Къмпингът и медиите

Като пряко отражение на българската къмпинг действителност е липсата на специализирана къмпинг медия на български език.

Фактически българското къмпинг съвремие е представено единствено в интернет. Случайните печатни публикации в различни български издания не могат да се определят, като медиино значими за къмпинг начина на живот в България. А в повечето случаи споменаването на понятието къмпинг е свързано с някой скандал или нещастие..

Самообявилият се за български къмпинг портал www.camping.bg в основите си е добре замислен проект, но самата му реализация, освен непълна каталожна информация не предлага нищо друго. Вижда се и желанието за комерсиалност на страниците.. Независимо, че адресът излиза на челно място при търсене в Google, съдържанието не покрива очакванията за подобен ресурс. Освен това сайтът представя не толкова къмпинг възможностите в България, колкото къмпингите в Гърция.. Форумът е много слабо посещаван, което още веднъж доказва тезата ми, че българите не се интересуват от къмпинг и социализация сред природата..

Много по-съдържателна информация има в няколкото интернет форума на български..

http://forum.kemper-club.com/
http://forum.setcom.bg/index.php/topic,36609.0.html
http://forum.setcom.bg/index.php/topic,33647.0.html
http://www.camper-club.net - вече не съществува

Жалкото е, че явно по-интересуващи се от излизане сред природата са хора с мотокаравани и каравани. Менията са крайно разностранни и личи огромната празнина на информираност на заинтересованите от темата за къмпинга българи.

Тук таме има спорадични мимолетни постинги на къмпинг тема в някои лични блогове, но и те не могат да очертаят присъствието на къмпинг начина на живот в България.

Надявам се поне този блог да помогне някои неща относно къмпинга да си дойдат на мястото в съзнанието на хората по българските земи.

Къмпингът – социален туризъм, начин на живот или недостъпен лукс..

Пренасям коментара на Миро от поста ми за ПАЛАТКИТЕ, където с него разисквахме темата за семейните палатки и живота на полиестерните платове за тенти, в който той постави социално-икономическия въпрос за къмпинг начина на живот на средностатистическия и социално недоимащ българин. Миро е прав в едно, когато човек дори не може да се изхрани с изкарваните пари, за какъв къмпинг да мисли..

Miro каза...
“Благодаря ви за предложените модели. Khyam Quebec 8 ми допада най-много. Струва ми се най-добро съотношение цена-качества. И ако трябва да продължим дискусията за палатките, мисля че в България къмпинг културата има сериозен проблем. Безпаричие. Познавам хора, които от началото на прехода не са ходили на почивка. Ако работиш за 350 лв., имаш деца...дали ще отделиш 150 лв. за раница? Няма как къмпинга да е популярен в България. Семейна палатка, раници, обувки, елементарна екипировка...минимум 2000 лв. Да не говорим, че се спекулира с цените на вносната екипировка. Платка в UK 300 паунда, в България 1000+ лв. Старая се да пазарувам от родни марки, вярвам че така се помага на нашата си икономика. Но качество, освен Ташев, друг БГ производител няма. Природата ни е прекрасна. Има неограничени възможности за почивка. До добре де, ама ако не можеш од платиш парното, едва ли те интересува Vango ли прави по-добри палатки или Salewa. Всеобщата бедност и спекулата с цени задушават Българския турист.

Събота, 2009, Октомври 17 23:54”

Безспорно хората в България имат икономически проблеми, които рефлектират върху начина им на живот, но.. както винаги има и едно НО, статистиката за състоятелността на населението през последните 8 години сочи друго.. Благодарение на всеобщия схемен устрем, къде за усвояване на кредитното елдорадо от банките, къде за разпродажба на наследствените или придобитите с някоя и друга измама земи и имоти, много семейства към днешна дата имат достатъчен ресурс за харчене. И това си личи не само по новите коли висящи с часове по кръстовищата в задръстванията, новите къщи, марковите маратонки и дрешки на децата, младежите и възрастните, пълните торби влачени от моловете, телефоните подмятани по масите в кафенетата, пълните ресторанти и какво ли още не.. Създаде се нова класа на ново средно забогатели българи, които купуват, като невидели… Аз бях свидетел, как за три дни след обявяването на къмпинг намалението в Практикер, секторът за къмпинг беше почти напълно изкупен. И много от хората не купуваха по едно от вид, а по няколко. В Метро и другите хипермаркети е същото.

Според мен, не е задължително бюджетът за къмпинг екипировка да е максималистичен. Още повече дори и евтините модели семейни палатки в Практикер и Жиск, без намалението, не надхвърлят 150лв. Познавам семейство бивши учители, сега пенсионери, които не пропускат лято на къмпинг /напоследък на планина/ с палатка за 4 човека, която струва 100лв и независимо, че им се скъса още първата седмица, и до момента сигурно е лепена 10-тина пъти, те ходят сред природата с техните деца и внуци по този начин. Ако направя стойностен анализ на тяхната екипировка, то за 3-4 години не са похарчили повече от 400лв за хардуер - 100лв палатка, 20лв дюшек, 100лв спални чували, 100лв столове, 50лв маса и останалото за други дреболии !!! С този вариант на екипировка и отсядане до някоя хижа или в някоя от българските къмпинг останки, макар и примитивно, е възможно доста икономично и позитивно да се преживее годишната почивка или да се направи туристическа обиколка, в и извън България.

Другата страна на медала е действителната спекула с качествата и цените на спортната екипировка, в частност на къмпинг екипировката у нас. За това ще коментираме по-нататък!

Така че, всичко зависи от желанието и разбиранията на хората. Но въпреки това, българите не искат да ходята на къмпинг. За повечето това е комплекс от миналото, форма на отрицание свързано с тогавашния недоимък. В добавка е държавно-административното невежество, глупост и корупция, което способства за унищожаването на съществуващите места за къмпинг в страната. С последното за повечето хора къмпингът просто е зачеркнат като начин на живот в България.

Созополско-административен къмпинг вандализъм

Препубликувам статията от Фактор, защото в нея ясно са написани част от имената на рушителите на адекватния туризъм и в частност на къмпинг туризма в Созополския край. Все си мислех, че човечетата ще се сепнат, ще прозрат къде е "истината и живота", но уви.. на бившите бедни селянчета сега им е паднало да задоволят алчността си.. строителството около и в мъртвия град Созопол ще продължи.. и местата за къмпинг вероятно ще изчезнат..

"Градина“ няма да става курорт засега
Съдът отряза временно Людмил Стойков и АКБ „Форес“ да застрояват къмпинга

На снимката:... Тук по Общия устройствен план на общината да бъде курортна зона с ниски параметри на застрояване. Търсените в последно време къмпинги за туризъм, обаче, не са предвидени в ОУП-а /!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!?????????????????/

Ще строят ли Людмил Стойков и АКБ Форес на къмпинг „Градина“ или емблематичното място за поколения българи ще остане легендарният къмпинг за каравани, а пясъчната ивица най-чудесното място за плаж? Този въпрос стои отворен. Де юре засега там курорт няма да се строи, постанови административния съд в Бургас със свое решение от края на август. Тогава съдът обяви за нищожна заповедта на кмета на общината Панайот Рейзи за изменение на Подробния устройствен план за къмпинг „Градина“. Министерството на регионалното развитие и благоустройството обжалва изменението на плановете за зоната. Според предложението за нов Подробен устройствен план на землището се оформят два нови урегулирани поземлени имоти, като в единия е предвидено изграждането на сгради за отдих и курорт. В зона „А“ плътността на застрояване ще е 20%, височина -кота корниз 7 м, К инт. – 0, 5 , зелената площ 70%, като половината от нея трябва да е с дървесна растителност, за зона „Б” е предвидено плътността на застрояване да е 30%, височината на сградите 10 метра, зелената площ -50%. Собственик на бъдещия терен от 37 179 кв. м. Е „Градина“ АД.
Вторият имот ще бъде предвиден за улица, чийто собственик ще е община Созопол. Според съда обаче заповедта за УПИ-та е издадена по-късно от обявения срок, отделно е предвидено изменение на плана, преди да е влязъл в сила Общият устройствен план на общината.
„Заключението на вещото лице, че не се променя предназначението на земята, не се споделя от съда. До този момент теренът е предвиден за „къмпинг”, а с оспорения акт се предвижда негово урегулиране и застрояване в определени параметри, което до този момент не е било така. Поради тази причина съдът намира тези обструкции за неоснователни“, пише в решението на Административен съд-Бургас.
Според кмета на общината Панайот Рейзи обаче спирането на инвестиционните намерения е само временно, защото ПУП-овете могат да се коригират, а и плановете за строителство ще се съобразят с Общия устройствен план на общината, който се очаква да бъде в най-скоро време приет, той предвижда в района подобно застрояване.
„В момента няма да строят, защото ПУП-овете ни са стопирани, но това не означава, че няма да има изменение. По така поставените параметри Административният съд не ги одобрява и ги спира. Ще си направят корекции и ще започнат отново процедура“, заяви вчера Рейзи.
Според проекта на Общ устройствен план, който в момента чака одобрение в Министерството на околната среда и водите, е предвидено застрояване на къмпинга. Така че намеренията на Стойков и компания няма да бъдат стопирани да направят там курорт, заложени са ниски параметри и къмпингът попада в строителната част на терените. За земята там няма да се налага промяна предназначението й.
Според закона, ако не са отбелязани курортните зони в ОУП, не може да започне промяна предназначение на терените и бъдещо строителство.
Вече се работи на земите зад „Градина“, по стария път между Созопол и Черноморец и на юг от града над залива на „Каваци“. Собственик на къмпинг „Градина“ е „АКБ Форес“, общината има 40 дка в него заедно с „Дюни“ АД на Людмил Стойков, а собственост има и фирма на Васил Божков. Строителство в „Градина“, където е предвиден голям аквапарк, още не е започнало, но по време на обсъждането на ОУП-а кметът на Созопол твърдеше, че именно там „ще бъде нашият курортен комплекс Слънчев бряг, но много по-елитен, защото ще е с други параметри на застрояване“.
Така ивицата от Созопол до Черноморец ще се превърне в новия елитен вариант на Слънчев бряг, като се застрои с крайбрежни вили, аквапарк, три голф игрища и самолетна писта за малки чартърни и атракционни самолети. /!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!???????????????????????/ Голям е инвеститорският интерес и към близките острови Свети Иван и Свети Кирик и Юлита, който до неотдавна бе военна база, но бившето правителство го даде за управление на Министерството на регионалното развитие. Според кмета Панайот Рейзи и главния архитект на общината Румен Александров застрояването ще е върху частни земеделски земи извън регулация и ще е от съвсем друг тип – не повече от 2-3-етажни къщи в стил туристически чифлик, наподобяващ малко френско шато, за да може общината да е пионер в развитието едновременно на земеделие, занаяти и туризъм. Повечето територии, които в ОУП не са предвидени за застрояване, всъщност са защитените и горски територии от държавния фонд, както и кариерата в Черноморец и хвостохранилището над залива Вромос, където има радиация.
До Нова година новият Общ устройствен план на общината сигурно ще бъде приет. „Не мисля, че ще има корекция или ако има – ще е нещо минимална“, заяви главният архитект на общината. След като МОСВ го предаде, се очаква да бъде разгледан на експертен съвет в МРРБ, където общината е получила уверение, че ще има пълно съдействие за приемането на плана."

Автор: Силвия ШАТЪРОВА
factor-bs.com
06.10.2009

Впечатления от статистиката на CAMPINGa

Сезонът за повечето къмпингуващи завърши и това се вижда по спадналия интерес към страниците на блога с почти 2/3-ти. Определено интерес към такъв информационен източник има и българите жадно поглъщат всичко ново. Това установих лично през юли и август, когато блогът имаше по 30-40 уникални читатели дневно. Посетителите са предимно от България /от почти всички големи населени места в страната/, но има интересуващи се от цяла Европа, САЩ, ЮАР, дори и от Бразилия! За краткото му съществуване от 23.07.2009-та до момента 01.10.2009, CAMPINGa е привлякъл над 1500 читатели, които са прегледали над 3000 пъти страниците му.

Очевидна е свръх слабата социализация на читателите. Независимо от възможността да "изразяват" анонимно впечатления от постовете, еденици са го направили, а гласувалите в анкетата са само 20 /като изключвам моя и гласа на жена ми!/. Коментари фактически липсват. Това не ме учудва, напротив доказва тезата ми, че българите са много далече от европейския къмпинг начин на живот и задълбочения интерес по темата.

Сама по себеси анкетата показва, че най-предпочитаното място за къмпингуване в България е морето! И точно от там трябва да започне възстановяването на българската къмпинг среда.

Аз ще продължа с писането и показването на къмпинг съвремието, но се надявам и да се появят доблестни читатели, които да критикуват или подкрепят идеята ми за по-добър къмпинг начин на живот в България!

Палатков FKK къмпинг на остров Амрум

За да схванете какво загуби България с "провеждането" на селската си реститутска политика и последвалото просташко застрояване на крайбрежието, искам да ви покажа още един германски къмпинг и то натуристски. Намира се на остров Амрум точно под известния остров Зилт в Северно море, до границата на Германия с Дания. Цялата група пясъчни острови са природен резерват и на пръв поглед може да къмпингувате навсякъде по дюните, но това хич не е така. Практически къмпингуването става само на определените места, а точно в този къмпинг може да отсядате само с палатки. За каравани и кампери има друг камп по-близо до селцето Витдюн. Уникалното на Амрум, Зилт и околните островчета е пясъкът и дюните, които на Амрум достигат височина от 34 метра /!!!/. На острова има само ниски постройки и не се извършва никакво ново жилищно строителство. Затова е известно, че старите къщи струват от 1 милион евро нагоре бройката. Повечето западни плажове на острова са от десетилетия определени за натуристи. Не случайно и палатковият къмпинг се стопанисва от Германската натуристска федерация DFK. Снимките са направени от площадката на известния фар на Амрум, който се намира точно над дюните, в югозападната част на острова. Между дюните ще видите освен малките тенти и огромни палатки за над 12 души, които стоят там почти целогодишно. Повечето са датските Outwell от полипамук!!! Островите са популярни и с приливите и отливите на океана, при които даже може да преходите пеш между Амрум и остров Фьор. Плажът е уникален и при отлив достига ширина до 1/3 от ширината на острова или около 1 километър. След него започват дюните, които заемат почти половината от ширината на Амрум. До острова се стига с ферибота от Дагебйол, който акустира на кея на Витдюн. От там на окло 4-ри километра северозападно е фарът с къмпинга.

За да усетите мащаба кликнете на фотографиите за да се увеличат.


(c) Timo Kamph

Не мога да не направя асоциация с плажа на Каваците, Градина и Корал.. Просто в българския вариант дюните са изгребани или окупирани от булгарбандити и вече никога няма да бъдат природа.. с която да се правят пари.. остава ни само водата на морето..