"Нек'ви камъни, какво толкова.."
Пиша тези редове под крайния афект на констатацията която направих днес..
Че не може да видиш и стигнеш на места до морето от огради по българското Черноморие вече е факт, но, че някои хора си позволяват без всякакви скрупули да приватизират скалите и водата по българското крайбрежие, освен беззаконие, е и безкрайна наглост, която трябва да се гилотинира.. в моя случай поне на думи..
Какво видях днес.. Kакто вече писах нос Св.Стефан - Германката на полуострова - наречен Буджака, между заливите на Хармани и Каваци е презастроен без капка свян от най-различни "дейци" в новата българска история.. но какво е новото..
Тези които са минавали по стария разнебитен от бетоновозите панорамен път, вероятно са забелязали камарите бетон с покриви като църковни кубета надвиснали над югоизточния край на носа известен като нос Христос. Това са сградите на кръга Анел - Ангел Симеонов и ко.. Освен отвратителните покриви и форми на постройките, съвсем не на място, всяка педя на парцела до сами морето се е позеленила с грижливо равно окосена тревица, върху която, ни в клин ни в ръкав, са "посадени" разнообразни бронзови сататуи и огромен бетонен кръст от знаен и незнаен автор.. До тук освен сбърканата естетика всичко изглежда наред, но само докато човек волно се промъкне до скалите в съседство на имението. Ако застанете от източната му страна с гръб към Германката ще видите един от така наречените "псевдо фиорди" в които зимният прибой бие и рови скалите със страшна сила. Изведнъж обаче ще установите, че "фиордът" е "затапен", т.е. преграден с изкуствена стена, която пази от сяждане зелената тревичка на Анел и ко и добавя в имението един изкуствен плаж задигнат 3-4 метра на бетонна платформа.. Хората с ненабито око, обаче, ще кажат "ти си луд човече", "това са скали, а не бетон".. наистина така изглежда, защото конструкцията е старателно прикрита с имитация на скали, която обаче лесно се разпознава, първо по формите и второ по вече избледняващия оцветител на изкуствените отливки.
Като капак на всичко е ясно очертания отлят кей, също умело прикрит с изкуствени скални форми и боя, който при по-спокойно време със сигурност се използва от анелските феодали..
Кой и как е сторил тази наглост се знае и вече по въпроса е писано, но не с детайли за прикриване на престъплението*. Гарантирам, че за този кей няма никаква документация и разрешителни за брегоукрепване.. На ход са властите..
Пример за явно заграбване на публична територия за брегоукрепване и строителство на ръба на морето е комплекс "Св.Тома", който за да не падне на митичния плаж Алепу е мощно подпрян с бетонни заграждения от които дори проектантите на линията "Мажино" биха повдигнали вежди.. И, ако трябва да назоваваме нещата с истинските им имена, "Недосегаемите" не са някакви типове източили няколко милиона от Ддс, а хората, като управляващите "Главболгарстрой", закопали национални природни богатства за милиарди..
Други явни строителни нарушения в стил "брегоукрепване" по крайбрежието, които лично аз съм видял, а със сигурност има още стотици такива и на други места, са: хотелски комплекс "Black Sea Paradise" между Харманите и Райския залив, сградата с лозето и траверсите в северния край на Каваците, сградите с насипа до нея, недовършената сграда с бетонните стълбове малко по-нататък, апартхотела "Пясъчни лилии" бетонирал бившия къмпинг "Веселие", новите сгради на комплекс Дюни, стената от блокове в новия град на Созопол над Харманите, недовършената сграда под комплекс Санта Марина в края на бившия къмпинг Златна рибка.. и т.н. и т.н..
Не е нужно да се правят налети с хеликоптер от въздуха, за да се видят нарушенията, достатъчно е да се разгледат от близо сателитните снимки на Google, там се вижда всичко.., а който се съмнява може да отиде и да види лично.
Тук е мястото да намеся умелото отстраняване от изпълнителната власт на бившия министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев, който независимо, че също е замесен с не дотам законен проект за лична вила до Черноморец имаше позивите, че може да се справи с беззаконието в строителството на България.. Но сега Росен е кандидат президент, без власт и без възможности да пресече наглоста на кръговете заграбили и заграбващи българската земя и море.. Още за политическия хамелеонизъм и това как ще бъде дозатрит къмпинг живота в България след малко..
*
"Бетонирането на Черноморието се маскира като укрепване на брега
"От морето светът изглежда по друг начин“, гласи една от любимите реплики на моряците. От водата се разкриват такива гледки, които остават непристъпни за хората на сушата. Но от тази перспектива се виждат и безумията, които инвеститори извършват, за да усвоят брега за собствени цели. А това, макар и да изглежда странно за собствениците на имотите, е противоконституционно. Едно кратко пътуване с лодка за разходка на юг от Созопол и Лозенец би показала десетки нарушения на закона по българското Черноморие – излят бетон в морето, превърнал се в ограда, каменни и метални пристани, заведения, които като наколни жилища влизат над водата… Някои от случаите са тотално незаконни, други са прикрити като брегоукрепване.
Сулинария е местност, която се намира само на една миля южно от нос Христос, в залива Каваците. Името идва от гръцки и означава тръбичка. В продължение на векове там е имало извор, откъдето населението на Созопол се е снабдявал с вода. Сега там се извисява огромна каменна подпорна стена, която тръгва от морето и се издига на 7-8 метра… а извора го няма вече, той е зазидан от стената.Како кателе се нарича друга местност край Созопол, между нос Христос и нос Свети Стефан южно от града. Името идва от гръцки и означава лошо, опасно слизане. Там брегът е висок, а долу в морето се виждат прекрасни фиорди. Точно на края на тази местност в източната част на Буджака се намираше малък романтичен плаж. Някои го знаят като Ммидения, други като Тюленовия залив, защото там е живял тюлен-монах. Този плаж вече го няма. Той е бетониран. От месец и половина каменна стена прегражда фиордите вътре в морето. От лявата страна циментова площадка, залепена до скалата, навлиза още по-навътре в морето и завършва с метална стълба във водата. От дясната страна на залива се изгражда помещение, което очевидно ще се превърне в бар или барбекю, което да обслужва ровещите в насипания с камиони пясък в бетоновата площадка избрани туристи. Този терен е изключителна държавна собственост, който дели ваканционно селище от брега.
В името на изкуството
Алеите на селището, което се строи на нос Христос, някак „естествено“ свършват на мястото на вече липсващия Миден плаж. Основният инвеститор там е Ангел Симеонов чрез компанията си „Анел 98″. Същият е собственик и на петзвездния хотел „Анел“ в София и както сам казва, това е първият му и засега единствен проект на морето. През 2006 г. той купува от различни собственици земя, обединява я в един терен от около 10 дка и започва да изгражда ваканционно селище от 12 къщи, басейн, тенис корт…Симеонов е любител на изобразителното изкуство и е един от големите колекционери в България. По подобие на хотел „Анел“, където има изложени десетки, а може би стотици творби на български майстори, и нос Христос трябва да се превърне в център на изкуството: картини и статуи ще посрещат гостите и собствениците в комплекса. В най-големия символ на нос Христос трябва да се превърне разпятието на скулптора Иван Славов, поставено на една от най-високите скали.
Изкусно погазване на закона
Окрупненият терен има излаз към морето и на изток, и на юг, чертае скицата на местността. И в двата случая от водата го дели скална ивица, която по закон и конституция е изключителна държавна собственост. В южната част тази ивица е съвсем тънка и е била бивша каменна мина. За нея през 2006 г. Симеонов е поискал разрешение да изгради вълнолом, за да не се подкопава брегът. С разрешение за строеж от община Созопол той проектира и изгражда укрепване на брега.
Не така стоят нещата с източната страна на терена обаче. Точно там, където вече вместо миден плаж има бетонна площадка. Разстоянието между бетонното укрепление и терена на частния инвеститор е 10-15 метра и също е държавна собственост. Пренебрегвайки този факт, Симеонов го е „усвоил“, прокарал е каменна пътека и е натрупал пясък.Вероятно няма да е далеч времето, когато мястото ще се превърне в частен пристан или Бог знае какво. Всичко това е направено без каквото и да било разрешение за строеж. Такова дори не е искано. Цветен детайл е фактът, че над бетоновата плоча стои кръстът, който при освещаването на скулптурата инвеститорът „подари“ на община Созопол.
Обяснението/ята
Пред „Капитал“ собственикът на имота разви няколко тези за появата на бетонното укрепление и неговата законност. Първата теза беше, че има разрешително за брегоукрепване. Проверката на вестника показа, че то се отнася за южната страна на имота, а не за Мидения плаж. След това втора версия замени първата. Според Симеонов стената си е била там, когато той е придобил имота. „Когато купувах имота, там имаше недостроена стена, вдигната донякъде, и аз просто я завърших“, каза Симеонов. Дребна подробност е, че стената и пътеката, която минава през държавния терен и води до имота на инвеститора, са от един и същ строителен материал. Хора от Созопол и рибари, които са минавали с лодки покрай брега, обаче твърдят, че до началото на май плажът си е стоял непокътнат. Което означава, че стената и камъните върху нея са изсипани това лято. Третата теза, която разви Ангел Симеонов, е, че морето изяждало брега и той просто е защитил имота си от набезите на морските вълни. Всички тези обяснения само доказват неправомерните действия, с които е излят бетонът и брегът е усвоен.
„Капитал“ потърси мнението на специалист дали конкретният плаж се нуждае от укрепване. „Две скали и пясък между тях. Какво укрепване да е необходимо там“, попита риторично преподавателят от Университета за архитектура, строителство и геодезия доц. Кръстьо Даскалов. „За съжаление през последните години много хора маскират под формата на брегоукрепване желанието си да строят на брега. Когато не е потърсено мнението на професионалист, съществува реалната заплаха построеното да се срути след няколко години.“
В търсене на отговорните
Пряко отговорен за своите действия е самият инвеститор, който е действал, без да се съобрази със закона и дори без да се поинтересува докъде се простират правомощията му. След него обаче се нарежда цяла група от отговорници, които би трябвало да следят да не се случват подобни нарушения или да ги предотвратят, ако това се наложи. Или поне затова са избрани и назначени на местата, които заемат.
Ваканционното селище и брегоукреплението в южната част е разрешено да се строи от бившия главен архитект на Созопол Дияна Карабаджакова. “Аз съм разрешавала само строежа на къщи. Не съм позволявала брегоукрепване. Не съм ходила скоро там, не знам какво е построено“, коментира за „Капитал“ тя. Под разрешението за брегоукрепване под №397/14.12.2006 обаче стои нейният подпис.
Според сегашния главен архитект на града Румен Александров всичко в проекта било наред. Не особено словоохотлив се оказа кметът на града Панайот Рейзи. Пред „Капитал“ той заяви „с проектите се занимава главният архитект. Аз нямам нищо общо с това“ и прекъсна разговора. Самият Симеонов по-рано сподели, че кметът водел свои гости, за да показва селището като забележителност на града.
Отговорността в момента е в ръцете на строителния надзор в Бургас. В продължение на една седмица началникът на службата Милен Ненчев не намери време да отговори на писмените въпроси на „Капитал“, както и да коментира случая с незаконното брегоукрепление на нос Христос.
Това е само една-единствена история за излят бетон в морето. Тя обаче не е изолиран случай и примерите от последните години дори вече не могат да се преброят. Просто с разрешение или без брегоукрепването се използва като мотив за застрояване на брега. Но във всеки един случай има някой, който вероятно е нарушил закона, и друг, който му е позволил.
Източник: вестник „Капитал“
26 юни 2009"
