раздробената Смокиня постепенно сами рухват поради старост, а някои ги отсичат за да не смажат летовниците.. така каваците си отиват.. според мен завинаги.

Тази година бележи края на свободното къмпингуване и натуризъм на плажа Каваци. Тихо и методично, с явната протекция на всички държавни институции, компанията /момчето спекулант с ваканционни имоти/ стояща зад комплекса "Гриин лайф.. шитс.. превзе пясъчната ивица южно от колекторната станция /до Смокиня/ - от Оранжевия бар почти до скалата Мона Петра. Плажът е охраняван и на него се допускат само гости на комплекса и тези които си платят такса от 110лв на ден /!!!/ за комплект платстмасови шезлонги с чадър или будоарно сепаре с балдахин.. Традиционният нудизъм в тази част на залива е забранен, както и всеки опит човек да седне свободно някъде наоколо на пясъка. Преминаването може да се осъществи само по пясъка между прибоя и набоцканите Гриин.. шитс.. чадъри.. А на най-голямата дюна се е "възцарил" бутафорен плажен Гриин.. шитс бар дънещ до непоносимост разни парчета.. , но за палатки е забранено, защото "унищожавали" дюните.. каква била работата, а!

Безобразието е абсолютно.. тази част на плажа Каваци поемаше голям поток плажуващи туристи от Созопол. Там всеки ден идваха на плаж и хора специално чак от Бургас, но това вече е невъзможно. Властващите и контролните органи са в играта, сервилничещи на шепата разюздани схемаджии и спекуланти разиграли презастроената местност Мапи. Какво се оказва!? За сметка на няколко дестеки хиляди туристи от къмпингите и Созопол, частните "инвеститори" в комплекса - предимно новозабогатели по несъвсем ясен начин руснаци и няколко българчета, необезпокоявани си развяват снобските тела на свещенния за хиляди семейства държавен, т.е. обществен плаж!

Смятам, че е време да се сложи край на това самоуправство от страна на шепата самозабравили се, алчни и арогантни велможи.. как ще стане, ще го обсъдим скоро..

Ще опиша и останалите безумни "строежи" унищожили къмпинг туризма и природата в България.. А, ако ми помогнете да напишем имената и на виновните те да се появят, за да бъдат подведени под отговорност и наказани, поколенията ще ни бъдат признателни.

Фейсбукски Къмпинг..

Из
Цивилизация | 05.08.2011
Вашите писма до нас
Какво ни пишете
от българската редакция на Дойче Веле - Deutsche Welle

"Какво Ви дразни във Фeйсбук?" На този въпрос вече получихме и първите отговори. Запазваме правописа на авторите – и им благодарим за отзивите!

Георги Димитров: Здравейте, Дойче Веле! "Какво ме дразни във Фейсбук?", питате вие и аз, бидейки ваш голям фен, ще изкажа своето мнение. Хм, много, ама наистина много неща ме дразнят. Някои от тях се преглъщат (грамотността, писането на латиница, хейтърството), но едно нещо ме нервира дотолкова, че ме довежда до отчаяние...Това е ритъмът, който Фейсбук налага на своите "поданици" безцеремонно, непреклонно и необратимо. Говоря за ритъмът, който, реално, ние самите сме си наложили, следвайки вездесъщите повели на социалната мрежа: "споделяй всичко ", "останете на линия", "безплатно е и винаги ще бъде" и т.н. Как да не се огъне човек пред могъществото на такива лозунги? Как да не се превърне в част от маса хора, които "сърфират" по цял ден ( цяла нощ?) във Фейсбук? Как да не се превърне в човек, чието ежедневие е "офейсбучено", опорочено в ритъма на едно неспиращо споделяне на глупости? На неграмотни постинги, на хейтърство, на натрапване на интимни преживявания! На прахосване на свободно време, в което всеки един от нас е можел да почете малко или да се заговори с някого. Не! Ако сториш нещо такова, ще изпуснеш да дадеш своя принос към многото злободневни коментари в постинг със снимки "Софийска кифла" или нещо подобно. Загубен в ритъма на ежедневното обезличаване. Жесток ритъм, който унищожава интимното, който разрушава устоите на живата комуникация. . Дали "Хайде, да се видим на по кафе" или "Хайде на по бира" ще бъде заменено от "хайде на по фейсбук". И всичко това като че ли е целенасочено. Ритъмът... не търпи промяна. Това ме вбесява.

ЕТО И ФЕЙСБУКСКОТО ОТРАЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА КЪМПИНГ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ >

Градина

още за Градина

Смокиня

Баш Бара

още за Баш Бара

Златна рибка

Делфин

Юг

за Арапя и къмпинга

Корал