"За нудисти и натуристи - история, справочник"

Препечатвам една обща статия с някои факти за натуризма появила се преди година. Донякъде дублира моите размисли по темата, но там аз много оптимистично съм се "отвял" с философията.. Материалът е популярен и ми спестява малко време за подобен преглед. Като цяло смисълът и се обезмисля от финала... виждате ли, все пак натуризмът не е много, много желан... , но е по-добре от нищо..

Първата неделя на юни е Световен ден на нудиста (натуриста). Общият празник, учреден от Международната федерация по натуризъм, не поставя знак за равенство между двете движения. Как и защо са възникнали те, по какво се различават? Горещият плажен сезон и „професионалният” празник на противниците на дрехите са повод да се поровим в темата.

Външният израз на вътрешните подбуди на натуристи и нудисти е един и същ – голотата. В целия є блясък, свалила дрехи и задръжки! Първите обаче се събличат от етични и философски убеждения, а вторите – за собствено удоволствие.

Натуризмът (от лат. natura – природа) се практикува от хора, които искат да живеят в хармония с естествената среда, да се слеят с нея, за да оздравят тялото и духа си. В теорията си те вкарват и социален елемент – голотата заличава различията между хората, без дрехи всички се чувстват равнопоставени членове на човешката общност.

Като движение натуризмът се заражда в Германия под названието „Култура на свободното тяло” (Freikoеrperkultur) в началото на ХХ век. Привлича основно студентската младеж. Пръв идеолог на движението е Хенрих Пудор. В книгите си на тази тема той развива идеята за „свободния културизъм”, чрез който може да се постигне хармония в развитието на душата и тялото, необходима за формирането на „съвършения човек на нордическата раса”. С мирен характер по своя замисъл, движението се разпространява сред нацисткото офицерство като „нудокултуризъм” и „нудонацизъм”.

Рихард Унгевитер основава първото нудистко дружество в Германия – „Тефал”, проповядващо здравословен начин на живот: отказ от месо, алкохол и тютюнопушене, занимания с гимнастика. Членовете му съз-дават първата нудистка база за почивка близо до Хамбург. През 1910 в Берлин, а година по-късно в Щутгарт се появяват и обществени организации на нудистите.

Движението се разраства, през 20-те години на ХХ век се разпространява в много европейски страни. Печели привърженици и в САЩ, Канада, Нова Зеландия и др., където се съз-дават национални федерации по натуризъм.

В Скандинавия натуризмът и нудизмът са свързани с името на датчанина Сорен Соренсен. През 1936 той създава нудистка база на остров близо до Копенхаген и отваря първия нудистки клуб „Слънчевият спорт на Севера”.

Във Франция пропагандатори на нудизма и на лечебните методи хидро- и хелиотерапия са лекарите Гастон и Андре Дюрвил, основатели на курорта „Хелиополис” и на Института по натуризъм, издатели на нудистко списание. Но още преди тях сънародникът им Елизе Реклю (1830-1905) изтъква положителните страни на голотата от морална и физиологична гледна точка и размишлява за нейните перспективи в историята и географията на културите.

Нудистки идеолог имат и руснаците. Това е Максимилиан Волошин, автор на трудове на тази тема и създател на нудистките плажове в Крим. През първите години на съветската власт до установяването на тоталитарния режим в началото на 30-те години натуризмът е бил доста широко разпространен в Съветска Русия. Провеждани били дори голи улични шествия в градовете, включително в Москва. Ленин виждал в движението на нудистите „здраво пролетарско начало”.

Днес асоциации на натуристите има в близо 100 страни по света. Те са обединени в създадената през 1953 Международна федерация по натуризъм (INF), действаща под егидата на ЮНЕСКО. Федерация по натуризъм има и у нас.

Голяма част от натуристите и нудистите на ХХІ век предпочитат комфорта на добре оборуд-ваните курорти пред дивата природа. Това устройва хотелиерския бизнес, готов да им осигури всички желани екстри. Нови перли попълват непрекъснато огромната мрежа от хотели бутици за нудисти, обхващаща целия свят, посочва New York Times. През 2003 оборотът от нудисткия туризъм е бил $400 млн.

Със славата на световна столица на нудизма се кичи Хърватия. Челен пример дава не кой да е, а британският крал Едуард VІІІ, отрекъл се от престола заради американката Уолис Симпсън. Кралят обичал да плува гол с любовницата си пред изумените погледи на очевидци във водите край остров Раб. През 1953 Хърватия първа отваря границите си за т. нар. комерсиални натуристки центрове. Дотогава в Европа натуризмът се практикува само в специални клубове. И досега хърватското адриатическо крайбрежие е на първо място в света по гъстотата на нудистките плажове и курорти.

Курортът „Коверсада” на полуостров Истрия приема първите нудисти още в началото на 60-те години на миналия век. Простиращ се върху площ от около 120 ха, покрита с иглолистни гори и маслинови дървета, той предлага гол отдих на 20 000 почитатели на нудизма. В Истрия и по цялото адриатическо крайбрежие на Хърватия, както и по прилежащите островчета, има още много натуристки и нудистки центрове.

Блажени кътчета за любителите на голотата има и във Франция. Впрочем там няма нужда да търсите специални плажове за нудисти. Разкрепостените французи смятат, че хората имат право да се събличат където поискат. Курортът Монталиве, основан през 1950, обаче е по-специален. Намира се близо до Бордо и е известен с това, че тук в далечната 1953 полулегалните нудисти от цял свят се обединяват в споменатата организация – Международна федерация по натуризъм, на първата гола международна конференция.

Монталиве е люлката на нудизма, но най-уникален е Кап д’Аг – най-големият в света нудистки град курорт, напълно автономен и независим. Тук летуващите могат да останат без дрехи от пристигането си до отпътуването. Историята му започва през 1956 с откриването на нудисткия къмпинг център Helio-Marine. Днес в Кап д’Аг има магазини, супермаркети, повече от 50 ресторанта, кафета и барове, казино, 4 дискотеки, собствен полицейски участък, поща, банка, бензиностанция, амбулатория и аптека. Летовниците могат да посещават без дрехи местната протестантска църква и археологическия музей, да пазаруват в супермаркета. В него има само 1 охранител – на голите клиенти може да се има по-голямо доверие. В Кап д’Аг може да се гледа дори „гол цирк”. В него всички артисти – от клоуните до жонгльорите, са голи.

Друг център на нудистка Франция е „Саблиер”, построен на брега на река на 7 км от град Барак. Върху повече от 60 ха са разположени много спортни площадки, тенис кортове, игрище за голф. По планинския склон се спускат терасовидно басейни. В „Саблиер” има строга забрана да се излиза на улицата с дрехи. Тя не се отнася само за полицаите, които могат да ви глобят, ако сте по бикини.

Курортът „Евронат”, открит през 1976, има репутацията на най-спокойното място, подходящо за семейна почивка на натуристи. В неговите рамки са оформени 5 „селца”: Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. Къщичките, до всяка от които води асфалтова пътечка, са разпръснати в гората на разстояние една от друга.

Любима за нудисти и натуристи е и Испания. Колкото и странно да е, в тази католическа страна от 40 години има плажове за голи туристи. Напоследък нудистките селища никнат масово по крайбрежието и на островите Ибиса, Коста дел Сол и др. Гостоприемна за нудисти и натуристи е и съседна Гърция.
Отвъд океана изобилие от места за гол туризъм предлагат САЩ, Мексико, Канада, страните от Карибския басейн, Австралия... Самурай бийч в градчето Порт Стивънс в Австралия е най-спортният от всички нудистки плажове в света. Всяка година през ноември тук се провежда „Гола олимпиада”. Спортистите се състезават във всички плажни видове спорт – от сърфинг до плуване. Има дори церемония по запалване на олимпийския огън.

Под забрана!
Има страни,които са еднакво зле настроени и към натуризма, и към нудизма. Голотата на обществени места не е желана в Турция, Израел, Египет, Мароко, Тунис, Индия, Индонезия, Япония. В краен случай на чуждите туристи им е позволено да се пекат топлес на закритите хотелски плажове. В Пакистан, Сирия, Йемен, Саудитска Арабия и други мюсюлмански страни няма и такава възможност. Там редът е много строг: нарушителите са застрашени от глоба до $2000, физическо наказание и 1-годишен затвор.

Швейцарците не са мюсюлмани, но и те не толерират „разюзданата голота”. 200 франка глоба заплашва туристите, дръзнали да се любуват на алпийските красоти в стил Адам и Ева, съобщава британският The Telegraph. През април тази година властите в малкия кантон Апенцел Инерходен са приели наредба, забраняваща разходките без дрехи на негова територия. Инициативата на местните чиновници предизвикала бурно негодувание сред натуристите, защото този кантон е известен с живописната си природа. През 2008 обаче благодарение на интернет кампания той си спечелил славата на райско кътче за хората без дрехи и те вкупом се юрнали натам. Последвала реакция от страна на противниците на голотата и съответната забрана.

http://www.hobyto.com
20.05.2010