за бидоните

Очевидно целта на олигархията е постигната, населението в България е американизирано напълно, поне в частта с безформеното затлъстяване. 

Това лято, след умопомрачителните месеци на Първата световна генетична война или заговора "стойте си в къщи" с консумация на кампаниите "майстор грил", "маргарин с вкус на масло", "П**си кола за 1лев/2л", "1 милион безплатни бири" и т.н., имагинерното българско общество, целенасочено тласнато в спиралата на безвъзвратното дебелеене, се показа масово на плажа по гащи в пълния си блясък, с огромни кореми, висящи мастни престилки, двойни, тройни гуши и всякакви сланини. Ако до сега отбелязвах с възмущение безобразното затлъстяване на хората, наблюдаваки ги случайно пред магазините Бил.. и Кауф.. шит, то ужасът ми при вида на населението по бански в Китен направо ме докара до депресия. 

Аз не съм фиданка и зимно време имам по някой килограм наднормено тегло, но никога не съм имал корем, корем от който да не мога да си видя пишката и къде я слагам. Извинявайте за последното, но не мога да се сдържа да не го кажа.. В този ред на мисли, макар и цинични възникват въпросите "как се понасят тези тлъсти хора?", "как един мъж с огромен корем е*е жена си без да може да и види вагината?", "как една жена въобще може да прави секс в този вид?", "толкова ли са тъпи всички тези хора, че допускат това да се случва с тях?" и т.н., и т.н.

При гледката на безбройните кореми дефилиращи по китенския плаж спонтанно с децата ми ги нарекохме "Бидони". 

Ако Драги читателю и ти си тлъст бидон, не мога да ти се извиня за горните редове, а ще ти кажа открито, ти си тъп! Дори и да се интересуваш от къмпинг темата и да ходиш на къмпинг, ти си допуснал огромна грешка да станеш дебел. Това е симптом, ако все още не го знаеш, симптом на лош живот, повярвай, по-лош и от живота на хората, които гладуват от бедност. Защото се отдаваш на примитивната подсъзнателна дрога на преяждането и препиването, диктувано от подсъзнателения страх, в основата си страхът от настоящето и бъдещето. Това е симптом освен на психическа болест, но и на физически увреждания, повечето от които не могат да бъдат излекувани никога. Животът на тлъстия човек, в почти всички случаи е гаден, колкото и да е забогатял и да има материални блага, животът му е гаден, на първо място от задуха, рефлукса, газовете, болките в кръста и ставите, после всичко останало..

Хора не бъдете бидони, това не Ви прави хора, а материал в схемите на банкстерите за увеличаване приходите на акционерите им. Живейте и спортувайте на къмпинг, с палатка, най-добре на морето, българското море!

Къмпинг ужас по Български

Драги последователи и читатели на блога, отново след голям интервал пиша тук, за да споделя ужаса си от българската къмпинг реалност. Мислех, че всяка предишна година е ударила дъното в българското къмпинг битие, но както се оказва дъното не се усеща, а продължаваме да затъваме в гнуската тиня на методичното унищожаване на къмпинга в България, като европейски начин на живот, спорт и култура. 

Казвам тези тежки думи, защото и тази година преживях един месец на палатка в български "култивирани" къмпинги, през който месец обиколих почти всички места за разпъване на палатка на юг от Бургас в следствие на което мога сигурно да кажа, че къмпинги за нормално къмпингуване на българското крайбрежие вече няма. Казвам това не, защото съм много взискателен, а защото освен, че имам отлична представа за къмпингите по света, но и помня отлично уникалните условия на българските къмпинги в миналото, сапартански до някъде, но природно красиви и макар скромно, добре поддържани. Тези къмпинги, драги мои читатели, вече ги няма. Да местата са там, някои дори продължават да функционират като бутафорни къмпинги, но повярвайте ми това не са къмпинги. Дори последния останал незастроен и намиращ се в ужасен упадък къмпинг "Китен" е превърнат в уийкенд бидон-караванен квартал в който няма място за палатка даже и на втора линия.. 

Мога да се впусна в социологическо-психологически разсъждения, защо аджеба така се изроди представата, отношението и живота на къмпинг и всичко друго в изстрадалата България, но ще го направя в по-следващи редове. Сега ще разкажа за физическата разруха на морските къмпинги, който иска може да ме опровергае с коментари, но надали ще се намери нормален човек, който е разпъвал палатка в европейски култивиран къмпинг и на който да му харесват остатъчните български къмпинг възможности. 

На първо място се оказва, че цялото крайбрежие на местата за кампингуване е завладяно от вехти каравани и кампери. Дори и по дивашката ивица на Вромос палатките са малцинство. За къмпинг останките на Градина, Златна рибка, бидон-гетото на Каваци, "новият" Атлиман, грохналият Китен, отвратителните околности на къмпинг Юг (за останките от бившия Корал ще пиша друг път), новото караван-село Градена, фургон-гетото на презастроения Оазис и ужасът Арапя - максимата е бидон-каравана до каравана и, ако може на два етажа.. 

Място за палатка се намира на трета линия в разнебитения Китен, на някои им харесва, на мен не. 

Традиционното разпъване на пясък, възможно до преди няколко години, вече е тотално извън "закона" и колкото и да е парадоксално караванаджиите следят изкъско, и докладват, да НЕ се разпъват палатки на пясъка дори на метър.. какъв ужас! 

Казват, че къмпинг Делфин работи, до там не стигнах, но съдейки по всичко останало преди него, сигурен съм, няма да съм очарован.. 

Истината е, че са възможни hit and run разпъвания на Дюни, Корал, Приморско, както и по-на север около Шкорпиловци-Камчия и Дуранкулак-Крапец, но с рискове за неприятна разправия с някой слуга на милиционерите. Какво става на Кара дере, нямам представа. 

Така написано изглежда, че къмпинги има само по морето, но не е така. Факт е, че са създадени и функционират няколко нови къмпинга във вътрешността на страната и там разпъването на палатка е по-приемливо. Те ще са тема на друга статия. 

 Сега остава моето огорчение, тръга и мъка по съсипаните български морски къмпинги, които никога вече няма да могат да зареждат с енергия малки и големи за "следващото лято"..