Къмпинг бунт

Всеки ден през последните месеци слушаме и гледаме репортажите за демократичните въстания в арабския свят, демонстрациите за социални права в Европа, протестите в Гърция, но какво ни грее това..

Може ли да има "българска къмпинг пролет" и до кога обществото, интересуващо се от туризъм на открито, ще търпи безобразията на олигархията и политическата некадърност в България!??

Моето мнение е, че "това няма да стане", за къмпинг въстанието имам предвид, просто българите са твърде разнопосочни в интересите си и егоистични в отношенията си, за да застанат масово заедно зад една толкова земна кауза - запазване и развитие на култивираните къмпинг места в страната..

Тук може да избликнат серия мъдрости, като "една птичка пролет не прави" или "камъче кола обръща", а може и "добрата дума врата отваря", но де факто всички те не се вписват в съвременната българска къмпинг реалност, защото тя е имагинерна..

Сигурно си мислите, че говоря глупости, но ми попадна описа на български къмпинги от портала namore.не знам какво си.. там освен неактуалната информация за съществуващи къмпинги по морето изобилстваше и със заблуждаващи данни за вече изчезнали къмпинги.. Как може да се очаква резултат от някакви въображаеми протестни действия, когато масовите медии не обелват и дума за къмпинг, а другите пускат само дезинформация.. Спомняте си и миналогодишното потушаване на бунта за запазване от застрояване на територията на бившия къмпинг "Корал", нали.. Ето и друга причина за обречеността на къмпинг революцията в България.. социалните мрежи на български език се занимават с безобразни губивреме тъпотии и никъде не се забелязва дори наченки на сериозна къмпинг тематика..

Аз продължавам да буйствам, ако искате следвайте ме..

Скоро ще публикувам моето виждане за арабските революции, за които имам лични наблюдения.. Там в момента има изградени много бежански лагери - кампове с палатки за бедстващи хора - един друг вид къмпинг трагедия..

Какво да очакваме от настоящия къмпинг сезон в България..

Някои хора вече откриха сезона на палатка, други с кампер, трети вече са пренесли покъщнината в караваната и заемат места на "първа башбарска линия", а останалите заинтересовани от къмпинг тематиката се оглеждат накъде да тръгнат когато часът на отпуската удари. Но какво да очакват тази година по родните къмпинги.. Всъщност почти нищо ново. Цените са същите, мизерията също. Тук-таме има метната по някоя блажна боя и това е..

Интересното е, че се наблюдава известно позитивно раздвижване в изказванията на разни държавни и общински чиновници по въпросите на къмпинга в България. На тази основа е възможно, източвайки някой лев от хазната и лелеяните еврофондове, догодина след изборите, да се появят някои нови къмпинг придобивки. Но е още рано да се размечтаваме, как Градина ще осъмне с 5 звездни тоалетни и светодиодно осветление нежно блещукащо между възстановените дюни.. дъра, бъра..

Това което се появява в къмпинг пространството тази година са няколко нови или обновени урбанизирани места за къмпинг в континенталната част на страната. Едно от тях е къмпинг Батак. Поради липсата на сериозни инвестиции в къмпинг туризма, този сезон мини къмпингите, направени из полетата от чужденци заселили се в България, силно ще просперират. За това работят самите чужденци, за разлика от българите, които здраво са се хванали за бетона, дограмата и външната изолация. Пример са къмпинг Велико Търново и къмпинг Сакар хилс.

Едно е ясно, през настъпващото лято се задава нова ултра вълна на дивашко къмпингуване.. Практикер от сега са намалили цената на скарите, а Кауфланд и Пикадили здраво предлагат мариновани пържоли на най-ниска цена /по-ниска от румънския кашкавал, който е на стойността на най-евтиния български :)/..
Това ни очаква, като разнебитено и бедно общество.. мърляво лагеруване с ядене, пиене и тези три неща, някъде където няма да ни вземат пари и няма да ни гонят със стари ръждясали лади в 3 сутринта, светещи само с един фар...

Ако някой има по-различна и актуална информация за къмпингите в България, моля да я сподели в коментари. Предварително благодаря от името на читателите на КЪМПИНГа, които от началото на месеца отново нараснаха над 60 уникални дневно!

До скоро..

Пази... сляпо да прогледа.. къмпинг

Сещате се за тази българска история.. ето я и в български къмпинг варианат..

Обръщам внимание на препечатаните интервюта от Фокус.. репортерката Галина Димова се опитва, странно защо, да повдигне завесата на къмпинг трагедията в България.. и какво се вижда... популизъм, мизерия и къмпинг невежество..

Кметът на Шабла Красимир Кръстев: Развиваме по-качествено ниво на туризъм, за да запазим природата
29 май 2011 | 09:01 | Агенция "Фокус"
Кметът на Шабла Красимир Кръстев в интервю за Агенция „Фокус” за развитието на къмпинговия туризъм в общината.

Фокус: Г-н Кръстев, миналата година дадохте заявка за развитието на къмпингов туризъм в община Шабла, тъй като има подходящи условия за това. Какво правите по въпроса? Колко къмпинга има в Шабленско?
Красимир Кръстев: В Шабла има много добри условия за къмпингуване. Интересът на желаещите да дойдат в нашата община расте. Има обаче два вида хора, които предпочитат да почиват по този начин. Едните искат да опънат палатки и да останат там, където самите те изберат, а именно по защитените територии, по дюните, около езерата, в крайбрежната част на общината.
Другите се съобразяват с условията и къмпингуват в определените за това места – на територията на трите къмпинга „Крапец”, „Шабла” и „Дуранкулак”, които са в нашата община.
Тази година за къмпинг „Дуранкулак” беше направено предложение, главният архитект на общината го одобри, за определяне на територия, която да бъде подготвена според изискванията за къмпингуване. Става дума за осигуряване на отделни боксове за палатки, за каравани, осигуряването на вода, ток, достъп до санитарни възли и т.н. Дори собственикът доразви идеята като дава възможност на всички които желаят, целогодишно да си оставят каравани и да наемат определена площ. За другите два къмпинга условията са същите, има определени райони. Но все още до този момент не са минали преписките им, за да видим какво точно ще предлагат.
Фокус: Услугите, които ще се предлагат, ще бъдат ли платени?
Красимир Кръстев: Да, платени ще са, но цените ще са символични. Важното е друго – че хората ще са в охраняемо място, че имат вода, ток и санитарни възли, че ще могат да ползват инфраструктура – достъп до самото място, тоест асфалтирани пътища, има кой да следи за тяхното имущество. Там има магазинчета, ресторанти. Освен това всичко това се намира в непосредствена близост до плаж.
Фокус: Защо общината се зае с този въпрос. Местната власт може ли да спечели от къмпингов туризъм?
Красимир Кръстев: Заехме се заради големия интерес, който има към Шабла като природа. Интересът на туристите нараства все повече от година на година. И ние вместо да сме в ролята на догонващи проблемите, искаме изпреварващо да ги регулираме. Това е нашето желание. Иначе по линия на печалбата, ние сме туристически оператор. Идеята за къмпингуването го развиват хората от туристическия бранш, който на нас ни плащат данъци. Нямаме пряк материален интерес, освен желанието ни да си съхраняваме природата такава, каквато е и да поддържаме туристическия продукт на цялата територия от гледна точка на опазване, охрана в един приличен вид да могат да гостите на общината да се възползват от това, което имаме и да станат един добри посланици за това какво притежава Шабла като природни дадености.
Фокус: Трите къмпинга, които споменахте, са частна собственост. Как точно функционират те?
Красимир Кръстев: Темата е много сложна. Собствениците са и частни лица, има и държавна територия, която е урбанизирана, но е странно, че е от Горския фонд и не може да се развива. Преди години, когато са изготвяли закона за приватизацията и редица други закони, са предвидили, че лагерите и сградния фонд, който е бил собственост и е в активните на редица предприятия, почивните бази и други, новите собственици мога да кандидатстват за прилежаща територия. На два от къмпингите „Крапец” и „Шабла” – земята е горски фонд. Как се е получило така – това е една странна недомислица. И сега тези, които притежават сградите, кандидатстват, подали са си молби пред държавата, с иск за определяне на прилежаща територия, но преписките им се бавят. Сроковете по 123-то постановление са изтекли отдавна, но иначе няма краен срок за придвижване на тези преписки и това ни затруднява. Хората притежават сгради, притежават активи, но не могат да ги развиват, да урбанизират територията, защото горската агенция не се занимава с развиване на територии. Затова този казус предстои да бъде решен. Той ни е заложен и в Общия устройствен план като проблем, който ще решаваме.
Фокус: Расте ли броят на туристите, които избират Шабла за лятна почивка?
Красимир Кръстев: При нас има малки хотелчета, къщи за настаняване и гости. Те са концентрирани в село Крапец, Тюленово и по къмпингите в различни почивки бази. Идват и в Шабла. Така че по протежение на цялата ивица от 40 километра имаме едно равномерно разпределение на легловата база. Плажовете ни обаче не са концесионирани, тъй като представляват 22 % от пясъка на България и наличието на едни дълги плажни ивици, които не са разделени на по-малки, не предизвиква интереса на концесионерите. На един концесионер се предлагат не 2-3 декара, а 300 декара. В същото време няма достатъчно леглова база, която да натовари определен плаж.
След последните промени в закона положението не се промени. Имахме желание от други концесионни такси, които постъпват в държавата, да се преразпределят на общините, защото на нас ни възлагат в средата на сезона да управляваме и стопанисваме плажовете, без да имаме възможност да черпим някакви средства, а това са държавни територии.
Фокус: Какъв е броят туристите, които може да посрещне община Шабла по принцип и колко туристически легла има на практика? Има ли Шабла капацитет да посрещне голям поток от туристи?
Красимир Кръстев: Община Шабла има около 2 млн. квадратни метра плажна ивица с дюни. Имаме по 7-10 километра плажни ивици и можем да разположим на тях стотици хиляди туристи. Но нашата цел не е такава. В устройствения план ние се опитваме да заложим норма част от плажовете като капацитет да можем да усвоим не повече от 10-12 %. Нямаме инфраструктура, която да поеме голям поток туристи. Културните и природните дадености си искат определена форма на управление.
В момента се получава следното отседнали туристи в хотелите в Каварна и Балчик, Златни пясъци идват специално да прекарат събота и неделя при нас на плаж. В хубави дни през лятото плажовете ни наистина са натоварени, но със свобода. Не може да се получи ситуация човек да е върху човек, чадър върху чадър. При нас има свободно пространство, но има и достатъчно натоварени дни. Най-силно се развива бизнеса в ресторантчетата и магазините. Ние искаме качествени туристи. Искаме да развиваме по-качествено ниво на туризъм, за да запазим природните дадености, с който Шабла разполага.
Галина ДИМОВА


Любомир Попйорданов: През лятото се наблюдава много диво къмпингуване не само по морето, но и във вътрешността на страната
28 май 2011 | 06:01 | Агенция „Фокус”
Председателят на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Г-н Попйорданов, има ли данни колко души годишно летуват на къмпинг на морето в България?
Любомир Попйорданов: Не съществуват достоверни цифри. Къмпингуването е най-често в рамките на регламентирани къмпинг зони по морето, но през лятото се наблюдава и много диво къмпингуване и то не само по морето, но и във вътрешността на страната – край язовирите, в планините и в защитените територии. Да, има забрани, но при отсъствието на капацитет за контрол всичко е възможно. Според мен дивото къмпингуване представлява близо 50 % от целия обем на къмпинг нощувките.
Фокус: Расте или намалява през годините броят на къмпингуващите?
Любомир Попйорданов: България присъстваше на картите на някои европейски асоциации на къмпингуващи дълги години с череп и кости, като място, което е неприятелско към къмпингуващите. Нещата много бавно се променят, но сме в пъти далеч от обемите нощувки в къмпинги реализирани в годините на социализма. И така ще бъде още дълги години, защото в България „къмпингът” като бизнес се ползва с презрение от инвеститорите в туризма, които предпочитат да забъркат бетона и да хванат мистрията, вместо да създават удобства за къмпингуващи с палатки или каравани.
Фокус: Какъв процент от общия брой туристи годишно се пада на къмпингуващите?
Любомир Попйорданов: Този процент е под 5 %.
Фокус: Каква част от тези туристи са чужденци, които идват на къмпинг у нас?
Любомир Попйорданов: Мисля че чужденците са под 20 %. Но цялата „огърлица” от къмпинги по морето, а и във вътрешността беше съсипана. Много прекрасни места по морския бряг, в планината, край пътя се превърнаха в хотели. Това е от лакомия, неграмотност и липса на въображение – все черти на българските инвеститори в туризма.
Фокус: Колко къмпинга общо има у нас и какво е състоянието им?
Любомир Попйорданов: Къмпингите се категоризират от местните власти. Все пак тук е мястото да кажа, че има и „бели” птички, като къмпинг Велико Търново, който през 2010 г. получи и сертификат „Зелена къща” именно заради своята визия, условия и отношение към природата.
Фокус: Кои страни могат да бъдат дадени за пример по отношение на развитието на къмпингите?
Любомир Попйорданов: Традиционно големи страни в къмпинга са Франция, Германия, Италия, по наблизо са Унгария, Хърватия. Това са страни с богати природни дадености, разнообразен туристически продукт, който се реализира чрез всички форми на туризъм включително къмпинга. Специално пътуванията с каравани, са един много сериозен бизнес, има фирми специалисти, но често това са и автомобилните клубове на Германия, Австрия. Добри възможности за българина има и в съседна Гърция, включително на Халкидики, и дори за диво къмпиране.
Фокус: Какви хора предпочитат да летуват на къмпинги принципно и какво ги привлича?
Любомир Попйорданов: Нека да уточним, че става дума за различни хора: едните пътуват с малки лекопреносими палатки, които лесно прибират в раниците, и това е техният начин – това е най-младата аудитория, която иска да открие света, една или повече дестинации в рамките на едно пътуване, или да отидат и да се паркират на едно място за седмици и да катерят в планината например.
Има я и аудиторията на тези, които разполагат тежки и понякога впечатляващи палатки, настаняват своя базов лагер на избрано място, понякога това може да е и караван с палатка и тента и там прекарват – на брега на морето или язовира няколко седмици или лятото. Това са фанатици на този вид пътуване и почивка, които не биха заменили палатката с хотел или къща за гости при никакви условия. Те обичат да си готвят сами, правят си огньове вечер, посрещат там деца, приятели, това са хора, които се занимават в живот често с интелектуален труд. За тези, които са рибари, притегателната сила е друга. Има и категорията на пътуващите с каравани, които тръгват за по 20-30 дни и преминават маршрути от Германия или Австрия до България, като целта им не е да се откъснат от дама, а да опознаят други страни, те са потребители на услуги.
Фокус: Може ли да се предположи, че заради кризата повече хора ще предпочетат да отидат на къмпинг, тъй като е по-евтино, вместо на хотел?
Любомир Попйорданов: Къмпингуването е въпрос на навик, най-често създаден през детството. То е и въпрос на възможности – нужна е каравана, палатка, легла, посуда, осветление, възможности за готвене. Една чисто нова кола-каравана струва колкото понякога колкото една къща. Освен това къмпингуването е въпрос на свободно време, на състояние на освободеност на съзнанието.
Бих казал, че кризата може да запълни по-скоро нишата на къщите за гости и семейните хотели с добра локация във вътрешността на страната. Един смачкан от ежедневието работник или служител надали ще се сети изобщо за къмпинга като възможност.
Фокус: Какви са правилата за ползване на къмпинг и спазват ли се те? Например за разполагане на караваните и палатките, както и по отношение на изхвърлянето на отпадъците и опазването на обществения ред?
Любомир Попйорданов: Това е нещо, което трябва да се случи, да има ред, да се организира разделност в изхвърляне на отпадъците, опазване на обществения ред. То зависи от управата на един къмпинг, от местната администрация и нейния капацитет. Нещата могат да са по-добре от тези в един туристически комплекс.
Галина ДИМОВА


Румен Драганов: Страната ни няма политика за развитието на къмпингите като алтернативен вид туризъм
22 май 2011 | 12:01 | Агенция "Фокус"

София. Страната ни няма политика за развитието на къмпингите като алтернативен вид туризъм, каза пред Агенция „Фокус” директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Поради тази причина може да се каже, че България е задраскана на картата на Европа като страна, която може да предлага къмпинг, по начина, по който тази услуга се разбира в Европейския съюз.
Иначе у нас има прекрасни условия за развитие на къмпинг туризъм. Той е спонтанен, поддържан от самите къмпингуващи, а не по инициатива на общините и държавата, който могат да създадат политика с цел получаване на допълнителни приходи, каза Румен Драганов.
Къмпингите в България са намалели значително през годините след демократичните промени. Били са приватизирани, като някои от териториите са били застроени. Появили са се редица и реституционни проблеми с къмпингите – не е било ясно кой ги е приватизирал и дали е върнал земята на жителите на съответното населено място, дали това е направил областният управител, който е продал съответния къмпинг, като държавна собственост. На няколко места по Южното Черноморие се е наложило дори къмпинги са бъдат преградени с бодлива тел.
По принцип къмпингуващите традиционно предпочитат да прекарат почивката си по този начин – в каравана и в палатка. Те се приемат за специфична група туристи, които са създали определени навици. „На къмпинг ходят хора с по-артистични наклонности и по принцип са доста по-културни от средната маса. Това са хора, които знаят как да се забавляват и знаят как да прекарват времето си. Като цяло ходенето на къмпинг е интелигентен вид туризъм”, обясни експертът.
Погрешно е са се мисли, че на къмпинг ходят само бедни хора. Ходенето на къмпинг в Европа не се счита за евтино прекарване на почивката тъй като караваните са доста скъпи. Скъпо е и тяхното техническо обслужване, подчерта Румен Драганов.
Галина ДИМОВА

"В България къмпингът като бизнес се ползва с презрение от инвеститорите в туризма"

Господинът Попйорданов е бизнесмен и се занимава с популизъм. До момента от действията на неговата асоциация лично аз не съм видял нищо продуктивно за урбанизирания къмпинг в България.. освен може би, тъговията през магазините Стената..

"Българската асоциация за алтернативен туризъм", чийто председател е Любомир Попйорданов, отчита дейност по няколко европейски проекта, но къмпингът като урбанистично решение за алтернативен туризъм почти липсва в документите на организацията му. Въпросът ми е, след като той самия е част от "бизнеса" в България, защо до момента не е направил поне един скромен къмпинг някъде из страната.. За мене отговорът е известен, по-удобно е да се поддържа настоящото статукво, дивашко лагеруване, кой където свари, с препикаване на храстите и осиране всичко наоколо..

В цитирания материал на Фокус отново има констатации без каквато и да е идея за решение на българския къмпинг проблем..

Л. Попйорданов: В България къмпингът като бизнес се ползва с презрение от инвеститорите в туризма

В България „къмпингът” като бизнес се ползва с презрение от инвеститорите в туризма, които предпочитат да забъркат бетона и да хванат мистрията, вместо да създават удобства за къмпингуващи с палатки или каравани. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” председателят на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов.

Около 5 % годишно от туристите у нас избират да почиват на къмпинг. „България присъстваше на картите на някои европейски асоциации на къмпингуващи дълги години с череп и кости, като място, което е неприятелско към къмпингуващите. Нещата много бавно се променят, но сме в пъти далеч от обемите нощувки в къмпинги реализирани в годините на социализма. И така ще бъде още дълги години, защото в България „къмпингът” като бизнес се ползва с презрение от инвеститорите в туризма, които предпочитат да забъркат бетона и да хванат мистрията, вместо да създават удобства за къмпингуващи с палатки или каравани”, каза Любомир Попйорданов.

„Къмпингуването е най-често в рамките на регламентирани къмпинг зони по морето, но през лятото се наблюдава и много диво къмпингуване и то не само по морето, но и във вътрешността на страната – край язовирите, в планините и в защитените територии. Да, има забрани, но при отсъствието на капацитет за контрол всичко е възможно”, посочи още Попйорданов.
Според него дивото къмпингуване представлява близо 50 % от целия обем на къмпинг нощувките.

По думите му традиционно големи страни в къмпинга са Франция, Германия, Италия, по наблизо са Унгария, Хърватия. Това са страни с богати природни дадености, разнообразен туристически продукт, който се реализира чрез всички форми на туризъм включително къмпинга.
Специално пътуванията с каравани са един много сериозен бизнес, има фирми специалисти, но често това са и автомобилните клубове на Германия, Австрия. Добри възможности за българина има и в съседна Гърция, включително на Халкидики, и дори за диво къмпиране.

Галина ДИМОВА
Агенция "Фокус"
25 май 2011 | 12:56

Устойчиви на вятъра палатки

Както обещах, ще разгледам устойчивите на вятър палатки в отделна статия.

Първо да уточним, няма конструкция от плат, освен фоаето на Бурдж ал Араб в Дубай, която да устои постоянно на ураганни ветрове! Но има модели палатки, които могат да издържат доста продължително време на пориви на вятъра над 100км в час, без да се разпаднат и скъсат. Определено дизайнът на подобни палатки е куполно-геодезичен или по-просто казано иглу от плат с поддържаща ферма от рейки преплетени като кристална решетка. Защо, ами защото тази форма е най-обтекаемата на земята, а скелетът е устойчив на силни странични натоварвания поради разпределението на силите по осите на решетката.. Малко физика, кинематика и динамика, материалознание.. 100.. години експерименти, тестове и готово.. съвременните авантюристи покоряващи върховете и полюсите на света са силно облагодетелствани при експедициите си. От това естествено имат полза и обикновенните хора тръгнали на къмпинг. Ако искаме палтаката ни да е устойчива на всякакви климатични въздействия трябва да се целим точно в експедиционните модели палатки. Те са много скъпи, но пък удовлетворяват всички къмпинг изисквания, лекота, здравина и висока износоустойчивост.

Имайки предвид, че палатките за високопланински експедиции са 4-ри сезонни може да ги използваме и през лятото. Но, както винаги има "но", вентилацията им на пустинен пек не е най-добрата. Все пак са проектирани да пазят топло и през зимата върху снега. Вече обсъждахме как платовете страдат от слънцето, особенно от топлината, това важи и за най-скъпите модели палатки. Добре е да се съобразяваме с този недостатък на тентите, за да си спестяваме разходи. Тези факти в никакъв случай не пречат високоустойчивите на вятър експедиционни палатки да се използват на слънчев пек и високи температури. Още повече платовете прилагани при подобни модели тенти са свръх технологични и устойчиви на ултравиолета, което автоматично ги прави подходящи и за плажа.

Ето някои модели супер палатки, които при правилно разпъване и укрепване могат да устоят на ветрове над 100км/ч без деформации >

VAUDE
Power Atreus

SALEWA
XPD Base

The North Face
Mountain 35 Tent

Разбира се има достатъчно други производители и модели палатки, които заслужават внимание, но тези които ви представям са пробвани и наистина устояват на вятъра.

VAUDE Power Atreus е модел с цена към 600 Евро, но няма равна по функционалност. Двата диаметрални входа са достатъчни за удивително добрата вентилация при горещо време, а Powerframe конструкцията й на закрепване е супер устойчива на вятър и е уникално лесна за сглобяване. Който не вярва може да види кратко представяне на модела в немския магазин OUTDOOR Fair > В момента даже има намаление на цената!

Предлагам който има преки впечатления и от други устойчиви модели палатки да го сподели тук..

Всъщност всички палатки могат да устояват при силен вятър, ако са подходящо разположени и защитени от директните му пориви. Много важно е правилното избиране на мястото за разпъване и укрепване на конструкцията, за което писах в предишна статия. Опъването на всички въжета и доброто закрепване на колчетата е едно от най-важните условия, за да устои тентата при буря или силен циклонен и термален вятър. Има хора които искат да са опънати на перфектното място с гледка, но не винаги сядането на първа линия на плажа е безопасно, дори и с ветроустойчив модел тента. Затова, независимо какъв модел и колко скъпа тента имате, предварително внимателно преценявайте къде ще опъвате палатката и се обезопасете максимално, за да бъде приятно къмпинг преживяването :)