"Къмпингите ни най-зле в Европа"

"13-те останали къмпинга в България са сред най-зле посетените в цяла Европа. Това стана ясно, след като Евростат обяви данни за нощувките в палатки и каравани в ЕС.

По-малко къмпинги от България има само Кипър, едва 4 на брой. На острова обаче има възможност за настаняване на 3000 къмпингари, докато у нас има място за 2000 души.

България е и с най-слабата посещаемост на къмпингите в целия ЕС. За цялата 2008 г., откогато са данните на Евростат, нощувките на къмпинг в страната са едва 68 000. Това означава, че едва 0,4% от нощувките на туристи по българските курорти са осъществени в къмпинги. В доста по-студената Дания 43% от туристическото преспиване е на палатка или каравана.

За територията на всички държави в ЕС нощувките са над 353 млн., а първенец на Европа е Франция, където на палатка или в каравана са прекарани почти 99 млн. нощувки.

В съседна Гърция, която бе обявена от българските туристически босове за най-големия ни конкурент, има 321 къмпинга с 1,5 млн. нощувки. В Румъния пък са реализирани 283 хил. преспивания на открито.

Едва 9888 чужденци са пробвали почивка на български къмпинг, става ясно още от данните на Евростат. Под почивка се разбира престой от поне 4 последователни нощувки. В Гърция броят на почивалите на палатки чужденци е 21 690, а в Румъния - 6520.

България и северните ни съседи заемат последните две места в класацията на привлекателност на къмпингите за чужди туристи. В тази категория шампион на Европа е Германия, където на къмпинг са почивали 3 530 311 чужди граждани.

Общо в българските къмпинги са реализирани едва 57 554 почивки с дължина повече от 4 нощувки. За Гърция тази цифра е над 120 хил. почивки, а за Румъния - над 130 хил.

Виктор Иванов
29-ти Юни 2010, 24 Часа"


По къмпингите им ще ги познаете


Малко препечатани размисли от Юри Лазаров, "човекът, който изповядва философията на заклетите къмпингари, коментира защо тя вече не може да се практикува в България."

"Hе са прави в Евростат, че българските къмпинги били най-зле в Европа. Защото в България къмпинги няма.

Това, което някои собственици добродушно, но упорито наричат къмпинг, е всъщност заградено място с бариера, където от години се възражда кретенският почин "направи си сам". Тръгнат ли от Европа да ни оценяват по състоянието на къмпингите, а не по бройките на посещенията - спукана ни е работата.

Ако се надникне зад цифрите, публикувани тези дни, ще се стигне до единствения възможен извод: почивката на палатка или каравана става все по-популярна в Европа. В България е обратното.

Защото от години къмпингите и хората, които предпочитат да летуват там, са подложени на тежък геноцид. Едно по едно изчезват добрите места по морето и там вместо тенти и барбекюта се пльоскат думбазките неоархитектурни варианти на Обеля и Хаджи Димитър. Ако някъде по крайбрежието все още мърдат с уши някакви подобия на къмпинг, това е твърде временно. До две-три години няма да остане нищо. Нека да сравним къмпингите на Халкидики например с мутациите им на юг от Бургас.

Ако в Гърция решиш да си оставиш караваната край морето, за това удоволствие плащаш 1500 евро на година. (Ако предплатиш за десет години, ти дават още две безплатно.) За щастието да се паркираш на първа линия на "Градина" -5000 лева за три месеца

В Гърция спазват и изискванията за площ: 100 квадратни метра са твои - облагородявай ги, обзавеждай ги, дори си посади цветя и чесън, щом искаш; не можеш само да строиш. В България на същата площ палатките и караваните са повече от вувузелите на стадион "Сокър сити". В гръцките тоалетни можеш да направиш детско парти, в българските - да снимаш "Дзифт".

Когато пристигнеш на гръцки къмпинг и си паркираш караваната, веднага се включваш на ток и вода. У нас се започва едно кошмарно опъване на кабели и маркучи, крановете са като излезли от инсталация на Давид Черни, а върху електрическите табла трябва спешно да се нарисува череп с кокали.

Съвсем логичен тук е въпросът защо тогава не се пренесем в Гърция и да се свърши с тази мъка. Ами защото някои хора само това чакат. Те веднага ще струпат на малкото останали места десетина вилни селища и ще въздъхнат с облекчение.

Нека да поясня: ние, които от много години ходим на къмпинг, обичаме нашето си море; свикнали сме от чашата с мента до прибоя разстоянието да е има-няма осем метра, а когато сутрин се събудим, пред нас да са само пясъкът и морето - без чадъри, без шезлонги и без плажуващи орки; трябва да ни видите отнякъде как кротко си играем скрабъл, как разпалваме барбекюто, как отпиваме от еликсира на Исидорос Арванитис и да ни чуете как весело шумим.

Хубаво, но всичко това взеха да ни го издърпват под крачетата. Почнаха да ни мачкат жълтите пясъчни цветя и да слагат на дюните ни метални халки в носа.

Първата част от пъкления план бе формулирана горе-долу така: те явно са луди - дай да ги цакаме с цените. И точно така направиха. А ние - понеже наистина сме едни красиво луди - си плащахме. Втората стъпка е следствие от първата: бе те така и така си плащат, що тогава да им ремонтираме тоалетните и баните, да хвърляме грешни пари и да им махаме лястовичите гнезда в бунгалата. Има къмпинги, в които последният пирон и последната баданарка са на по трийсет години.

После, когато видяха, че няма отказване, взеха да строят наоколо така, както в Димитровград не са строили; стана ни "тесно в раменете".

В България още от години на къмпингите се гледаше с високомерие: некви си там, които гледат да им излезе по-евтино и да чергаруват върху пясъка. Не е така. Къмпингът е религия, начин на живот и начин на мислене. И ако у нас навремето имаше умни хора с бизнес нюх, те щяха да яхнат маниашката вълна на къмпингарската болест и да натрупат пари; щяха да ни извадят душите с памук. Щяха да внасят палатки и каравани, котлони и тенти, всякакви други страшно важни джунджурии като въженца, обтегачи, колчета и пр. А не да си ги купуваме на старо от чехите или да си ги дялкаме, шием и посукваме сами. Щяха да направят от къмпингите това, което направиха в целия Европейски съюз. Защото там са се светнали навреме: има хора, които обичат да се тъпчат в Слънчев бряг, но има и едни други, които предпочитат вятърът да им свири в косите.

Тук при нас вече е късно. Защото злото е сторено и няма връщане назад. Колкото и да не ми се иска, българските къмпинги по морето за мен са стих от една песен на "Контрол": “това е вече само спомен...”. Готин спомен наистина, но какво от това.

Събота, 3-ти Юли 2010, 24 Часа

"Изчезна защитена територия край село Лозенец"

Следващите препечатани редове само доказват споделеното от мен в този блог. Българите не се интересуват от съвременнен екологично урбанизиран живот. Това са хора които винаги ще се намират в двете крайности. Или са диваци по душа и поведение или закостенели консерви, за които всяка капка дъжд върху мазните им тела е бедствие и по тази причина желаят всичко да е "под покрив", по възможност от 30 сантиметра бетон и 50см топло-хидро изолация...

Пропагандата на "октопода" работи добре и практически темата за къмпинг туризма е заличена в българските медии... Дори и посещаемостта на блога спадна с 60% след препубликациите за мерзостите в Царево и околността... Важно е да се пълнят бетонните кутиики на "строителите на нова България"... Амин...

"factor-bs.com 16:49 / 07.07.2010 Нито едно блатно кокиче не открили инспектори от МОСВ по време на проверка на околностите на с. Лозенец и къмпинг "Корал", съобщиха от министерството. По разпореждане на министър Нона Караджова била извършена пълна проверка по документи и на място на територията на бившата Защитена местност Находище на блатно кокиче в местността Къмпинг Корал.

Повод за проверката е било искане на природозащитни организации да бъде възстановен природозащитният статус на тази територия, която е била заличена от регистрите като такава през 2003г. Още тогава находището на блатно кокиче, заради което е била обявена защитената територия, било изчезнало. Сега инспекторите на екоминистерството не са открили повод да възстановят този статут.

Вместо лековитото растение, служителите на министерството открили, че къмпинг "Корал" се намира на различно място от това, което е обявено в картите и изобщо не е бил в защитената територия. Природна забележителност "Находище на блатно кокиче в местността Къмпинг Корал, землище на с. Лозенец, се намира в района южно от селото. Тя е обявена за такава със заповед на министъра на горите и опазване на природната среда от 29 декември 1973 г.

Районът, в който се намира къмпинг "Корал", не попадал в границите на обявената защитена територия. В картите досега грешно се обозначавало местоположението на къмпинга южно от селото. В действителност къмпингът се намира в точно противоположната посока - на север от регулацията на село Лозенец. Наименованието на защитената територия останало "Находище на блатно кокиче в местността Къмпинг Корал, но всъщност не съответства на действителния терен, където е разположен къмпингът. Тази грешка била отстранена с Лесоустройствения проект от 2006 г. - три години, след като защитената територия вече е заличена от регистъра.

При последните проверки на място и в границите на бившата защитена територия, и в района на къмпинг "Корал", не е установен нито един екземпляр от вида блатно кокиче, съобщиха от министерството. В резултат на това МОСВ не намира основание да върне статуса на защитена територия в района на къмпинг "Корал", нито за възстановяване на бившата защитена територия южно от село Лозенец."

"Екоактивисти се обявиха за възстановяване на резерват край плаж "Корал"

Зам.-екоминистър се оказа роднина на главния архитект на Царево

Асоциацията на парковете в България, сдружение "Зелени адвокати" и фирма "Райд екстрийм" заявиха в четвъртък, че ще поемат инициативата за възстановяване на защитената местност "Блатно кокиче" в непосредствена близост до плаж "Корал". В същото време кметът на Царево Петко Арнаудов каза, че успехът на това усилие би представлявал "огромна грешка".

На специална пресконференция природозащитници прожектираха кадри, които удостоверяват, че в близост до плажа има значителна популация от защитения вид блатно кокиче. Кадрите са заснети през април и май 2010 година.

Преди седем година на площ от 5 декара на същото място е имало резерват, който е защитавал популацията на блатното кокиче. През 2003 г. е заличен от тогавашния екоминистър Долорес Арсенова (НДСВ). Решението й е базирано на становището на екоинспекцията в Бургас, която след две проверки на място установява, че блатното кокиче е непоправимо изчезнало.

Това дава възможност на Община Царево и кмета Петко Арнаудов (БСП) да продаде 130 дка земя, в която влиза и територията на вече бившия резерват, на фирма "Витатур инвест" за изграждане на курортно селище. Продажната цена е 7 долара на квадрат (общо 1.01 млн. долара), а след няколко смени на собствеността, зад които стоят и основателите на "Витатур инвест", 90 декара от същата земя се продава финално на испанската фирма "Ибердрола инмобилиариа" за над 20 млн. евро.

Природозащитниците заявиха, че ще внесат искане до Министерството на околната среда и водите за възстановяването на защитената територия. Те ще съдействат за изготвянето на всички експертни оценки за определянето на новия обхват на бъдещия резерват.

Ако казусът стигне до МОСВ, обаче, един от заместник-министрите там може да се окаже в конфликта ситуация.

Проверка на природозащитниците е установила, че зам.-министър Ивелина Василева е балдъза (сестра на съпругата - бел.ред.) на главния архитект на Община Царево Димитър Алексиев.

След серия разкрития за съмнителни сделки и нарушения, публикувани в Mediapool и други медии, кметът на Царево в четвъртък призова главния прокурор и вътрешния министър да проверят "кой дърпа конците на медиите", които пишат за това. Пред БНТ Петко Арнаудов каза, някои от тях подхождат избирателно към определени общини на юг.

Запитан за конкретни казуси, свързани с продажби на земи на първа линия, както и с раздаване на имоти на "нуждаещи се" общинари, магистрати и други местни величия, Арнаудов се впусна в изявления (четени от предварително подготвен текст) за турското робство, за изостаналия юг и прокужданията на "чистото българско население" от района.

Той обясни конспирацията с това, че "богатият Север" винаги е пречил на "бедния Юг" да се развива. Арнаудов съобщи, че е раздавал отстъпени права на строеж на много хора, за да може да ги задържи в Царево. Подобна възможност е била предоставена само на хора от общината.

Червеният кмет заяви, че е сключил сделката за плаж "Корал", защото бюджетът на общината е бил издънен, а дори и телефоните са били спрени. Според него сделката е била разписана по пазарни цени, а неговите предшественици продавали дори по-евтино.

Той се похвали, че е поставил изрични условия пред фирмата "Витатур", но пропусна, че в договора няма клауза за разваляне при неизпълнение.

Преди 10 дни Арнаудов заяви, че вече е получил 160 000 лева неустойки по сделката, а в четвъртък съобщи, че за останалата част изчаквал. От сключването на контракта са изминали 7 години.

"Определени лица заради личния си интерес се опитват да спрат една инвестиция. Ако някой се опитва да я защити (местността с блатните кокичета, бел.ред.), да плати милиони левове, това ще бъде огромна грешка", каза кметът за природозащитниците.

Красен Николов
24 Юни 2010
www.mediapool.bg"

Кошмарът тепърва предстои! За да не изпуснат баницата местните владици, които принципно са кукли на конци, ще обърнат земята, но няма да дадат парцела без бой и жертви. Наблюдавайки всички страни не виждам перспективата в крайния им резултат.. "ибердролците" искат да им се превъртят финансите без значение екологията.. царевските селяни искат да запълнят джобовете без да работят.. а членовете на "клубът", под претекста да запазят горкото цветенце /без никаква ирония/, да си прекарват лятото "на диво" и романтично място до края на старините..

Всички те обаче забравят какво функционираше на именития парцел с пълни сили до към началото на 90-те.. КЪМПИНГ !

И вместо, както писах по-преди, всички заедно да се сепнат и да кажат, "абе чакай малко", не е ли по-добре да възстановим къмпинга и то да го направим 5 звезди, с луксозни бунгала, парцели за кампери, колонки с вода и канал, ресторанти и водни забавления.. а на дюните романтични нощи с бещукащи свещи... така и "вълкът сит и агнето цяло"... да ама не... народът си е "проз" и това е...

ДА ЗАПАЗИМ КОРАЛ - пресконференция в БТА

"ДА ЗАПАЗИМ КОРАЛ - пресконференция в БТА на 24.06.2010г. от 13:00ч.
Блатно кокиче в плажа Корал и незаконните строежи по Южното Черноморие

Организатори:
Клуб Екстрем - еко клуб, алпийски, спелео и сърф клуб
Асоциация на парковете в България

На 11 август 2003 г. със заповед № РД-1030 министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова ЗАЛИЧАВА от регистъра на защитените територии природна забележителност "Блатно кокиче" в къмпинг "Корал" в землището на с. Лозенец, община Царево, поради "необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му".

Днес, 7 години след заличаването на защитената територия, голяма популация на блатното кокиче все още обитава района на бившия къмпинг "Корал" в с. Лозенец.

ПРОГРАМА:

1. ДА ЗАПАЗИМ КОРАЛ: Инициатива за възстановяване на природна забележителност "Блатно кокиче в къмпинг Корал"

Безпрецедентната инициатива за възстановяване на защитената територия, тръгнала от сърфисти и алпинисти, ще представи Кирил Русев, зам. председател на Клуб "Екстрем", Председател на Българската федерация по катерене и алпинизъм и Директор на Планинската Спасителна Служба.

2. Процедура за възстановяване и нормативна уредба

Факти за престъпната практика по заличаване на защитени територии за закрила на природата, процедурата по възстановяването им, както и инициативите за създаване на нови пракове и защитени местности ще представи Тома Белев, Директор на ПП "Витоша" и Председател на Асоциацията на парковете в България, включваща паркови работници от цялата страна.

3. Истинските причини за заличаване на природната забележителност "Блатно кокиче в къмпинг Корал" - далавери и измами в община Царево

За корупционната схема, част от която е престъпното заличаване на защитената територия на плажа "Корал", ще разкаже Атанас Чобанов, разследващ журналист.

Далаверите за милиони с общинска земя на първа линия зад плажа Корал в с. Лозенец, в които са измамени и американски пенсионни фондове ще бъдат обяснени отново от Атанас Чобанов, разследващ журналист.

4. Множество нарушения на законите касаещи община Царево.

Нарушенията на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие ще бъдат изложени от адв. Свилен Овчаров от гражданска група "Зелените адвокати".

НАСТОЯВАМЕ:

1. Да се възстанови природната забележителност "Блатно Кокиче в къмпинг Корал" и да се направи мониторинг на други защитени видове с цел разширяване на площта на природната забележителност.

2. На всички участници в незаконните действия в района да се потърси наказателна отговорност и всички строителни разрешения, ПУП-ове и сделки в нарушение на закона да бъдат обявени за невалидни.

3. Прокуратурата да разследва случая и да повдигне обвинения.

Източник: Фейсбук група Да спасим къмпинг Юг и къмпинг Корал"

Дали инициативата ще има успех тепърва ще видим, но по-важното е, че най-накрая се появи "обществена съвест" която да се опълчи на "селския" манталитет обгърнал и южното българско крайбрежие..

Според мене отговорност трябва да се потърси от всички началници на държавни институции по крайбрежието допуснали презастрояването и унищожаването на къмпингите.. На ред е созополският велможа с розовите ризки, неговата предшественичка, поморийските, несебърските и шкорпиловските "управници".. и всичките други по-визши и по-низши чиновници съдействали за унищожаването на най-перспективната туристическа услуга в България - КЪМПИНГЪТ !

Допълнителна тента над палатката

Лятото се стовари тези дни с пълна сила по българските ширини и естествено народонаселението веднага започна да се изнася в посока морето и по хладните планински склонове. Както можеше да се очаква, нерегламентираният къмпинг води по точки спрямо урбанизирания, но и в двата случая слънцето продължава да пече безмилостно над главите ни. Опитните къмпингуващи /предпочитам го пред "къмпингари"/ винаги имат под ръка допълнително леко платнище, което да опънат над палатката или караваната, за да се защитят от слънцето. Сега накратко ще поясня ситуацията и значението на втората тента.

Понеже доста често виждам супер изгорели от слънчевите лъчи палатки и то само след десетина дни ползване, смятам, че допълнителната покривна тента при къмпингуване силно се подценява в български условия. Затова силно препоръчвам всеки къмпингуващ да се снабди с платнище, което да отговаря на необходимите размери за покриване на палатката или караваната му през лятото.

Навремето по-предприемчивите къмпингуващи намираха цели бракувани парашути и ги използваха като гигантски тенти опънати над лагера. Някои шиеха по-малки платнища от парашутната коприна, а други използваха обикновен брезент. Но тези времена отминаха и настъпи ерата на полиестера..

До скоро в България липсваха леки, здрави и устойчиви на ултравиолетовите лъчи платове за направа на подобни платнища, но напоследък виждам, че има предлагане. Най-сигурният начин е да поръчате ушиване на платнище по размер в някоя от работилниците за автомобилни платнища. От подобни ателиета може да купите само полиестерен плат и да си ушиете сами тентата, но рядко излиза по-евтино. Освен това задължително по краищата на платнището трябва да се сложат метални или pvc капси за опъване и връзване с въжетата.

Аз не ви препоръчвам да купувате за покривна тента предлаганите големи полиетиленни платнища. Ще ги познаете по характерната оплетка - тип чувал за картофи. В повечето сучаи те са с тъмен цвят и много бързо изгарят на слънце. От тези платове се изработват познатите градински шатри, които наводниха пазара и "къмпинг" пространството. Използването на шатрите е друга тема, но смятам, че в България тези конструкции не са подходящи за безопастно, надеждно и безпроблемно къмпингуване..

Добър, но много тежък материал за покривна тента е винилът. Виждал съм не едно платниеще направено от бивши билборд рекламни платна. При тях конструкцията върху която се разпъват наистина трябва да е яка! При добро опъване дори могат да не се свалят при по-силен вятър.

Важно е да знаете, че платнището трябва де е опънато на разстояние над платката или караваната, а не да се опира в тях. Целта е да се осигури свободно преминаване на въздуха между допълнителната тента и платката/караваната. Така не само плата на платката или покрива на караваната не изгарят от UV лъчите и прегряването, но и допълнително се охлаждат. Пространството под тентата може да покрива и допълнителна площ, така че вместо да слагате плажни чадъри, които да се чудите как да местите, просто разположете масата и столовете пред палатката/караваната на сянката под платнището..

Най-съществената част при използването на допълнителните тенти е тяхното монтиране. Опъването на допълнителните платнища е цяла "наука" :) Ако нямате естествени условия за закрепване на платнището, като околни дървета стълбове, скали или други по-високи съоръжения, то трябва да си осигурите достатъчно здрави и надеждни рейки-пръти или колове с които да разпънете конструкцията. Като при палатката разпъване е желателно да се прави от двама човека. Винаги внимавайте да не засегнете и повредите екипировката си. По-добре, ако не сте го правили до сега първо опитайте да опънете стабилно конструкция от 4 пръта и платнището с въжета на празно място и чак след като се уверите, че резултатът е достатъчно устойчив за да не ви падне на главите при малко по-силен вятър преместете тентата над лагера си.

Има най-различни конструкции за разпъване, като най-използвана е тази с 4-6 пръта разположени в правоъгълник и опънати с въжета. Моля ви, не режете и унищожавайте дърветата в близост. Ако използвате дървени пръти, то намерете изсъхнали дървета, но не изгнили, за да не се счупят и паднат върху лагера ви и направете от тях пръти. Най-добро и евтино решение при продължителен семеен къмпинг е, да купите от Бриколаж, Практикер или някой дървен склад няколко готови летви с височина над 2м които да изтъркате предварително с шкурка и после да ги използвате за рейки. Ако имате възможност може да заровите в пясъка/земята малка част от прътите за да им осигурите по-добра опора и устойчивост, но винаги ги осигурявайте с разпъващи въжета. Опъването да става по диагонал!

Запомнете, че тези тенти не служат за дъждобран. Допълнителните тенти трябва незабавно да се свалят при начало на буря и по-силен дъжд, защото поривите на вятъра и събралата се вода със сигурност ще повредят къмпинг екипировката ви!